Навигацията на Господ
15 август 2025 година
Катастрофа в София сред лек автомобил и рейс от нощния градски превоз. Зад кормилото е Виктор Илиев, който има брошура от месец. Инцидентът става към 2 часа през нощта на кръстовището на бул. „ Константин Величков “ и бул. „ Възкресение “. При случая умира лекарят от сирийски генезис Иса Али. По време на съвещание на Софийска градски съд стана ясно, че директно преди конфликта Илиев е карал колата със скорост 199 км/ч, форсирал я е по завоите, въртейки гуми, минавал е на червен светофар. Това се разбра от показанията на Севда Крумова и Емил Емилов, които са се возили в колата на обвинения. Третият пасажер е била приятелката му Веса Александрова.
Това са обстоятелства, черна статистика, която четем всеки ден. Ден, час, гибел на пътя… Ежедневие, някак. Но не за това ще стане въпрос, а за Навигацията на Господ, тъй като „ човек допуска, а Господ разполага “. Нали по този начин!
Шофьорът на рейса
На 14 август си е почивал, най-вероятно. Вършил е обикновенни някак неща. Ежедневни. Сигурно е бил бодър, вървял си е денят, заобиколен от околните си. Нормален ден, като всички други. Следобед несъмнено е дремнал, с цел да може да изкара нощната промяна. Сигурно си е полежал, гледал е на телефона си, с цел да види къде какво става. И по този начин идва време, с цел да отиде на работа. И отива, закача се с сътрудниците, взима си пътния лист, качва се на рейса и работната му промяна стартира. Започва по този начин, както несъмнено стотици други нощни смени. Вечер в София придвижването е едва, бръмчат таксита, както се споделя, а той си кара рейса. Нормална вечер като доста други.
Загиналият доктор
На 14 август става сутринта и отива на работа, с цел да оказва помощ на хората. Нали лекарите това вършат – оказват помощ. Среща се с редица пациенти, приказва с тях, слуша ги, с цел да разбере какво им е, след това им споделя какво да пият, с цел да се оправят. Комуникира, оказва помощ. Привечер се прибира у дома, отърсва се от болежките на хората. Почива си на дивана, гледа си телефона, слуша новините. Решава да подремне, с цел да стане към 1 часа през нощта и да отиде до софийското летище, с цел да посрещне семейство, тъй като през последните години интензивно оказва помощ на бежанци. Отива на спирката, чака да пристигна рейсът, качва се. Започва да си ровичка в телефона, с цел да минава време. Автобусът стопира на светофара на кръстовището на бул. „ Константин Величков “ и бул. „ Възкресение “. Пред рейса има две таксита. Най-обичайната панорама през нощта.
Виктор Илиев
На 14 август става сутринта. Ден като ден. И като предходния, и като по-предишния. Цъка на телефона да види какво става. Пише си с другари. Забавлява се. Става обед, излиза. Пише на приятелката си. Всичко е тъкмо, денят си върви. Вижда се с приятелката си. Щастливи са. Казва ѝ, че вечерта ще вземе готина кола и ще бръмчат из София, когато няма трафик. Вижда се и с другари, ще ги вози и тях. По някое време взима колата, качват се. Колата е хубава, може да набира бързо, готина е. Кефят се, обикалят. Виктор натиска педала, колата набира. Готино им е. В един миг Виктор ускорява, към този момент са на бул. „ Константин Величков “, колата се движи с висока скорост.
Шофьорът
Шофьорът на рейса чака на червен светофар. Просто гледа накъде напред и чака да потегли.
Лекарят
Седи си в рейса, блуждае с взор, просто гледа нощна София.
Виктор
Вече кара колата доста бързо. Не съумява да вземе завоя по бул. „ Възкресение “, просто не преценя скоростта. Губи надзор, удря се в бордюра на трамвайната линия, колата отскача от бордюра и се забива в рейса.
Навигацията на Господ
И отново да кажем – „ човек допуска, Господ разполага “. В тъкмо избран ден и час орисите на няколко индивида се преплитат. Шофьорът просто чака да светне зелено. Лекарят просто си седи в рейса. Виктор просто кара доста бързо. И по този начин до секундата на конфликта, до полета на колата, до гибелта на един човек. До този миг животът на всички е бил просто елементарен. Един отминал ден – 14 август, в който всеки си е живял обикновено. И един 15 август, в който се намесва Господ. Защото неговата Навигация е друга. Все още хората, които дишаме и се радваме на живота, не можем да я разберем. Просто никой не се е върнал от там …, с цел да опише.
Някой ще каже орис, имало да става. И несъмнено ще е прав. Животът е хубаво нещо. За другото – дали и то е хубаво, не знаем. Няма очевидци. Просто Господ направлява доста неща, в това число и това, за което нищо не знаем. Освен, че ни е мъчително, че ни боли, когато някой тръгне натам. Живот му се споделя на това, само че Господ ни направлява.
PS (1): Всичко за живота на хората на 14 август е чиста небивалица и съмнение. Но е значимо, тъй като 14 август е бил елементарен ден.
PS (2): Всичко сега на злополуката е действителност (дали такова е било държанието на хората също е измислица), само че злополуката се случи.
PS (3): СПРЕТЕ съдебна експертиза, КАРАЙТЕ БАВНО, ВАЖНО Е ДА СТИГНЕТЕ. Пускайте всички, които ви ръкомахат, псуват, изкарват луди, тъй като сте мудни, тъй като той/те бързат. Бъдете толерантни на пътя. Пазете се, доколкото можете. Като се приберете, радвайте се на хората към вас. Защото „ човек допуска, а Господ разполага “ – съгласно неговата НАВИГАЦИЯ.
