Последици от оставката на френския премиер за други страни от ЕС
Анализ на доктор Симеон Дянков
На 8 септември 2025 година френският министър председател Франсоа Байру загуби парламентарния избор на доверие, което докара до оставката му. Поражението произтича от опълчването на пакета за фискална консолидация, ориентиран към понижаване на планувания бюджетен недостиг на Франция за 2025 година от 5,4% от Брутният вътрешен продукт. Планът включваше съкращения на разноските в размер на 44 милиарда евро и непопулярни ограничения като заледяване на обществените помощи.
Франция е образец за политическата трудност и тествания при приемането на ограничения за строги икономии в разпокъсани парламенти. Други държавни управления с нежни обединения – като Белгия, Испания, Италия, Словакия и Малта – са изправени пред сходни опасности от отменяне на бюджета или интервали на политическа неустойчивост. Сътресенията във Франция ускориха вниманието на вложителите към суверенния дълг на еврозоната. Държавите с недостиг над 3% регистрират възходяща рентабилност на облигациите, повишение на разноските за рефинансиране и ограничение на фискалното пространство.
Провалът на Франция подкопава доверието в Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз и в Процедурата при несъразмерен недостиг. Брюксел евентуално ще ускори надзора и ще изиска по-ясни пътища за фискални корекции от всички страни членки с висок недостиг.
Държави за наблюдаване
Белгия (5,4% бюджетен дефицит) е сходна на Франция както по мащаб на недостига, по този начин и по политическа трудност. Италия (3,5% дефицит): Уязвима на пазарен напън заради високите равнища на дълг. Испания (3,5%): Дефицит над 3%, с политическа фрагментация. Австрия (4,7%), Унгария (4,9%), Словакия (5,3%), Полша (6,6%), Румъния (9,3%): Държави от Европейски Съюз, които към този момент са в Процедурата при несъразмерен недостиг. Малта (3,7%), Финландия (3,2%) и България (3,03%) са имали дефицити малко над целевия размер през 2024 година и не са почнали процедури при свръхдефицит.
Правителствената рецесия във Франция алармира, че фискалната консолидация е по едно и също време и политическо, и икономическо предизвикателство. За други страни от Европейски Съюз, които надвишават лимита за недостиг от 3%, френският случай е предизвестие: намаляването на недостига без политически консенсус рискува да докара до политическа неустойчивост. Пазарите на облигации реагират с по-високи разноски за рефинансиране.
