Как Радев пропусна да стане лидер
Коментар на Емилия Милчева:
Президентът Румен Радев отвори политическата сергия за гласоподаватели. В речта си за 140-годишнината от Съединението президентът се прояви като мултифункционален брокер и неизбежно бе обвинен в партийно позициониране. На последователите на ПП-ДБ “продава ” борба против „ деребеите “, на електората на “Възраждане ” и “Величие ” - народен суверенитет и антиелитарна изразителност, а за всички се предлага патриотично-обединителна респект към историческия героизъм.
При това президентът смекчава контурите. Войната в Украйна е изключена от последните му обществени изяви, а проруските му благосклонности не личат толкоз очевидно, с цел да не нервира и настройва против себе си симпатизантите на ПП-ДБ и проевропейската част на обществото.
Това е съзнателна тактика за намаляване на облика и създаване на по-широка поддръжка. От своя страна и ПП-ДБ разредиха рецензиите поради неизгодния контракт с турската компания “Боташ ”, подписан от служебното държавно управление, определено от президента. Сега те идват най-вече от страна на ръководещото болшинство, чиито движещи сили са ГЕРБ и ДПС-Ново начало.
Народен бранител 2.0
От няколко години ролята на “народен бранител ” е много експлоатирана от политиците освен в България - и Румен Радев не е изключение. В тази роля влязоха и Слави Трифонов, и Костадин Костадинов, и Ивелин Михайлов и всички те се популяризираха като антисистемни, антиелитарни, въпреки да са част тъкмо от този политически хайлайф, от който натрупат въздействие и легитимност. Разликата е в полутоновете.
Президентът се показва като по-умерен от радикалната “Възраждане ” и по-държавнически от “Има подобен народ ” и “Величие ”, въобще като бранител на народа (още един) против продажния хайлайф, без да стига до крайности като оферти за излизане от НАТО. В речта му за 6 септември не се нападна съответна институция или геополитическа посока, а се приказва по-общо за „ търговия със суверенитета “. Цялото му обръщение е построено към концепцията за суверенитета и националното единение, не и към изолираност или опълчване на интернационалните сътрудници.
“Народът против елитите ” е класическа хватка на националпопулистите. “Народът ”, тоест и Радев, който стои дружно с тоя народ на площада, е мощният, дръзкият и можещият, само че и жертва на елитите, които са “келепирджии ”, “сеирджии ”, “чуждопоклонници ”. “Ще оставим ли България на деребеите? ”, пита Румен Радев от Пловдив, и дава отговор: “Не! ”.
Но на кого още наподобява президентът, когато приказва за “национално ”, вместо за “европейско единение ” против външни закани?
Орбан, Радев и националният суверенитет
Унгарският министър председател Виктор Орбан постоянно опълчва „ националния суверенитет “ на „ диктата на Брюксел “, като освен това акцентира потребността от вътрешно единение против външни въздействия. Радев заобикаля анти-ЕС тона, откогато не съставлява България на съвещанията на Европейския съвет в Брюксел - а тези визити завършиха с ръководството на служебните му кабинети. Но акцентът върху „ да не харижем суверенитета, хазната, даже нашата еднаквост “ звучи сходно.
Една от тезите на “Възраждане ” и съперниците на еврото е, че се отдава народен суверенитет, откакто единната европейска валута ще размени лв.. Впрочем, реториката на Румен Радев за еврото претърпя забавна промяна. През декември 2022 година, месец преди да се закълне за втория си мандат, президентът заяви за “изключително значимия меморандум ” сред България, Еврогрупата и Европейската комисия, с който стартира подготовката за сеченето на българските евромонети. През февруари 2023 година на конференция “България по пътя към еврото ” дефинира участието в еврозоната и Шенген като “стратегическа национална цел ”. Година и половина по-късно подписа указа за обявяване на Закона за въвеждане на еврото.
А след още няколко месеца влезе в обувките на “Възраждане ”: България не е подготвена и може да се разпадне на две скорости, ръководещите бързат и на 9 май т.г. предложи референдум със същите причини като партията на Костадинов - не против еврото, а против готовността на страната.
Кои са “деребеите ”
В първия си мандат Радев цитираше Гьоте и неговите думи “Licht, mehr Licht ” ( “Светлина, повече светлина ”), само че желанието му да бъдат осветлени процесите в страната, за правосъдна промяна и неотстъпчивост към произвола и закононарушенията, сякаш завърши тогава. Още след онази обществена лекция през 2018 година за провокациите пред социално-икономическото развиване на България публицистите го заподозряха в предпочитание да прави партиен план. Седем години от този момент и още го чакат, по този начин както чакат водачът на ГЕРБ Бойко Борисов да се кандидатира за президент.
Проблемът не е, че Гьоте изчезна от президентския разказ, нито че там се настани възрожденска журналистика. В някои случаи това може да бъде обяснено със промяна на писачите на речи. Радев пропусна да бъде водач на промени и техен поръчител. Вместо това избра прагматична партизанска реторика, обслужваща частните му политически ползи. А апелите му за правосъдна промяна се разнесоха крепко пушек.
Защо Радев не приказва към този момент за правосъдната промяна
С приказките за “деребеите ” - по този начин Делян Пеевски назова забогателите в Движение за права и свободи “на гърба на Доган ” - президентът се концентрира върху сензитивната за милиони българи тематика за нелегално забогателите. Но за какво няма нито дума за правосъдната система, или желае народът да се разправя с тези “деребеи ” както са го правели якобинците по време на Френската гражданска война?!
Какъвто и план да зарежда президентът, това ще е следващата партия, построена към водач, вместо водач, излъчен от партия. При това този водач към този момент има институционално посланичество с излъчените персонално от него представители в Конституционния съд, Българска народна банка, Съвет за електронни медии и други. Такова нямат протестиращите против превзетата страна ПП-ДБ и “Възраждане ”, която ще желае оставка на държавното управление с народен митинг на 13 септември.
А Румен Радев брани идентитета.
