Наполеон - ракетоносител на комунизма!
Три години, откакто тленните остатъци на Наполеон се връщат в Париж, Карл Маркс идва във Френската столица. Той е единствено 24-годишен, само че не крие революционния си жар. Става редактор на немско-френско комунистическо списание. Около него се събира група млади революционери, само че заради разногласие остава единствено Фридрих Енгелс. Маркс се опълчва с всичка мощ на честванията на Великата войска и на Наполеон. Философията на системата почиваща върху „ заслугата “, вместо привилегията, не дава отговор на общественото уравняване, което може да се реализира единствено след гражданска война на пролетариата. В „ идеалният свят “ на Маркс, няма място за национализъм, тъй като няма народи, няма граници. Средствата за произвеждане са общи. Всеки получава съгласно потребностите си.
По искане на немската полиция Маркс е изпъден от Франция. Изгонен е и от Белгия. Намира леговище в Англия, само че до края на живота си живее с паспорт на „ апартейд “. През 1848 година в Лондон излиза „ Комунистическият манифест “, който се трансформира в Евангелие за всички претендент революционери. " На крайник о парии и презрени! " - палете и грабете!
Преди да напусне Париж той написа гневно стихотворение против статуята на Наполеон, която е на колоната „ Вандом “. Един ден статуята на Наполеон ще падне от височината колоната „ Вандом “! – предсказва Маркс. През 1871г. пророчеството му се сбъдва. Статуята е съборена от 45 метровата колона от бунтовниците участващи в „ Парижката комуна “.
Наполеон в действителност се трансформира в ракетоносител на Маркс и на марксизма, тъй като дава отговор на всички условия на революцията. Империалист, колонизатор, расист и милитарист.
Всички френски политици в продължение на 200 година се отнасят с неуважение и благосклонност към марксизма. Поради това революционери със жълто към устата, постоянно палят френското знаме, палят кофи за отпадък и плячкосват бижутерски магазини.
Франция е първата европейска република. Франция е родината на „ Правата на индивида “. Както не е задоволително да стигнеш до Москва с цел да мислиш, че си победил Русия, по този начин не е задоволително да запалиш един път вечно пламъка на гроба на „ Незнайния войник “и да мислиш, че е безконечен, без да го поддържаш.
