Тираните искат да живеят вечно
Коментар на Татяна Фелгенхауер:
Представете си клуб, събрал тираните, автократите и диктаторите. Той ще наподобява доста на миналата преди малко среща на върха на Шанхайската организация за съдействие. Както се разбра, в персоналните си диалози участниците в нея са обсъждали тематиките, които ги безпокоят най-вече. Като да вземем за пример - личното си величие!
Още вести от Украйна
72 години още не са нищо
Кадрите, на които Си Цзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун вървят, заобиколени от свитите си, подхождат чудесно за учебниците по политология, отдадени на диктаторските режими. Ким Чен Ун се откроява с младостта си, само че другите двама - 72-годишните Путин и Си разискват безсмъртието. Руската държавна организация ТАСС внимателно написа " дългоденствие ". Но тези хора мечтаят точно за величие. И се убеждават взаимно, че възрастта им още нищо не е. Десетилетията, в продължение на които са на власт, не им стигат - те желаят повече и имат вяра, че актуалната просвета и технологиите ще им обезпечат безконечен живот. И Си, и Путин схващат, че за тях това е равно на безконечна власт.
Но не е ли това фантазията на всеки тиранин и деспот? Пред вероятността да се живее до 150-годишна възраст (каквато цифра загатва Си), мащабите на днешните събития, без значение дали става дума за репресии или войни, се губят, издребняват и отстъпват на втори проект. Те мечтаят да не им се постанова да търсят наследници и да не се простят с главно в живота си - безграничната власт в страната.
Животът на Путин и гибелта на всички останали
Този диалог наподобява изключително злокобен на фона на войната, репресиите и отношението към цената на човешкия живот в Русия. Путин е военнопрестъпник - здравомислещите хора надали биха оспорили това. Но духът на гибелта витаеше към него още преди началото на пълномащабната война в Украйна: от нежеланието да избави моряците от потъналата подводница " Курск " до убийството на неговия основен политически конкурент, от пренебрежието към живота на заложниците в Беслан до демонстративното игнориране на домашното принуждение - всичко това демонстрира, че за Путин човешкият живот не значи нищо. Важни са единствено личната му власт и личният му живот.
Заради какво е подготвен да пожертва десетки, в случай че не и стотици хиляди животи? Той няма идеология, няма разбираеми цели, изпълнен е единствено с желанието да ръководи постоянно. Като тази власт се крепи на страха и гибелта. Логично е, че Путин би желал да резервира този собствен статус колкото може по-дълго. Той няма подозрения в безнаказаността си, тъй че всички биотехнологии и обещания за безконечен живот не са опасност да се доживее до Международния арбитражен съд, а късмет да бъдат осъществени още повече убийства и да бъдат завладени още повече територии.
Тържеството на безнадеждността
Слушайки разсъжденията на Путин за безсмъртието си мисля, че няма да дочакаме тогавашната висока скорост на промяна на руските политически водачи, както по времето на Брежнев, Андропов и Черненко. Путин и неговото обграждане очевидно имат намерение да живеят колкото може по-дълго. В диалозите, отдадени на промяната на режима, постоянно се чува, че единствената вяра е обвързвана с биологическия фактор, а не с (не)възможния дворцов прелом или с някакво външно въздействие. Изглежда, че и самият Путин мисли по този начин.
Но в случай че той в действителност живее още 20-30 години, какво ще стане със страната? Какво потомство ще израсне? Колко са хората в Русия, които не са виждали никаква друга власт, с изключение на тази на Путин? И с какъв брой ще се усилят руснаците, които считат репресиите за норма на живота? Дали ще се смирят или ще се разпалват? Май в тази ситуация утешението е единствено в две тежки баналности, само че от това, че думите са банални, не следва, че не са правилни. Първо - прави това, което би трябвало, пък да става каквото ще. И второ - всеки все в миналото умира.
* Татяна Фелгенхауер е съветска журналистка, водеща на предаването " The Breakfast show " и на Ютюб канала " Медиазона ".
