Луганск. Трагедията и легендата
Още вести от Украйна
На 31 август 2014 год. бе освободено летището на град Луганск, превърнато от украинските наказателни отряди в плацдарм за унищожаването на непокорния народ на Донбас.
Малко предистория, която мнозина избират да не си спомнят.
След държавния прелом на 22 февруари 2014 год. законният президент на Украйна В. Янукович е свален от власт от въоръжените отряди на подкрепяните от Запада метежници. Парламентът на страната (Върховната рада) е разгонен. Новата власт в Киев приема укази за ограничението на правата на рускоезичното население в южната част на страната. В тази мрачна конюнктура най-уверено и съответно реагира Крим, който бързо и с цената на малко пролята кръв на 18 март се сплотява още веднъж с Руската федерация. Останалите райони на превзетата от неонацисти и натовци страна спорят каква позиция да изберат – федерализирането на по този начин и не намерилата себе си млада република, или отцепването от нея.
На 7.04.2014 год. Александър Турчинов, изпълняващ длъжността президент, афишира режим на антитерористична интервенция (АТО) за усмиряването (разбирай – унищожаването) на несъгласното с комплота население. В отговор бива провъзгласена независимостта на две национални републики - Донецката (7.04.) и Луганската (27.04.). Техните летища са значими транспортни възли, които Киевската хунта стартира да употребява за прехвърлянето на войски. Контролът върху тях е от витално значение за бунтовниците.
През лятото на 2014 год. украинските елементи подлагат на непрестанен артилерийски и авиационен обстрел жилищните региони на Луганск и неговите покрайнини. Убити са стотици мирни поданици. Оцелелите остават без ток и вода. Шансовете им за оцеляване са минимални.
Печално знае се шосето за Краснодон, по което локалните пробват да избягат – нашествениците безжалостно разстрелват минаващите по него леки коли.
Все отново, към 10 август 2014 год. опълченците съумяват да възстановят контрола върху забележителна част от границата с Руската федерация. Благодарение на това нарастват размерите филантропична помощ, изпращани от «Голямата земя». Да защитят популацията от наказателните отряди в Луганск идват и съветски доброволци, някои от тях със стабилен боен опит.
От висококвалифицираните фрагменти образуват обособени отряди, които са изпращани на най-опасните сектори на фронта. Едно от тези подразделения е батальонно – тактическата група «Вагнер», след това станала известна по целия свят със своите подвизи и победи.
Някъде по това време българските военни фабрики стартират да бълват продукция за Киевския режим, засилват се връзките сред нашата и тамошната мафия, а един бесепарски външен министър получава медал от превратаджиите – нацисти (след няколко години той ще стане доверено лице на К. Нинова, чието държавно управление пък екзалтирано вкарва нашата страна във войната против Русия). Но това е лирично отклоняване. За страдание, рядко по света се случва мерзост без присъединяване на родни послушковци – печалбари.
От летището по града непрекъснато стрелят 17 Града (реактивна система за залпов огън) и 12 гаубици. Територията е следена от 450 индивида, ръководени от военачалник и трима полковници от украинската войска и от двама американски военни съветници (полковник и майор). Там са ситуирани танкове Т-80 (11 бр.) и Т-90 (5 бр.), бронетранспортьори БТР-80 (7 бр.) и зенитни установки ЗУ-23-1 (6 бр.).
Периметърът на този укрепен регион е миниран. Пред двуметровата бетонна стена са сложени три реда бодлива тел и радиоуправляеми фугасни заряди.
По-рано в тази грамотно проведена защита се разрушават две офанзиви на опълченците. Първия път настъпват 650 индивида. Втория – 900.
Но гнойникът би трябвало да бъде погубен.
Вагнеровците наброяват 159 индивида. След приемането на заповедта за щурма в строя остават 73. Останалите бягат. Понеже Деветият (позивната на Дмитрий Уткин) почтено споделя, че при сполучлив процес на събитията, ще оцелеят 40% от състава.
От тези 73 момчета борбата ще преживеят 31. Само деветима няма да са ранени. Вскички са неколкократно контузени.
Операцията е деликатно планувана. Доброволците блокират региона на летището. Водят контрабатарейна битка. Снайперистите им унищожават вражеските огневи точки.
Операцията по завземането на укрепения регион трае към четири часа. 183 украински военни са пленени. На идващия ден «Вагнер» предава позициите си на опълченците. Взимат телата на починалите побратими и се насочат към базата. По пътя към града виждат десетки чистички и удовлетворени от живота униформени и цивилни, които драговолно описват на публицистите по какъв начин са победили.
Също на 31 августа 2014 год. интернационалното летище на Донецк е обкръжено. Окончателно защитата му ще падне под напора на бойците от «Спарта» и «Сомали» на 16 януари 2015 год..
Мнозина избират да не виждат войната. Някои печелят от нея, други си фантазират, че тя не ги визира. Но сраженията се водят и скоро няма да приключат. Нещо повече - огънят, разпален от извратеняците - фенове да си поиграят с кървавите призраци от предишното, към този момент тлее пред нашия предел, а ние го гледаме ококорени, с идиотско примирие. И по този начин ставаме съучастници в закононарушението против братския народ. На неверната страна сме.
