10 години след 2015: Успя ли Германия да интегрира бежанците
" Ние ще се оправим " – тези думи, изречени от тогавашната канцлерка Ангела Меркел през лятото на 2015 година, когато стотици хиляди хора, главно от Сирия, Афганистан и Ирак, се опитваха да стигнат до Германия, се трансфораха в знак за откритата политика на страната по отношение на бежанците.
Търсещите леговище бяха посрещнати с вълна от взаимност и подготвеност за помощ. Мнозина си спомнят картините от централната гара в Мюнхен, където хиляди бежанци бяха посрещани от локалните поданици с дребни дарове. Но 10 години по-късно излиза наяве, че настроенията в Германия са се трансформирали - първичната просвета на гостолюбие е отстъпила място на песимизъм и отменяне. Защото Германия не съумя да се оправи с всичко: доста от новодошлите към момента не са си намерили работа, а закононарушенията, осъществявани от и против бежанци, са предмет на горещи полемики. Миграцията се трансформира в прочувствено обременяваща тематика.
Тук отговаряме на 10 въпроса, чиито отговори демонстрират до каква степен интеграцията на тези хора е сполучлива и по какъв начин тя е трансформирала Германия.
1. Колко бежанци дойдоха в страната?
Общо през 2015 и 2016 година в Германия дойдоха общо 1,2 милиона души, търсещи протекция, които подадоха молби за леговище. През идващите години броят на търсещите леговище доста понижа.
Никоя друга страна в Европейския съюз не е приела толкоз огромен брой търсещи протекция. След Германия най-вече хора са подали молби за леговище в Италия (204 хил.), Унгария (203 хил.) и Швеция (178 хил.).
Но подаването на молба за леговище не значи автоматизирано приемане на право за престояване. Средно Германия е одобрила повече от половината (56%) от молбите за леговище, подадени през последните 10 години, като по този метод е предоставила право на престояване на 1,5 милиона души.
Освен политически преследваните, в Германия могат да останат и хора, които съгласно Женевската спогодба се смятат за бежанци или имат право на субсидиарна протекция, да вземем за пример тъй като в родната им страна се води война. Общо през днешния ден в Германия живеят към 3,5 милиона души, търсещи протекция.
2. Откъде са хората, които са потърсили леговище в Германия?
През 2015 и 2016 година по-голямата част от хората, които са потърсили леговище в Германия, са пристигнали от Сирия, Афганистан и Ирак - страни, които от години са белязани от войни и спорове. Около една пета от сирийците, които през днешния ден живеят в Германия, към този момент имат немско поданство, а една десета са родени в страната. След като Русия атакува Украйна през 2022 година доста украинци също потърсиха протекция в Германия. Към момента съвсем 1,3 милиона бежанци в Германия са от Украйна.
3. Мъже, дами, деца: кои са търсещите леговище в Германия?
От 1,2 милиона души, потърсили леговище в Германия през 2015 и 2016 година, съвсем половината (564,4 хил.) са на възраст сред 18 и 34 години, като три четвърти от тях са мъже.
Ако претендент за леговище бъде приет за нуждаещ се от протекция и затова за емигрант, това право на протекция важи и за неговата брачна половинка или брачен партньор, както и за малолетните му деца. По силата на правилото за събиране на фамилиите те също могат да дойдат в Германия. По данни на Съюза на немските градове и общини сред 2015 година и средата на 2017 година са утвърдени 230 000 такива молби за събиране на разграничени фамилии. За бежанците с стеснен статут на протекция обаче това предписание беше суспендирано за две години през юли 2025 година
4. Колко добре са интегрирани бежанците през днешния ден?
Един от най-важните индикатори за товадоколко сполучлива е интеграцията на тези хора, е тяхното присъединяване в пазара на труда. Според Юлия Косякова от Университета в Бамберг, която се занимава интензивно с тематиката за бежанците на пазара на труда, Германия е съумяла единствено отчасти. „ Има какво да се желае във връзка с дамите бежанци и по-възрастните бежанци “, споделя тя за Дъждовни води.
Данните сочат, че колкото по-дълго бежанците обитават в страната, толкоз по-лесно си намират работа. От тези, които са пристигнали в Германия през 2015 година, над 60% са намерили работа седем години след идването си. По-лесно на пазара на труда се интегрират по-младите хора на възраст до 45 години.
По-голямата част от пристигналите в Германия са с релативно ниска подготовка. „ Сред тях има и лекари, само че по-голямата част от тях нямат университетско или професионално обучение “, споделя Даниел Тим, откривател по миграция в Университета в Констанц. „ Хората идват, не знаят немски език, би трябвало да бъдат настанени в държавни жилища, живеят от обществени помощи. Отнема няколко години, до момента в който намерят работа, а и тогава постоянно работят на равнище, за което е задоволителна ниска подготовка. “
В съпоставяне с активността в родната си страна, бежанците в Германия работят доста по-често като нискоквалифицирани помощници и по-рядко като специалисти и експерти, сподели изследване измежду бежанците от 2017 година. Причините за това са освен по-ниската подготовка и неналичието на езикови знания, само че и отводът да бъдат признавани дипломите им или настаняването им в региони с по-малко благоприятни условия за работа.
Това се отразява и на приходите им. Брутната месечна заплата на хората, пристигнали в Германия през 2015 година, е била приблизително 1 600 евро за цялостна претовареност, а междинната заплата на всички бежанци, без значение от типа на тяхната активност, е била 800 евро на човек. За съпоставяне: междинната брутна месечна заплата на пълноценно заетите лица в Германия през същата година е била 3 771 евро.
5. Колко добре приказват езика бежанците?
Друг индикатор, който постоянно се употребява за оценка на интеграцията, са езиковите знания. Това се дължи и на обстоятелството, че за доста специалности в Германия владеенето на немски е от значително значение.
При проучването на новия език обаче се следят обилни разлики сред половете. Според изследване измежду бежанците през 2020 година 34% от дамите са имали напреднали езикови знания (сертификат от равнище B1). При мъжете бежанци този дял е 54%. Това се отразява и в данните за пазара на труда: макар че постоянно са добре образовани, дамите по-рядко намират работа. Една от аргументите за това е, че по-младите дами постоянно имат деца, за които би трябвало да се грижат, показва Юлия Косякова.
6. Колко от бежанците са получили немско поданство?
От 2016 година насам към 414 000 души са станали немски жители. Повече от половината от тях (244 000) са от Сирия.
„ Сега сме в интервал, в който доста от бежанците от 2015 година получават немско поданство. Някои от сирийците обмислят да се върнат в Сирия, тъй като режимът на Асад е свален. Често обаче те въпреки всичко вземат решение да останат тук, тъй като са почнали бизнес, към този момент са се открили тук и децата им вървят на учебно заведение “, споделя откривателят на миграционните процеси Ханес Шаман от Университета в Хилдесхайм.
7. Колко коства на Германия приемът на толкоз доста бежанци?
Оценките за това какъв брой коства на Германия приемането на бежанци се разграничават, както демонстрира медийната работа Integration. В взаимозависимост от употребяваната методология за пресмятане, разноските възлизат на 5,8 трилиона евро (5 800 милиарда), само че пък предстоящите отсега нататък икономии могат да възлизат на 95 милиарда евро годишно. Обяснението: приемането на хора, търсещи протекция, в началото води до разноски преди страната да стартира да извлича изгоди от икономическата мощ на имигрантите.
Така да вземем за пример федералният бюджет за 2023 година включваше съвсем 30 милиарда евро разноски за бежанците, като най-голямото перо в тях съставляваха обществените помощи.
8. Как се трансформираха настроенията в Германия?
Докато през януари 2015 година по-голямата част от германците бяха по-скоро открити към приема на бежанци, 10 години по-късно 68% от интервюираните гласоподаватели считат, че Германия би трябвало да приема по-малко бежанци.
През 2023 година изследване, поръчано от фондация „ Бертелсман “, сподели, че имиграцията към този момент се възприема по-скоро отрицателно: 78% от интервюираните виждат в имиграцията най-много спомагателна тежест за обществената страна, 73% се аргументират с споровете сред локалните поданици и имигрантите, а 63% от участниците в допитването са съгласни, че имиграцията е значима за стопанската система.
9. Има ли нараснал риск от престъпност, обвързван с бежанците?
Някои случаи на принуждение, осъществени от бежанци, способстваха за смяната в настроенията. Атентатът на коледния пазар в Берлин през 2016 година, осъществен от тунизиец, или нападението с нож на градски празник в Солинген през 2024 година, осъществено от сириец, подхраниха страховете от обвързван с бежанците тероризъм. Дяснопопулистката партия „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) съумя да извлече политически капитал от тези страхове на хората и в това време е втората по величина партия в немския Бундестаг.
Но по какъв начин стои въпросът с престъпността като цяло? Поглед към полицейската статистика за престъпността демонстрира, че в 35% от всички случаи обвинените са чужденци. Те обаче съставляват единствено към 15% от популацията. Според специалисти от това не може да се заключи, че бежанците по принцип правят закононарушения по-често от германците.
10. Как се промени миграционната политика от 2015 година насам?
От прословутото „ Ще се оправим “, изречено от Меркел на 31 август 2015 година, немската миграционна политика претърпя обилни промени. Тази наклонност се отразява и в настроенията на бежанците: до момента в който през годината на идването си 57% от тях са се чувствали добре пристигнали, седем години по-късно (през 2022 г.) техният дял към този момент беше понижен до 28%, сподели отчет на Института за проучване на пазара на труда и специалностите.
Германия „ напълно явно не се оправи “, гласи оценката на сегашния канцлер Фридрих Мерц. Изследователят на миграцията Шаман обаче възразява: „ Смятам, че значително сме изпълнили задачата от 2015 година “. По думите му в този момент има потребност от умни политически решения, с цел да се оправи Германия и с най-новите провокации.
Автори: Лиза Хенел | Петер Хиле | Джана Грюн
