Елена Гунчева-Гривова: За Русия - с любов, но и с разум
Безспорно е, че България и Русия са свързани. Не единствено поради обща история, поради Освобождението ни от турско иго, поради приемането на хиляди българи по време на робството на съветска земя, заради близкият ни език, религия и просвета. Ние се намираме близко и като география, и като нрав. Каквото и да ни приказват, постоянно ще усещаме по-близки руснаците, в сравнение с американците и англичаните, които са непознати и неразбираеми за нашия нрав и темперамент.
Нямаше да я има България, в случай че Русия не беше дала хиляди жертви и не беше водила Руско-Турската Освободителна война. Каквото и да си приказваме, всичко стартира оттова. Съветският съюз ни освобождава от фашизма и дълги години поддържа българската страна и народ, с помощта на руснаците развихме нуклеарната си енергетика, фабрики, предприятия, селското стопанство. Превърнахме се в стопански фактор.
Сега русофилството е леко комплицирано. Примесено с носталгията на предишното. Днешна Русия е правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, само че в никакъв случай няма да бъде същото. От една страна, в Русия социализъм и комунизъм няма, тя е капиталистическа страна, макар, че там дивият капитализъм на Запада е чужд. От друга страна, руснаците помнят - и положителното, и неприятното. А ние май три десетилетия не спряхме да ги оплюваме и да работим против тях.
И през днешния ден продължаваме да доставяме с оръжия Украйна, да постановяваме наказания против Русия, да даваме българска земя за непознати военни бази, които работят против Русия. И считаме, че това ще ни се размине. Че някакво си НАТО ще ни пази. Колкото опазиха Кипър! Родни предатели гласоподаваха законите по този начин, че българската войска да може да бъде командвана от непознати. И да бъде пратена евентуално на фронта против Русия.
Търпението на Русия не е безпределно. Геополитическите ползи и сфери на въздействие се трансформират. Така, както сме сега, сме в областта на въздействие на англоционистите. Където, както се вижда, задачата е зачистване на локалните туземци, т.е. на нас. Както се споделя, да ни пази Бог от съдружниците, от враговете сами ще се опазим.
Българският народ би трябвало да разберем, че ползите на народа ни и страната ни са тясно свързани с Русия. И там е единственият метод да оцелеем като страна и да се опитаме да се възстановим след ударната доза народна власт, след която нищо живо съвсем не остана.
И това не става със флагове, значки, лозунги и така нататък А с ясно заявяване на позиция, митинги против поддръжката за Украйна, за украинците, против изпращането на оръжия за Украйна. Хубаво е русофилите да осъзнаем, че Русия е друга през днешния ден. И не можем да я натоварваме с прекомерни упования да ни дундурка и глези, до момента в който ние си продължаваме по същия метод и се чудим на кой стопанин да се метнем да слугуваме. Русия може да ни даде късмет, в случай че сме в нейната сфера на въздействие, само че оттова нататък сами би трябвало да си подредим страната. Ако желаеме да я има. Не мисля, че някой в Русия желае тя да се грижи за страни с манталитета на неособено умни капризни дебилчета на равнището на детската градина.
Затова първото и наложително изискване е да осъзнаем действителността. Да решим какви ДЕЙСТВИЯ да се подхващат, с цел да може България последователно да се отдалечи от зависимостите на НАТО и Европейски Съюз. Можем. Стига да желаеме. И да го осъзнаваме.
Време е частушките, пелмените и водката да правят отстъпка пред разсъдъка, смелостта и решителността да помогнем на България да стане самостоятелна страна и сама да дефинира съдружниците си и геополитическата си ориентировка. Само по този начин можем да бъдем съдружници с Русия.
Ако народът ни се държи като хленчещо бебе, чакащо някой непрекъснато да се грижи за него, сме обречени. Историята не прости на простаците!
Елена Гунчева-Гривова
