Виновните за Аушвиц: Защо малко от тях бяха осъдени
" Зад тази врата е започвал пъкъл, който не може да бъде разказан с думи ", споделя председателстващият арбитър Ханс Хофмайер, когато преди 60 години открива съвещанието за изговаряне на присъдите по процеса за " Аушвиц “. След като завършва с оповестяването на присъдите, очевидно разтресен, той прибавя: " Вероятно измежду нас има хора, които дълго време няма да могат да гледат радостните и доверчиви очи на някое дете, без в съзнанието им да изникват празните, питащи, неразбиращи и изпълнени със боязън очи на децата, минали последния си път в Аушвиц. "
Дълго време на немското следвоенно общество му липсваха думи, с които да признае отговорността за личната си нацистка история. В съда във Франкфурт на Майн на първо място гласовете на оживелите очевидци бяха тези, които обрисуваха пред това общество картината на " пъкъла " в Аушвиц, написа публичната медия АРД във връзка 60-годишнината от края на процеса.
Гласовете на оживелите
" Есесовците изтласкваха хората от вагоните. А ние стояхме в редица и под опасност от смъртно наказване ни беше неразрешено да беседваме с някого от „ новопристигащите ”. Така Рудолф Врба разказва в 117-ия ден от процеса за Аушвиц идването на пандизчии в концентрационния лагер (КЗ).
Той е едвам на 18 години, когато е депортиран в Аушвиц. След две години в лагера съумява някак да избяга, а отчетът, който написа през 1944 година, е едно от първите свидетелства, от които западните съдружници схващат за машината за всеобщи убийства в лагерите за изтребване и газовите камери, се споделя в обявата на АРД.
За процеса във Франкфурт на Майн Рудолф Врба идва от Лондон. Пред съда той свидетелства по какъв начин превозите с по няколко хиляди души дошли в Аушвиц, по какъв начин незабавно по-късно на рампата бил провеждана селекция на новодошлите и по какъв начин доста от тях са били убивани незабавно: " Останалите хора ги товареха в готови камиони и ги изпращаха в прилежащия Биркенау – непосредствено в газовите камери. "
Германската история на съд
Фактът, че правосъдният развой за Аушвиц въобще се организира, е цяло знамение в следвоенна Германия. След процесите в Нюрнберг директно след войната, за осъществените закононарушения са съдени единствено неколцина високопоставени нацисти – по това време съпротивата против осмислянето на историята е прекомерно мощна. Така да вземем за пример на процеса във Франкфурт на Майн е можело да се види по какъв начин служителите на реда отдават чест, когато упрекнатите в осъществяване на закононарушения от Секретен сътрудник са влизали в съда, показва АРД.
" Наказателното дело против Мулка и други ", както публично се назовава процесът за Аушвиц, е огромно начинание: четирима прокурори и трима юристи, представящи цивилен искове, са изправени против 22 подсъдими с 19 бранители. Комендантът на Аушвиц Рудолф Хьос към този момент е бил наказан на гибел в Полша през 1947 година, само че на процеса във Франкфурт преди 60 години измежду подсъдимите е неговият адютант Роберт Мулка. След 183 дни, колкото продължава процесът, съдът произнася 6 доживотни присъди, три оправдателни – заради неналичието на доказателства, а останалите подсъдими получават присъди сред 3 и 14 години затвор.
Но с изключение на наказване за причинителите от Аушвиц, тогавашният основен прокурор на Хесен Фриц Бауер е преследвал и друга значима цел – желал е обществото най-накрая да прогледне за осъществените закононарушения. Искал е германците най-сетне да се изправят пред жертвите и да се убедят в това, че нацистите фактически са направили всички описвани закононарушения. Например това, за което на 78-ия ден от процеса свидетелства Маурициус Бернер: „ Още при идването си в Аушвиц аптекарят на концлагера доктор Виктор Капезиус му споделил да не плаче за жена си и децата си, тъй като те „ отивали на баня и щели да се върнат след час “. Бернер обаче по този начин и в никакъв случай повече не ги видял.
Исторически свидетелски показания, записани на лента
Процесът за Аушвиц е значима стъпка в разкриването на нацистките закононарушения и поради това, че показанията на 318 от общо 360 очевидци са били записани на магнетофонна лента. Първоначално те са били предопределени единствено за съда, а не за обществеността. Но генералният секретар на Международния комитет за Аушвиц във Виена Херман Лангбайн се обърнал към тогавашния министър на правораздаването на Хесен с молба записите да бъдат непокътнати. Днес те са част от Световното писмено завещание на ЮНЕСКО и могат да бъдат прослушани на интернет страницата на Института „ Фриц Бауер “.
От юридическа позиция процесът за Аушвиц не е изключително сполучлив. Макар че са постановени 16 присъди, по-голямата част от причинителите на закононарушения от Аушвиц, където над 8 хиляди души са били ангажирани единствено с защитата на концлагера, в никакъв случай не са били подведени под правосъдна отговорност.
Променена правосъдна процедура
Това се е дължало на Федералния Върховен съд, който тогава е претендирал да бъде потвърдено съответно присъединяване в закононарушение на всеки обособен причинител. Едва през 2016 година Федералният съд трансформира тази линия, признавайки, че концентрационните лагери са били част от „ системата за индустриализирано ликвидиране ”. Ако това беше годно по време на Франкфуртския развой, неоправдателни присъди за съучастничество в ликвидиране е щяло да има даже за хора, които са били счетоводители или секретарки на SS в лагера.
След решението от 2016 година са извършени няколко правосъдни процеса против някогашни нарушители от концентрационни лагери – точно за съучастничество в всеобщи убийства. Сред тях е да вземем за пример Ирмгард Фурхнер, някогашна секретарка в концентрационен лагер, която беше наказана през 2024 година. Това обаче беше последният развой пред немски съд за нацистките концентрационни лагери. А по-голямата част от нарушителите на Секретен сътрудник от Аушвиц и другите концентрационни лагери по този начин и в никакъв случай не са били подвеждани под наказателна отговорност, показва АРД.
Автор: Макс Бауер ARD
