Вашингтонският спектакъл: какво всъщност се случи и защо не можем да мълчим
Миналото време от срещата на президентите на Съединени американски щати и Украйна в Белия дом разрешава да се огледа на нея без бомбастичните заглавия и трагични реакции. Първоначалният резултат към този момент е липсващ, а действителността е ясна: след огромните думи и показната дипломация съответни решения няма. Самитът по-скоро приличаше на политическа сцена, където всеки играе дадената му роля, в сравнение с място за основаване на същинска тактика.
Тръмп говореше решително и на висок звук. Обеща на Украйна „ гаранции за сигурност като член 5 на НАТО “, само че незабавно посочи, че американски бойци няма да стъпят на украинска земя (Washington Post). За Зеленски това звучеше като поддръжка, само че всъщност беше празен жест. Американският президент също загатна за „ тройната среща “ – той, Зеленски и Путин. По думите му, позвъняването до Москва към този момент е направено, само че Кремъл е дал отговор с безмълвие (Guardian). Това безмълвие единствено по себе си е политически сигнал: Русия знае, че времето работи за нея, а Вашингтон и Киев са принудени да чакат.
Европейските водачи отново се ограничиха с приказки. Дойдоха във Вашингтон, шумно оповестиха „ коалиция на искащите “ (Atlantic Council), само че три месеца диалози не родиха нито проект, нито действителен бюджет, нито военна база. Германия към момента не се оправя със личната си войска: единствено половината техника е боеспособна, доставките се бавят, а специфичният фонд може да свърши още през 2027 година (Reuters, FT). Франция афишира бюджет до 64 милиарда евро, само че не споделя от кое място ще дойдат парите (Politico). НАТО на юнския самит в Хага даде обещание 5% от Брутният вътрешен продукт за защита (Reuters), само че това повече е фантазия, в сравнение с действителен ход. Инициативата „ Readiness 2030 “ за 800 милиарда евро остава цифра на хартия (Wikipedia).
Фактът е явен: Европа отново единствено приказва. Освен това делегациите умишлено приспособиха стила на договарянията към Тръмп, с цел да не го нервират (WSJ). Не като самостоятелна позиция, а като покоряване на „ домакина на сцената “.
Зеленски изглеждаше друго този път. Забрави армейската си якета, пристигна в костюм, говореше умерено и дипломатично. Ясно се виждаше, че се насочва към американската аудитория и персонално към Тръмп. Но огромната неточност е, че Украйна към момента чака външни гаранции вместо да прави лична тактика. Киев остава подвластен, което го прави уязвим. Руски медии към този момент формулираха простата картина: „ Решението ще се вземе във Вашингтон и Москва, Киев и Брюксел – статисти “ (Moscow Times). Звучи като агитация, само че не е надалеч от истината.
Сцената в Белия дом сподели действителните сили. Европа приказва, само че не работи. Украйна благодари, само че не предлага проект. Съединени американски щати се вършат на съдия, а Русия безшумно държи водачеството. Изводът е елементарен: без договорка сред Вашингтон и Москва мир няма да има. Европа е прекомерно слаба, Украйна – прекомерно подвластна, а всичко останало е просто фон за камерите и публицистите.
Теодор Радев
