Охрана за 100 млн.: Радев, Пеевски и прищевките на властта
Коментар на Емилия Милчева:
Когато българските политици си отрежат опашката, известна като Национална работа за защита (НСО), значи са се появили забележими признаци на нормалност. Засега обаче те не престават да се радват на лукса и привилегиите да бъдат охранявани и транспортирани от чиновниците на една военизирана конструкция, за която данъкоплатците заплащат близо 100 милиона лв. през 2025 година
Така че когато от ДПС-Ново начало питат президента Румен Радев за кортежа му от 7 автомобила във Варна, а той задава въпроса за какво има депутати, които се охраняват и от НСО, и от жандармерия, те просто обезпечават дозата драматизация и проява на мощ в сюжета “Как се ритат атовете ”. Същественият въпрос е докога НСО ще съществува като Управление безопасност и охрана (Пето управление н 2.0, няма ли да бъде девоенизирана и трансформирана в конструкция, подчинена на Народното събрание, Министерство на вътрешните работи или друга институция, с ограничение на охраняваните лица и/или тези с право на профилиран превоз. Сред последните в този момент е, кой знае за какво, и кметът на София.
Президентът знае. Защо пита?
НСО е работа към президента, тъй че Радев няма потребност да пита - той може да уточни депутати и да подскаже за какво имат защита, която пътува на всички места с тях. Съгласно закона за НСО президентът реализира общо управление и надзор на службата, утвърждава числения състав и структурата, назначава шефа ѝ - и може да откаже на държавното управление да го освободи, както стана през 2022 година и генерал-майор Емил Тонев резервира поста си.
Сдържан и не по този начин разхитителен в първия си мандат, във втория президентът сподели усет към показността, властовите знаци и удобствата, които вървят с тях. Когато депутатът от ДПС-Ново начало Калин Стоянов го сочи с пръст, задето кръстосва Варна “с конвой от четири лимузини, два джипа и един микробус ” по отцепени булеварди, това си е в действителност проява на мощ.
Но това, което прави началникът на Стоянов - партийният му водач Делян Пеевски, не е по-различно.
Лидерите на Движение за права и свободи все под “смъртна опасност ”
От години глобеният за корупция от Съединени американски щати и Англия Пеевски се употребява от услугите на НСО - още преди да се трансформира в сегашния феномен (както го назова един от “бащите ” му в политиката Ахмед Доган, който също беше клиент на НСО). През годините публицисти и политици постоянно са се опитвали да схванат какъв брой коства защитата на Доган, по-късно и на Пеевски, какви са тези закани, които постановат държавните гардове да ги пазят като саудитски принцове. Всички запитвания удряха на камък.
През 2013 година някогашният началник на разузнаването Димо Гяуров в медийни изяви заяви, че за защита на Доган се харчат по 2,5 милиона лв. на година. Според по-ранни информации НСО е охранявала водача на Движение за права и свободи от 2005 година, а за сигурността му са бдели 24-има охранители. По това време даже парцелите, които обитаваше Ахмед Доган, бяха като частни анклави. Но щом Пеевски го събори от трона, на тази привилегия бе комплициран край (явно и на заплахите).
Как политиците си обезпечават лоялността на НСО
Разходите за защита на съответно лице, както и кое е лицето не са въпроси, на които може да отговори НСО, абсолютно подчинена и лоялна на властта. Политици на няколко пъти упрекнаха службата в измислени закани, с цел да има официално съображение да се обезпечи защита на избрани лица. Комисията, която взема тези решения, се състои от началника на НСО, ръководителя на Държавна организация “Национална сигурност ” (ДАНС) и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Генерал Тонев е избор на президента, а Деньо Денев, вр.и. началник на ДАНС, от “Продължаваме смяната ” бяха определили като “фаворит на Пеевски ”. Трети няма. Причината от близо 18 месеца Министерство на вътрешните работи да е без основен секретар е, че Румен Радев не подписва указа за предопределение на оферти от държавното управление за поста.
Но без значение в какъв състав е била комисията, Доган, а по-късно и Пеевски съвсем непроменяемо са били измежду топ целите. Излиза, че против тях има сериозна опасност от дълги години. Когато съпредседателят на “Да, България ” Ивайло Мирчев споделя, че “един народен представител употребява най-голям клас брониран автомобил Mercedes S680 Guard, дружно с жандармерия и барети ”, той пита кое постанова най-високото равнище на защита на НСО. Според него има изфабрикуван сигнал до ДАНС сякаш от западни партньорски служби, че отряд на съветското ГРУ проникнал в България за нападение над партийни водачи, подпомагащи Украйна във войната с Русия. (Тоест, в случай че опасността бъде осъществена, българската поддръжка за Украйна мощно ще олекне?) НСО би следвало да отговори на въпросите на Мирчев, тъй като е народен представител. Но това не значи, че и обществото ще ги научи.
Девоенизиране, след това промяна
Ако чиновник на НСО разгласи информация, научена при осъществяване на службата, чака го военна прокуратура и боен съд. Така политическата класа пази лоялността на НСО, наред със заплатите, обществените придобивки, компенсациите и изискванията за пенсиониране.
В актуалния свят, когато рисковете за сигурността са действителни и многопластови, оценката и мониторингът на заканите би трябвало да бъдат инструмент за отбрана, а не комфортен предлог за разноски и проява на власт. Специализираните коли за близо 7 милиона лв., които НСО е декларирало в Програмата за предпочитани стратегически капиталови планове с национално финансиране за 2025-2028 година, наподобяват по-скоро като първокласни играчки за властта и знак на “силата на страната ”, в сравнение с като средство за действителна отбрана.
Концепция за бъдещата роля на НСО
Вместо политически закачки и замяна на реплики, има потребност от идея за бъдещата роля на НСО, в подтекста на останалите специфични служби - и националната сигурност въобще. България не е богата страна, с цел да харчи по 100 милиона годишно за обслужване на властта и нейните прищевки, освен това непрозрачно за обществото.
