Цунки за убийците
Стига! С тези малоумно-либерални тъпотии към този момент не може. Не може, не се търпи и не става.
Днес ми изясняват, че обществото било отговорно, че следващият млад злощастник трепе хора по улиците, до момента в който пили гуми със 170 километра. Няма да му броя фишовете. Не ми е работа. Излиза, че не е палач, а не бил задоволително учтив. Не бил задоволително обичан. Обществото му обръщало тил. Живеел своя трагичен живот самичък със своя автомобил и единствено той го разбирал. Говоря за автомобила. Майка му, татко му, учителката му във втори клас, съседът, който не поздравява... Реално те са отговорни. А той е жертва на кофти условия. Жертвите надлежно са резултат на неговата отхвърлена обич и изчезнало образование. Получава ми се нещо като мъжка Ана Каренина за дрифтъджии.
Стига! Моля, без финтове от сорта, че бил дете. Момче. Не бил пил, не бил друсан. Сега, като си признае виновността и като изрази съболезнования на починалите и ранените, ще е съвсем почтен. Малко юристи. Малко дрън-дрън парички, тъй като знаем, че правосъдната ни система е гъвкава, да не кажа, че се вие като сополи. Малко висене по правосъдни зали с качулка и здравна маска. Защото, е човечност да се грижиш да не хванеш някой вирус сред правосъдните чувания. Знаем си. А и след три дни към този момент никой няма да помни случая с изключение на околните на потърпевшите.
Обаче аз отхвърлям да съм отговорен за следващите малоумия на следващия малоумник. Не одобрявам виновността да се размива по подобен към този момент резистентен метод. Всеки опит да бъда привързан към това закононарушение отскача от мен като билярдна топка от цимент. Отказвам да приема, че и обществото е отговорно.
Всички да си разделяме виновността ли би трябвало? Аз, като част от обществото, какъв брой дни би трябвало да лежа в пандиза, че да поема своята част от наказването? Крайно време е да спрем да влизаме в ситуацията на всеки ненормалник, тъй като... ще ни е по-трудно да влезем в ситуацията на убития? Ако се държим все по този начин на следващия ден ще убият и нас. Или нашите деца. Тогава ще висим сами със личната си горест и ще преглъщаме не до такава степен щастливото детство на нашия личен палач. Ще се молим за правдивост и няма да я получаваме, тъй като през днешния ден захвърляме справедливостта, като я смъкваме от плещите на следващия ненормалник, простак, фрустриран уличник или казано по различен метод палач.
