Може ли Украйна да бъде принудена да се откаже от територии?
" Решение, взето от Русия и Съединени американски щати през главата на Украйна, е немислимо от юридическа позиция ", споделят специалистите по интернационално право. Могат ли Тръмп и Путин да принудят Украйна да се откаже от територии?
Още през април американският президент Доналд Тръмп разгласи, че с Русия значително имат единогласие за реализиране на спокойно съглашение. Тогава той сподели, че съглашението планува Русия да резервира анексирания полуостров Крим, напомня АРД.
" Решение, взето от Русия и Съединени американски щати през главата на Украйна, е немислимо от юридическа позиция, въпреки в политически проект да наподобява все по-вероятно ", счита Пиер Тилбьоргер, професор по интернационално право в Университета в Бохум. Без единодушието на Украйна не би могло да има спокойно съглашение. Днешното интернационално право се основава на " суверенното тъждество на страните ". Две страни не могат да бъдат оставени просто да подписват контракти за сметка на трета, цитира неговите думи немската социална медия.
Тилбьоргер акцентира, че договорка за отделяне на територии от Украйна без нейно единодушие ясно нарушава териториалния суверенитет на страната. Освен това сходен контракт сред Русия и Съединени американски щати " по наличие ще опонира и на възбраната за принуждение, заради което и по тази линия ще е в нарушаване на интернационалното право. "
Окупираните територии принадлежат на Украйна
Полуостров Крим и четирите области, в които има съветска окупация - Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие - принадлежат на Украйна според интернационалното право. Това, че Русия държи тези области или елементи от тях под надзор, не трансформира нищо в това отношение.
През 2014 година на Крим и през 2022 в Източна и в Южна Украйна имаше референдуми за присъединение на окупираните области към Русия, напомня АРД. Според специалиста по интернационално право обаче тези референдуми не са били действителни - защото те би трябвало да дават отговор на избрани условия, с цел да бъдат приети от интернационалното право.
" Трябва да вземем за пример да има гаранции, че гласуващите са изразили мнението си без насила и без боязън ", споделя Тилбьоргер. Което несъмнено не е било по този начин нито през 2014 година на Крим, нито при идващите два референдума през 2022 в изискванията на война и съветска окупация на областите.
Русия прави тежки нарушавания в окупираните територии
Съвсем неотдавна - през юли т.г. - Европейският съд за човешки права в Страсбург постанови, че още във времето сред 2014 и 2022 година Русия е утвърдила " система от нарушавания " против човешките права в окупираните области. Съгласно решението това включва безразборни военни набези, изтезания на цивилни жители и на украински военни, мъчения и гонения, само че и " угнетяване на украинския език в учебните заведения ". Поради това не може да се счита, че извършените в тези области референдуми са в сходство с интернационалното право, показва АРД.
Общото заседание на Организация на обединените нации към този момент неведнъж е потвърждавало, че референдумите на Крим и в Източна и в Южна Украйна са били противозаконни. Респективно не биха могли да трансформират нищо във връзка с принадлежността на областите към Украйна. Юристът Тилбьоргер акцентира и че през 2003 година е подписан контракт сред Украйна и Русия, в който Русия признава Крим за част от Украйна. През 1997 година двете страни са поели ангажимент взаимно да почитат границите си.
Докъде се простира правото на самоопределяне?
Русия непрекъснато твърди: Хората на Крим и в областите от Източна и Южна Украйна желали да се отделят от Украйна и това било подкрепено от един значим принцип на интернационалното право - правото на самоопределяне на народите. Международното право обаче е доста сдържано по въпроса дали правото на самоопределяне на един народ му дава и правото да се отдели от страната майка посредством референдум, изяснява Тилбьоргер.
Принципно правото на самоопределяне на народите разрешава те свободно да дефинират своето политическо, икономическо и културно развиване. Този принцип обаче би трябвало да се съпоставя с различен принцип на интернационалното право, а точно с държавния суверенитет над личната територия. Двата правилото могат да влязат в спор, в случай че някоя група желае да се отдели, а страната е срещу.
От позиция на интернационалното право би трябвало да се прави разлика сред " вътрешно " и " външно " самоопределяне, споделя Тилбьоргер пред АРД. " Вътрешно " самоопределяне значи: В рамките на страната майка националните малцинства получават особена отбрана, като да вземем за пример независима администрация или отбрана на тяхната просвета и обичаи.
" Външното " самоопределяне, т.е. отцепването от страната майка, е допустимо единствено при рискови условия. Един народ би трябвало да е подложен на редовно подтисничество и да страда от тежки нарушавания на човешките права, с цел да може да се отдели. А в тази ситуация с Крим или Източна и Южна Украйна сходни тежки нарушаване на човешките права от страна на украинското държавно управление не е имало.
Може ли Украйна непринудено да се откаже от окупираните територии?
Какво би станало тогава, в случай че Тръмп и Путин сключат договорка, която планува отделянето на окупираните територии от Украйна, и на украинското държавно управление му се наложи през зъби да се съгласи? Дали тази цена на мира би била позволена от позиция на интернационалното право? Принципно да, споделя Тилбьоргер пред немската социална медия. Но единодушието с такова спокойно съглашение би трябвало да е " непринуден акт на украинското държавно управление, който не опонира на правото ". То не би трябвало да се реализира под насила или опасност с принуждение.
Експертът по интернационално право счита, че е " доста противоречиво по какъв начин би могло да наподобява насилственото или доброволното решение на украинското държавно управление в сегашната обстановка ". В момента е мъчно да се каже по какъв начин би трябвало да се развият нещата в Украйна, с цел да се приказва за непринуден отвод от територии по отношение на интернационалното право. Интензивните съветски въздушни набези против цивилен цели в последните месеци и заканите на американското държавно управление да спре военната помощ несъмнено не приказват за обстановка, в която държавното управление на украинския президент Володимир Зеленски може да работи свободно.
Тилбьоргер акцентира и още един аспект: при решенията за териториалния интегритет на една страна би трябвало да се регистрира и ролята на засегнатото население. В интернационалното право са показани разнообразни отзиви по въпрос - някои споделят, че при отхвърли от територии би трябвало да дадат единодушието си и засегнатите хора.
Какво написа в украинската конституция?
Ако предстоят промени в украинската държавна територия, Конституцията на страната категорично планува референдум, в който да могат да вземат участие всички украинци с право на глас.
Вероятно при обособяване на окупираните от Русия области ще се наложи и смяна в Конституцията, написа АРД. Тъй като в нея е дефинирана държавната територия на Украйна, там са изброени и четирите области Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие. От позиция на интернационалното право законите в самата Украйна не играят решаваща роля, само че от политическа позиция украинското конституционно право би трябвало да е от голяма важност за всяко спокойно съглашение, заключава немската социална медия.
