Само Китай ли ще брои труповете в реката на геополитиката?
Наистина е по-интересно, в сравнение с наподобява на пръв взор. Светът гледа към Аляска, където оповестиха публично, че Путин и Тръмп ще се срещнат на 15 август. Денят на православната по нов жанр Голяма Богородица. Сигнално без подозрение. Защото е признато да се счита, че това е ден за състрадание и помиряване. В Аляска се съхраняват и съветски православни черкви. В Пекин споделят, че „ Путин ги убива с безмълвие ”, тъй като единствено Ушаков, консултант на съветския президент, и Кирил Димитриев дават информации по отношение на сделките сред Русия и Съединени американски щати, в това число за визитата на Уиткоф в Москва. Тръмп, както нормално, е сладкодумен. Той си знае.
Това разяснява Зорница Илиева.
Изтичат известия за какви тъкмо територии ще става замяна, с цел да спрат военните дейности в Украйна, само че всичко остава в зоната на спекулации и умения в жанр Касандра. Ясно е обаче, че са провеждани авансово замяна на отзиви и съгласувания, наричани подмолни, които са дали съображение да се провежда среща Путин-Тръмп, в която несъмнено Украйна няма да е единствената точка. Иначе нямаше Путин да се свързва за ден по телефон с най-малко 5-ма водачи като Си Дзинпин, Моди, Рамафоса от Южна Африка, от Узбекистан, Казахстан, Беларус. Също знак за връзки, на които се държи. Джей ди Ванс, летуващ във Англия, по-точно в Шотландия, организира срещи с „ значимите ” водачи на Европа като Стърмар, Макрон, Мерц и слуша техните хрумвания за прекъсване на огъня в Украйна. Европа е изолирана, за смут на Киев и Брюксел, от преговорния развой сред Русия и Съединени американски щати, само че бон-тона изисква да им се изясни нещо от сорта „ кое-как ”, с цел да има най-малко видимо омиротворяване на ситуацията сред съдружниците.
В същото време ударите под кръста са в ход. Във Вашингтон са привикани Пашинян, министър председател на Армения, и Алиев от Азербайджан, с цел да заявяват, че „ вечно няма да водят война между тях ”, че ще „ отворят границите си за търговия, пътувания ” и въобще ще си зачитат целостта на териториите.Как ще се получи е различен въпрос, само че най-малко двамата водачи от Задкавказието, задния двор на Русия, са дали обещание да предлагат Тръмп за Нобелова премия за мир. Няма по какъв начин в Москва да не се разяснява, че „ Съединени американски щати купуват двете страни на безценица ”. Дивидентите са за Вашингтон, а Русия за следващ път се убеждава, че преданост не е съвременна дума в наше време. Тръмп го играе „ планетарен миротворец ”, който налива масло в съветския кавказки огън, само че Захарова вика, че „ приветстваме съглашението сред Армения и Азербайджан ”. Наистина ли? Путин още веднъж е в безмълвие, а съветското медийно пространство е залято от информации за дейности по депортирането на милиони гастарбайтери и даже олигарси от Армения и Азербайджан към родните им места. Спират се доставки на плодове, зеленчуци и артикули от Баку към Русия, а петролните уреди на Алиев в Украйна към този момент са под прицела на руснаците. Бяха недокоснати по време на цялата война досега. Няма по какъв начин този удар по границата на руснаците и то тъкмо в района на Кавказ да не е мъчителен за Москва в интервал на преговорен развой с американците.Каспийско море и кавказките територии са остаряла фантазия на Запада, в това число на Хитлер.
В Кремъл са наясно, че фамилията на Алиев има обилни вложения във Англия, че British Petroleum е огромният състезател в азербайджанския енергиен бранш, че Алиев е под мощен напън и по тези аргументи.Но това не му попречи да симулира, че притегля Русия на своя страна при войната за Карабах, да изолира Пашинян и да завоюва тази територия за Баку. С скъпата помощ на Турция и Израел, несъмнено. Грешката на Пашинян бе, че се обърна към Запада и разчиташе на помощ. Така разсъждават в Москва. Армения загуби, а в този момент водачът ѝ се надява да получи персонални гаранции за бъдещето си от Вашингтон, тъй като ситуацията в страната е повече от неспокойна. Дори Църквата е срещу това ръководство и не се предава макар арестите на църковни отци. Превръща ли се Алиев в Пашинян е въпрос, който стои на дневен ред. Защото той очевидно се пробва да въвлече Вашингтон в игра на Кавказ и да изолира Русия, само че се изправя и против китайската самодейност „ Един пояс, веднъж ”, против Иран и несъмнено не осъзнава, че играта на това равнище не е нищо повече от шах в геополитиката посредством стартиран към този момент „ пакетен проект ”. С който Съединени американски щати имат едно на разум, с цел да запазят позицията на хегемон в света посредством надзор на пътища и планове. На такова равнище няма място за играчи от ранга на Алиев и Пашинян.
Всъщност какви са плановете по отношение на района на Кавказ и каква е връзката с Близкия изток, Източното Средиземноморие, Турция и Иран? За Русия е ясно – нарушават се нейни статегически ползи в региона на сигурността по границата ѝ и по тази причина няма по какъв начин да преглътне „ мостът на Тръмп ”, както назовават във Вашингтон концепцията да се отдаде Зангезурския кулоар чартърен на частна американска компания за 99 години. Тръмп нямало да развива Зангезурския кулоар, щял да развива Атлантически мост, пишат в Съединени американски щати. Каквото и да пишат, задачата е Съединени американски щати да открият наличие в Кавказ, което от Русия, Иран и Китай се възприема като опасност.Зангезур прекъсва връзката сред Русия и Иран, обкръжава и озолира Москва и Техеран, попречва плана „ един пояс, веднъж ” на Китай и по този начин ускорява позиции на Съединени американски щати против Пекин. Пречи и на плана Север-Юг на руснаците, който свързва Мурманск с крайбрежието на Иран. Осъществява се и своего рода изолираност на Турция и Азербайджан и ги прави врагове на Москва и Техеран..Неминуемо, каквото и друго да се внушава. Зависимостта от Съединени американски щати нараства. Още повече, че намесата на Съединени американски щати в връзките Армения/Азербайджан е директно обвързвано както с Украйна, по този начин и с задачата за изтласкване на Русия. Присъствието на американски компании в района, на военни елементи, хрумвания за създаване на военни бази дават опция за надзор върху енергийните запаси и направления от Каспийско море и Централните Азиатски републики.Транспортирането на енергийни запаси от района по този метод ще заобикаля Русия, тъй като контролът ще е американски.
Любопитното е, че в Анкара има разсъждения, че протичащото се със Зангезурския кулоар, където след автограф на Пашинян Тръмп има преобладаваща роля, ще има последствия освен за Кавказ, само че и за Сирия. Този план нямало по какъв начин да бъде осъществен независимо, тъй като зависи от триумфа на американските проекти за Черно море, Сирия и Източното Средиземноморие. Отделно е утежняването на връзките на Русия с Азербайджан и Армения. Припомнят се думи на Том Барак, дипломат на Съединени американски щати в Анкара, който в тирада пред Сената при встъпването в служба споделя ”има 4 съществени цели – въздържане на Турция и Иран, въздържане на Русия, предоставяне роля на Армения и Азербайджан в Южен Кавказ, решение на сирийския въпрос ”. Том Барак, към този момент дипломат в Анкара, играе значима роля по всички тези посоки от името на Вашингтон. Сега Пашинян и Алиев са привикани във Вашингтон, а това значи, че те са в слабите позиции. Само ще извършват това, което мощният за деня им дава. Шараа, водач в Дамаск, води договаряния със сирийските кюрди, налице са контакти сред него и Тел Авив, Зангезурският кулоар е контрактуван с Пашинян от Армения, Баку победи, а Съединени американски щати натискат Турция и Израел да понижат напрежението между тях на територията на Сирия. Остава изясняване на тъй наречените план Кюрдистан, който е огромно главоболие на Анкара, само че и той е коз в нечии ръце. Иран е неудовлетворен по отношение на случая Армения/Азербайджан, само че резервира хладнокръвие и даже „ приветства помиряването ”.Пекин има своя логичност, когато става въпрос за външна политика. Засега е сдържан в оценки, само че както постоянно помни това „ да се стои на брега на реката и да се броят труповете ”. Не бърза, времето е пред него. Този път обаче и други са се наредили по брега на реката.
Пашинян и Алиев във Вашингтон с апломп приказват за „ положени са основите на нова история сред двете страни ” и „ това ще сътвори големи благоприятни условия за района ”. Засега Съединени американски щати дават обещание да отстранен глобите наложени на Баку в бранша на защитата. А Ереван разгласи, че от 12 до 20 август ще се организира взаимно военно обучение със Съединени американски щати, Eagle Partner 2025. Мироопазващи интервенции ще се репетират. Не е ясно къде отива миротворческата задача на Москва или нейната военна база, само че има единодушие с писмо да се отдръпват двете страни от Минската група на ОССЕ. Остава въпросът дали тези документи и взаимната декларация ще разрешат вековния спор сред Ереван и Баку? И коя тъкмо американска компания ще създава находищата на молибден, които към този момент няма да са под надзор на Армения? Ще трансферира ли Ереван, след Зангезур, и Сюник на Баку? А след всичко това ще оцелее ли властта на Алиев и Пашинян в страните им? Това пък питат в Москва. Става забавно. И естествено следва продължение.
