ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Правилна е реакцията на министъра на превоза Гроздан Караджов във връзка с безобразието на Ryanair и свалянето на дете на инвалидна количка от техен аероплан. Като човек, който е обиколил планетата на инвалидна количка и като човек, който е взел участие като специалист в писането на европейските стандарти по въпроса и като човек, изкарал 8 години от професионалния си път в Комисията за отбрана от дискриминация, имам да кажа няколко неща.

Това разяснява във " Facebook " Петър Кичашки.

1) Масово самолетните компании в Европа изключително тези, които са нискотарифни, си разрешават редовно неприятно отношение към хората с увреждания. Причината е напълно прозаична. Съгласно европейските правила, самолетна компания не може да откаже да качи техническо помощно средство на борда, в случай че то дава отговор на стандартите за сигурност и в случай че самолетната компания е известена не по-малко от 48 часа преди полета за нуждата да се качи количка в самолета. Обърнете внимание, че режимът е осведомителен, а не позволителен. Те не могат да ти откажат, само че ти си задължен да им кажеш от какво имаш потребност, с цел да имат те време да го обезпечат посредством наземния оператор на съответните летища. Аз, да вземем за пример, с изключение на акумулаторна количка в багажното, нуждая се от асистенция до и от седалката на самолета (WCHC е кодът, който отбелязва подобен вид асистенция). Проблемът е, че електрическите инвалидни колички са тежки (моята тежи 180 кг.) и надлежно екипажите са " подготвяни " от мениджърите си да търсят по какъв начин да откажат бординг на човек на количка. Дребнаво е, само че то целият им бизнес-модел е такъв;

2) Нито една самолетна компания НЯМА право да откаже бординг, в случай че са изпълнени две кумулативни условия. Първо, самолетната компания е известена 48 часа преди полета и второ, инвалидната количка е снабдена с акумулатори, за които има документ от производител, че са изключени от обсега на регулациите за транспорт на рискови товари (по условията на американското министерство на превоза и надлежно IATA/ICAO, чиито условия са идентични с тези на ЕС). Когато батериите са изключени от листата на рисковите товари, това ги прави багаж като всички останали. Такъв вид акумулатори са множеството модерни батерии за колички, които са или изсъхнал гел, или различен вид акумулатори без течен електролит, т.е. не подлежат на разлив. Единственото условие е батериите да са разкачени от ръководството на количката, с цел да не тръгне тя из карго-отделението, в случай че някой от товарещите я натисне някой бутон по погрешка;

3) Теоретично, в случай че самолетната компания не е известена в период или не са ѝ дадени габаритите на количката, тя може да откаже да я качи в самолета. Това може да се случи единствено, в случай че количката е по-голяма от отвора на карго отделението и тя физически не може да влезе в самолета. От България такива са полетите на Austrian Airlines до и от Виена, които летят с по-малък аероплан и моята количка, да вземем за пример, не влиза в карго отделението и тогава самолетната компания не е длъжна да качи количката. Затова до Виена постоянно хвърча не с Austrian непосредствено, а с някоя друга самолетна компания, най-често Lufthansa, с прикачване. Впрочем, в Америка летенето като човек с увреждане е доста друго и там средата е доста по-подкрепяща.

Случвало ми се е при прикачване в Детройт да попадна в по-малък аероплан, само че тамошният наземен оператор направи чудеса от смелост, забавиха самолета с два часа, само че ми качиха количката. Друга евентуална опция за отвод, още веднъж теоретично е, в случай че потребителят на количката няма декларация за сигурност от производител (аз си я държа сканирана на телефона) или в случай че е с акумулатори с течен електролит. Тогава обаче самолетната компания има право да не ти качи количката или да изиска от теб да свалиш акумулаторите и да ги изхвърлиш в кофа за акумулатори на терминала. Преди доста години ми се случи тъкмо това във Валенсия - бях със остаряла количка с батерии с течен електролит и просто ги зарязах на летището.

Впрочем, даже и при подобен случай самолетната компания е длъжна да те осведоми, че можеш да си вземеш батериите на борда, даже и да са с течен електролит, в случай че са извадени от количката и са изолирани (с фолио, стреч или нещо подобно). С други думи - отвод от бординг на индивида с увреждане НЕ МОЖЕ ДА ИМА. В изолирани и частни случаи може да има отвод от качване на количката или на детайл от нея, само че в никакъв случай и никога не може да има " събаряне от самолета " на пасажер с увреждане;

4) Нискотарифните самолетни компании се държат безобразно и поради непросветеност. Има едно безумно предписание в Европа, което го няма в Америка, че като си с увреждане би трябвало да пътуваш до прозореца. Логиката била, както ми го изясни с грозни думи, които ще спестя, една нервна стюардеса на полет до Франкфурт, че в случай че паднел самолетът и съм до пътеката, по този начин ще умра освен аз, но и двамата пасажери, чиито достъп до пътеката и евакуационния излаз съм блокирал.

Опитвал съм се на европейско равнище да приказвам за анулацията на това неуместно предписание, само че съм удрял на камък. Работата е там, че изключително в полупразен аероплан е дразнещо да те трансферират чак до прозореца. Когато не можеш самичък да се преместиш те подвигат двама души и те влачат като чувал с картофи.

Случвало ми се е на полет на Wizz Air до Абу Даби основната стюардеса да ме заплашва, че ще ме смъкват в Техеран, тъй като съм се възпротивил на по-висок звук, когато те не разрешиха нервно на моя компаньон да мине даже за една секунда сред междинната седалка, на която склониха да ме сложат, и прозореца, с цел да ме дръпне малко и да ми помогне. Като схванаха, че не просто знам, че са в неточност, само че и мога да го потвърдя в съд, подвиха опашки и не ме смъкнаха в Техеран. Най-малкото щяхте да сте чули и щеше да съм вдигнал интернационален скандал. Но доколкото на мен не могат или не смеят да си разиграват коня, на това дете Ryanair са си разрешили да са доста велики;

5) Познавайки добре практиката на Комисията за отбрана от дискриминация, съм сигурен, че от тази трънка може да изскочи заек и може да се отбрани нарушаване на Закона за отбрана от дискриминация. Надявам се решаващият състав да приложи цялата суровост на закона, в това число и оптималната допустима санкция. В КЗД има изключителни експерти, които прелестно схващат материята и съм сигурен, че ще се аргументират добре. Още повече, че обстоятелствата са ясни. Въпросът е, че отвън санкцията и моралния пестник, за самолетната компания няма да последва друго от решението на Комисията. Затова поддържам министъра в желанието му да извести по този проблем всички виновни институции в Европа.

В последна сметка, хората с увреждания са хора като всички други. И самолетните компании би трябвало да стартират да го осъзнават.