Ало, Централа! Чувате ли ме?
Автор: Еми Барух
Боян Коларов е проектант. Председател на Добричкото сдружение на Съюза на архитектите в България. Има магистратура по философия, преподава философия и гражданско обучение. Бил е заместник-кмет по устройство на територията в град Добрич.
Пред Дъждовни води той приказва за демократичното посланичество и отчуждаването му от електората, за невъзможността на Центъра да чуе Периферията.
Дъждовни води: Площадната народна власт е градски феномен. Но в случай че в нейния Атински вид това е съответствало на визията за присъединяване в ръководството, през днешния ден - изключително в настоящето августовско безвремие на годината - тя е израз на самозаблуда, че можем да се преброим, да беседваме, да предприемем съответни дейности против завладяването на страната. От кого очакваш потребно деяние сега?
Боян Коларов: Лесно е да кажа от кого НЕ чакам потребно деяние. Това са партиите, за които не гласоподавам. Но тези, за които гласоподавам, към този момент от доста време не подхващат никакви съответни дейности, тъй че мислещите хора да станат по-активни. Гласувам за дребните партии, които назоваваме демократичната общественост. И на които болшинството българи се присмива. И стигам до там, че не чакам потребни дейности и от тях.
Вече 20 години тези партии, с изключение на да се роят и оплакват от другите. Не се стараят да провокират благосклонност у повече хора, да ги накарат интензивно да желаят да работят дружно с тях. А да работим дружно е главният смисъл на демокрацията - от Атинския ѝ вид до през днешния ден. За страдание, моите избраници поддържат връзка с " мен " като раздават заповеди.
Тук сме в периферията на перифериите и не виждаме опит " Центърът " да беседва с нас. А това е нужда. Когато аз-гражданинът съм взел участие в срещи с някои от водачите, срещите постоянно са били под формата на някакво състрадание от висините и изговаряне на напоителни слова. А когато се опитваме да кажем, че не това чакаме, просто ни прекъсват и срещата завършва.
Какво се случва по-късно?
Периферията губи доверие в Центъра. Центърът се втурва в избори с неразбираемо по какъв начин нагласени листи, хората по места недоволстват, само че нямат думата и резултатът е " каквото пристигна ".
Дори в по-големите градове дейните хора, които са подготвени да правят социална работа, са една шепа и се познават между тях. Всички знаем на кого какви са подбудите. Знаем кои виждат във властта единствено персонална облага. И когато точно такива хора биват номинирани и избирани, резултатът е постоянно еднакъв.
Аз не се изненадах от отцепването на общинските съветници от Политическа партия (четирима съветници от ПП-ДБ в Добрич минаха в ГЕРБ през юни - б.р.). Тези хора са постоянно на страната на огромната търговия, а това е страната на ГЕРБ. " Нашият " Център може и да не желае да трансформира политиката в търговия, само че поради неналичието на връзка с Периферията самичък се въвлича в тази скица.
Как се прави качествената селекция?
Като се въвлекат жителите в ръководството. Не директно - няма по какъв начин да има петдесет министри на финансите по едно и също време. Но гражданската интензивност би трябвало да се подтиква от ръководещите (и от кандидат-управляващите), с цел да се усилва непрекъснато интелектуалния потенциал на властта и тя да бъде споделена отговорност.
Аз членувам в гражданско съдружие. На два пъти го представлявах в доста добре проведени стратегически планувания на национално равнище - за изясняване на наболели въпроси, за чието решение са нужни съответни промени на законови текстове. Процесът беше дълъг - работни срещи по области, след това по региони и най-после на национално равнище. След всеки от стадиите се свиваше броят на участниците. Накрая останахме към 20 души. Бяхме обобщили на една страница 20 казуса, за чието решение бяхме показали някои наложителни промени в законови текстове. В продължение на половин година се срещахме с представители на законодателната и изпълнителната власт и се опитвахме да защитим нашата позиция.
Такива форми на стратегическо обмисляне са доста комфортни за политическите партии, с цел да водят смислени диалози с жителите - да си сверяват часовника и да си набелязват фрагменти за своите структури. Хора, които са тествани на терен. И е ясно кой какъв е.
Да допуснем, че са разпознати верните хора по места. Каква е идната стъпка?
Да се основават общности.
Ако партиите намерят метод да основават общности от хора, които си имат вяра между тях, тези общности ще придобият задоволително самонадеяност, с цел да могат да станат пропагандатори и по този метод да вдигнат резултата на тези партии.
Когато ходех на курс по изобразяване, постоянно се случваше сутринта някой да закъснее и оправданието постоянно беше " изтървах трамвая ". На което професорът един път сподели: " А за какво не взе предходния? ". Ако ти не си станал по-рано, с цел да вземеш предходния трамвай, какво като си изтървал последния вероятен? Очаквал си в последния миг нещата да се случат от единствено себе си, без да си положил каквото и да е изпитание. Събитията не се случват. Някой би трябвало да работи и да ги реализира. Само по този начин става редовно. Другото е тото - безредни вероятности.
Какво ще отговориш, когато ти кажат, че от периферията няма по какъв начин да се види цялото? И във фокуса на твоето полезрение не попадат най-важните проблеми.
Безспорно е, че последната дума има този, който е в положение да понесе отговорност. Но окончателното решение не може да бъде съответно, в случай че не сме разискали всички вероятни разновидности. Макар и в различен подтекст, Джон Лок споделя, че каквито и да са основанията на безспорната власт, абсолютният монарх е най-обикновен човек. Колкото и да е интелигентен Центърът, той включва стеснен брой хора. Големите триумфи могат да дойдат, когато концепциите проработят дружно.
Това е диалогът, който чакам, само че той по този начин и не се случва. И става по този начин, че към този момент гласоподавам за тези хора даже с убеждението, че гласоподавам напразно. Аз към този момент знам, че те няма да създадат това, което чакам. Единствената причина да гласоподавам за тях е, че към момента оптимистично имам вяра, че те не крадат. Нямам доказателства, че е по този начин. Ако изгубя и този оптимизъм, моето публично държание ще си изгуби смисъла.
Има едно нещо, в което аз съм лингвистично уверен - думата " политик " е езикова транскрипция на гръцката дума " полѝтис ", което значи жител. В древността политици са били всички свободни жители, единствено че тогава те са били малцинство. Днес, в изискванията на демократичната народна власт, е доста по-трудно, тъй като политици сме всички ние.
Политик не се става когато те изберат в ръководството. Избраният не е нито по-умен, нито по-голям от избиращия. И няма учредения да заповядва. За да можеш да вземеш нещо от мене - а аз ще ти го дам с удоволствие - би трябвало да постъпиш, както ни учи Сократ. Неговият обичан способ на философското проучване е разговорът. А най-важният фактор на разговора е двете страни да се възприемат като равнопоставени. Ако няма равнопоставеност, това не е метафизичен разговор.
За какъв метафизичен разговор можем да приказваме, когато се намираме в обстановка на неотложност. Намираме се в 12 без 5…
Е, най-малко в последния миг да се опитат да създадат някакъв диалог с периферията. Дори в случай че са уверени, че с твърдия електорат няма потребност от диалог, а това не е правилно, да си дадат сметка, че и ние се топим.
Как си представяш този диалог?
Ще се базира на Аристотел: Политиката е умеенето на жителите дружно, без да се избиват между тях, да дефинират проблемите и да намират решение. Политическите партии с цялостно съображение се тормозят, че в случай че директно се намесят в този развой, хората ще проявят съмнение и няма да вземат участие. Затова дано да намерят някакви общности, неправителствени организации да вземем за пример, които ще им се доверят и ще провеждат разнообразни цивилен срещи за разискване на дребни, огромни, междинни стратегически планувания, в които да могат да вземат участие колкото се може повече хора.
Депутатите на ПП-ДБ са единствено 36 души. Как ще им стигнат силите да обиколят цялата страна и да беседват с хората по места…
Бих им споделил: Ако за това не ви стигат силите, за какво да гласуваме за вас? От наше име ли ще управлявате или от ваше?
Човекът постоянно е бил малък, само че е ловувал мамути. Ловували са ги, като са създавали тактически ловни групи. Няма различен метод. Очевидно е, че самичък човек не може да ловува мамут. Ами ще намериш метод да излъжеш мамута. Колкото и да е корпулентен, мамутът също може да бъде измамен. Трябва да търсиш метода, а той няма да ти падне от небето. Ще го измислите дружно с другите ловци от племето.
