Путин е обрекъл Русия на вечна война
Много спекулации се въртят към претекстовете на Кремъл да откаже да обмисли преустановяване на огъня в Украйна. Дали се надява да извлече повече отстъпки от Доналд Тръмп, който неотдавна наложи 50-дневен ултиматум за преустановяване на спора под опасност от стопански наказания? Дали счита, че може да реализира повече триумфи на терен? Или има нещо друго?
В изявление за френския ежедневник L'Express експертът по съветска военна агитация Иън Гарнър предлага друга позиция. Доцент в Центъра за тоталитарни проучвания към Института " Пилецки " във Варшава, той счита, че макар че Русия е " на ръба " на криза - по думите на личния си министър на стопанската система - тя евентуално не може да води война безпределно на равнището, на което се е заел Владимир Путин. И въпреки всичко, съгласно Гарнър, военните старания сега са главен инструмент за икономическа и обществена непоклатимост за съветския автократ: " Той просто не може без тях. "
Но какво ще стане, в случай че твърдата позиция на американския президент промени обстановката? Гарнър е внимателен в прогнозите си, само че показва една основна уязвимост на режима в Москва: " Проблемът на Кремъл е, че съвсем постоянно работи реактивно, вместо да планува събитията. Затова няма гаранция, че ще може съответно да отговори на бъдещите провокации. " По думите му в множеството случаи Путин не е оня макиавелистки пълководец, за какъвто се показва.
L'EXPRESS: Въпреки упоритото отвращение на Владимир Путин да обмисли преустановяване на огъня в Украйна, множеството анализатори са съгласни, че слагането на този спор на пауза би било разумната последваща стъпка за Русия, изтощена стопански и от позиция на човешките запаси. Вие обаче смятате, че съветският президент няма желание да постави завършек на тази война. Защо?
ИЪН ГАРНЪР: Въпросът Ви е заложен от западна позиция. Ако обаче се опитаме да разберем този спор и логиката на Владимир Путин посредством разумен разбор на разноските и изгодите, както обичайно се прави в Западна Европа или Северна Америка, тогава сме на неверен път. Тази война не беше стартирана по рационални аргументи. Въпреки някои териториални придобивки, съветската страна нямаше късмет да реализира максималистичните цели, които си беше сложила.
Следователно би трябвало да се опитаме да разберем логиката на Кремъл по друг метод, с цел да разберем какво е предиздвикало Путин да се впусне в този кръстоносен поход и какво го стимулира да го продължи, макар очевидното безсилие на армията си. През двадесет и петте години, в които е на власт, съветският президент непрекъснато твърди, че интервалите на битка, жертви и в последна сметка спор са потребни за Русия. Войната, споделя той, е метод за възобновяване на духовната сила на страната и огромна част от тази изразителност е подбудена от околните връзки сред Православната черква и Москва.
Очевидно това е проблем. Защото фантазиите му за прераждане и национално обновяване са в несъгласие с действителността. А точно, съветската страна евентуално не може да води безконечна война на равнището, на което се е заела. Но от позиция на Кремъл има и още по-голям минус на бързото излизане от войната.
L'EXPRESS: Кой е той?
ИЪН ГАРНЪР: През последните две или три години Москва на процедура изцяло преструктурира стопанската система си и форсира милитаризацията на културата, учебните заведения и връзките сред страната и частния бизнес. В някои преди този момент подценявани райони в провинциалните села изникнаха нови фитнес зали, магазини и кафенета. Потребителските разноски се усилват - изключително в стопански депресираните провинции, oткъдето Кремъл притегля множеството си бойци.
В момента към 1,5% от съветския Брутният вътрешен продукт се изразходва за наборна военна работа. В някои райони бонусът, изплащан на тези, които се причисляват към рускaта войска, може да доближи десетки хиляди долари. Внезапното преустановяване на войната евентуално би предизвикало прекомерно огромен стопански потрес. Но също и социокултурен потрес! Защото имплицитното заричане на тази война е, че в случай че човек страда, в случай че се бори за величието на Русия, то това ще си заслужава, тъй като животът ще се усъвършенства извънредно.
За доста хора в селските региони е доста мъчно да избягат от бедността, най-малко от началото на 2010-те. Години наред те таяха доста дребна вяра в миналото да се причислят към междинната класа и да се възползват от преимуществата на бързото замогване на Русия при започване на 2000-те. Така че, от една страна, съществува рискът да се загине на фронта, само че от друга, войната отваря житейска вероятност, която доста руснаци в никакъв случай не биха могли да си показват преди четири или пет години. Владимир Путин просто не може без този лост за обществена и икономическа непоклатимост.
L'EXPRESS: Фактът, че Кремъл залага на тази война като лост за икономическа и обществена непоклатимост, не издава ли неналичието на дълготрайна визия за съветското общество?
ИЪН ГАРНЪР: Абсолютно. В Русия на Путин дълготрайната визия се свежда до този величествен нравствен разказ. Проблемът, както може би се досещате, е, че този разказ обрича Русия на безкрайна война. Той дава обещание, че духовното обновяване ще пристигна с битката против врага... По създание това е разновидност на фашисткия мит, демонстрираща късогледството на съветския държавен уред.
L'EXPRESS: Ако войната завърши, вероятен ли е протест против Путин измежду съветското население?
ИЪН ГАРНЪР: Масово въстание наподобява доста малко евентуално. Руската съпротива, в случай че към момента може да се назова съпротива, е толкоз фрагментирана, че ѝ липсват структурните, информационните и организационните средства, с цел да се опълчи на Кремъл.
Нещо повече, необятната общност в действителност не показва съществено предпочитание за смяна на курса. Основният въпрос обаче е обвързван с ветераните, които към този момент са многочислени: 30 000 руснаци отиват на фронта всеки месец от няколко години и те съставляват най-малко един милион бойци.
Ако те сметнат, че са били излъгани, в случай че парите, обещани от Кремъл, не стигнат до тях или не им разрешат да имат новия живот, към който се стремят, бихме могли да забележим талази от принуждение, сходни на това, което Русия претърпя през 90-те години.
Вместо всеобщо въстание, бихме могли да забележим локализирани конфликти и усилване на полицейските репресии. Но в последна сметка страната евентуално ще си върне част от военнослужещите, с цел да съобщи превъзходството си и да усили насилието.
L'EXPRESS: В деня, в който войната в Украйна завърши, властта на Владимир Путин няма ли да бъде подкопана в основите си?
ИЪН ГАРНЪР: Не мисля, че успеха или провалянето - в случай че не са безусловно пагубни - могат да окажат действително влияние върху властта на Путин. В нито един миг по време на тази война той не е бил в действителност оспорван по някакъв бездънен или систематичен метод. Някои коментатори обичат да спекулират, че провалянето би довело до загуба на легитимността му.
Но Путин просто ще си измисли още едно опрощение, учредено на концепцията за възмездие, както направиха други доста авторитетни исторически персони в Германия през 20-те години на предишния век. Нещо повече, Путин към този момент прибягва до тази митология за " нож в гърба " от края на 90-те години на предишния век.
Така че даже в случай че войната спре, Путин ще откри метод да оправдае нуждата от още по-голяма война, първо ориентирана против по този начин наречените предатели вътре, преди евентуално да се популяризира в чужбина. Просто тъй като той не може да поддържа властта си без военно състояние.
L'EXPRESS: В Русия продажбите на нефт на страни като Китай и Индия поддържат огромна част от стопанската система на повърхността. С 50-дневния ултиматум на Доналд Тръмп, и по-специално съставния елемент " вторични наказания ", ориентиран против съдружниците на Москва - в това число Пекин и Ню Делхи - не би ли могъл Путин да бъде притиснат в ъгъла и да се съгласи на преустановяване на огъня в близко бъдеще?
ИЪН ГАРНЪР: Ако Тръмп остане корав, това в действителност може да промени обстановката. Но американският президент, както към този момент видяхме, е податлив да трансформира решението си всяка седмица. Всичко зависи дотолкоз от неговата воля, че можем единствено да спекулираме за смисъла или обсега на новите му обещания, по кое време в действителност ще ги извърши, в случай че го направи.
Но в случай че това се случи, тогава бихме могли да станем очевидци на стичане на събитията - да вземем за пример, в случай че в бърза поредност европейците финансират повече оръжия за Киев, съветската стопанска система се срине по-бързо от предстоящото и Китай стартира да се дистанцира - това би могло да окаже напън върху Путин и да докара до заледяване на спора. Но нямаме доказателства, че Тръмп ще съблюдава думата си...
Засега, най-малко, има доста малко признаци, че съветската страна е на път да обмисли преустановяване на огъня. Всъщност Кремъл продължава обществено да удостоверява желанието си да поеме цялостен надзор над Украйна. " Коренните аргументи ", изтъкнати от Москва, за които се допуска, че са виновни за този спор, не са изчезнали от съзнанието на Владимир Путин.
Нещо повече, Путин обичайно е доста сложен договарящ. Той нормално практикува канадска битка до последния миг. И по този начин,биха ли могли в близко бъдеще нещата да се трансформират? Надявам се. Но досега има доста малко признаци, сочещи в тази посока.
L'EXPRESS: Последните развития в тази война са изпълнени с тактически и политически неточности от страна на Кремъл. Контролира ли Владимир Путин към момента обстановката или работи по вътрешен глас?
ИЪН ГАРНЪР: Проблемът на Кремъл е, че съвсем постоянно реагира на събитията, вместо да ги планува. Решението му да нахлуе и да се опита да подчини Украйна за три дни през 2022 година явно беше сериозна неточност в преценката. Москва не беше готова за дълга война и беше сюрпризирана както от компликацията при набирането на военни за фронта, по този начин и от реактивността и военния прогрес на Украйна. Руският президент също беше доста сюрпризиран от неотдавнашната смяна на Тръмп.
В реалност Путин съвсем постоянно импровизира, разчитайки най-вече на големите човешки и материални запаси на страната. Всичко, което прави, е да приспособява и усъвършенства тактиките си в придвижване. Най-голямото му достижение е набирането на средства, нужни за обосноваване на руснаците да се запишат в армията. Но нищо от това не е било планувано.
Така че, с развиването на обстановката, няма гаранция, че Кремъл ще може съответно да се оправи с бъдещите провокации. В множеството случаи Путин не е макиавелисткият пълководец, за който се показва: той и целият Кремъл просто се пробват да се вкопчат във властта. Засега са намерили лост, който работи. Остава да забележим по какъв начин ще се развият нещата в бъдеще.
