България: Сезонът на репресии приключва. Ще последва ли нов?
България получи " да " за еврозоната, Борисов и Пеевски се съюзиха очевидно, а огромният нов миг беше репресията против опозицията: последният политически сезон през погледа на Даниел Смилов.
Политическият сезон е на път да премине в обичайното августовско мъртвило, в случай че службите и прокуратурата не са подготвили някаква нова изненада за петък след работно време. А това не е изключено, тъй като през последните месеци България по едно и също време се приближи до еврозоната и до тирания от затулен вид. Или най-малко почвата беше готова за такова развиване изключително усърдно. Поради това оценката за политическия сезон не е еднопосочна. Ако би трябвало да бъде избран с една дума - то тя би била " приемлив ", с две думи - " доста слаб ".
Еврото, Радев, бюджета, Пеевски
Случиха се следните неща:
1) Страната получи заветната покана за участие в еврозоната. Това би трябвало да е задоволително за дефинитивно осъществяване на заветната стратегическа цел, въпреки че има подводни камъни по останалия път. За страдание, приемането на еврото съответствува с струпване на сериозна инфлация в света, което покачва цените на всички места. Този проблем политически елементарно може да се припише на еврото, въпреки че то по-скоро стабилизира цените и лимитира инфлацията;
2) С настояването си за референдум президентът Радев в действителност се нарежда против общата европейската валута (с нюанси) и се подреди до другите нейни съперници. Той се надява да се възползва от обстановката с инфлацията и повишението на цените за трупане на политически дивиденти. С хода си обаче рискува да се самомаргинализира и да се ограничи до нишата на " Възраждане " и други по-гласовите антиевропейци. Също по този начин продължаващото му изчакване по отношението на основаване на политическа партия обърква хората. За президента съществува риск от изпускане на комфортния миг за впускане в партийната надпревара;
3) Бюджетът за 2025 година беше формиран след голям брой офанзиви към Асен Василев, в това число за несъществуваща дупка от 18 милиарда лв.. Оценките на Европейски Съюз за фискалното положение на страната потвърдиха, че през последните години е водена дисциплинирана фискална политика в границите на маастрихтските критерии макар осезаемото повишение на приходите на пенсионери и държавни чиновници. През този политически сезон ГЕРБ в действителност продължиха политиката на Василев като прибавиха от себе си голямо покачване на заплатите в Министерство на вътрешните работи и службите, както и милиарди за капиталови планове за общини и клиентелни мрежи, част от които ще минат през Българската банка за развиване. Поради това евентуално бюджетът за 2025 година ще излезе на сериозен недостиг и ще би трябвало да бъде преработен. България може да си разреши известна фискална агресия, защото общият ни дълг е на минимални стойности по отношение на Брутният вътрешен продукт. Но в случай че се прави с апетита, демонстриран от ГЕРБ и " Ново начало " през 2025 година, фискалната политика ще се окаже мощно проблематична единствено до няколко години;
4) ГЕРБ и " Ново начало " направиха по този начин, че да няма политическо болшинство в Народно събрание без Делян Пеевски. Още в договарянията за държавно управление бяха " отстреляни " " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ), а по-късно Алиансът за права и свободи на Доган (АПС) бяха подложени на институционален тормоз, изгонени от ръководещото болшинство и дефинитивно лишени от марката Движение за права и свободи, както и от доста от техните кметове;
Сезонът на репресии против опозицията
Ако всичко беше спряло дотук, нещата щяха да са горе долу добре: участие в еврозоната против опит за легитимация на тази " обич необяснима " сред Борисов и Пеевски, която потегли да се официализира в живот на фамилни политически начала.
Уви, обаче, огромният нов миг в политическия сезон беше репресията против опозицията. Още в метода против АПС на Доган беше ясно, че институциите на страната се употребяват за партийни цели и частни ползи. Появиха се съществени подозрения, че под напън от службите Джевдет Чакъров - още като водач на АПС - беше заставен да се откаже от поста и от политическите си хрумвания и полезности. Поразителен беше консенсусът, че Чакъров работи под напън върху него и сина му. Никой не е разследвал в действителност какво тъкмо са правили службите, каква е повода за странното му държание, какво се случи със сина му и неговите обвинявания и така нататък Тишина, която е прелестна среда за политическо принуждение и принуда.
Ако случилото с Чакъров и кметовете на АПС можеше да мине и за някаква форма на вътрешнопартиен спор, последвалите събития във връзка с Политическа партия и ненапълно Демократична България потвърдиха, че става дума за модел, за общ способ, по който ръководещите работят против опозицията. Най-грубо казано, впрягат се служби да ровят към представители на опозицията в локалната власт, да кооптират някакви хора за " очевидци ", да се фабрикуват обвинявания в страшни незаконни групи въз основата на доста съмнителни показания. Всичко това се стоварва върху опозиционната партия и нейните водачи, като задачата е те да бъдат компрометирани, а формалните им представители в изпълнителната власт - отстранени.
Включително към този момент и посредством арести на кметове, като най-скандални са случаите в София и Варна. Особено във връзка с варненския проблем има основателни подозрения, че всичко е съшито с доста бели конци, само че това не попречи на две правосъдни инстанции да потвърдят арестите.
Резултатът на офанзивата против Политическа партия докара до оставката на един от нейните водачи - Кирил Петков - който реши да играе по разпоредбите на демократичната игра и да поеме отговорността за явно проблематични кадрови решения. В този случай те са изборът на кметовете на софийски региони от Политическа партия, които участваха в " сготвянето " на Политическа партия. Причината за ренегатството не е напълно ясна, само че то единствено по себе си оправдава оставката на Петков като жест, с който той искаше да в профил всяко подозрение в недобросъвестност от страна на самата партия и нейните водачи.
След като службите повториха сюжета от София във Варна, към този момент всички схванаха, че става дума за проведена офанзива против опозицията и хиляди жители излязоха на митинг в разнообразни градове на страната. Този митинг е с огромен капацитет и несъмнено есенният политически сезон ще бъде открит със сериозен изблик на гражданска сила.
Парламентарни избори наесен не са изключени
Изводите, които могат да се създадат въз основата на тези събития, са следните:
Опозицията - изключително Политическа партия - беше нападната с концепция да бъде унищожена, само че това не се случи, в случай че не се съди по проучванията на социологически организации, минали в областта на политическия ПР;
Страната се плъзга към политическа принуда и автократичен модел на ръководство, само че към момента има спирачки в този развой. Членството в Европейски Съюз е значим възпиращ фактор, както и нежеланието на администрацията на Тръмп директно да се ангажира с Борисов и Пеевски. От транзакционна позиция (каквато е политиката на Тръмп), доста по-удобно е двамата български тартори да са в листата " Магнитски " или доста близо до него, което дава големи преговорни козове на американците. Съюзяването на Борисов с Тръмп среща и друга компликация - фаворите в Европа на сегашната американска администрация са сходни на " Алтернатива за Германия " национал-популистки обединения. Докато за Пеевски не е проблем да трансформира Движение за права и свободи в сходна мощ, откакто съумя да изгони Доган от партията, в ГЕРБ несъмнено някои хора най-малко ще се озадачат от сходен напор. Затова и Борисов към този момент не е тръгнал косо през властническия царевичак, а го прави скрито, с къси прибежки. Докога ще е по този начин, е мъчно да се планува и уви, зависи по-скоро от интернационалната среда, в сравнение с от ценностните убеждения на родните протагонисти;
Президентът Радев няма по какъв начин да се причисли по едно и също време към митингите против ръководещите и тези против еврото - това са две противоположни дела, сред които ще му се наложи да избира. Ако не директно, то най-малко като приоритет. Изборът му ще стане явен през есента;
Парламентарни избори наесен не са изключени. Борисов би трябвало също да направи ценностен избор - дали да поддържа Пеевски в гонението на опозицията или да продължи (безуспешно) да се прави, че няма нищо общо с тази работа. И двата разновидността ще лишат ГЕРБ от каквато и да е легитимност и ще я сдвоят компактно с Движение за права и свободи на Пеевски. Единствено избори могат най-малко да отсрочат едно такова развиване и нищо чудно Борисов да го избра. Отделен фактор са сметките на Пеевски в обстановката - той също може да реши, че е по-изгодно за него да доубие на избори АПС и да усили наличието си в Народно събрание, изключително в случай че Радев е неуверен и не успее да се включи в точния момент в политическата конкуренция.
Гражданите още имат думата
В последна сметка България е към момента народна власт, доколкото - с всички ангажименти за корист със служби, пазаруване и манипулиране на гласове и т.н - въпреки всичко жителите имат последната дума. Имат я на избори, имат е с правото си на митинг. Гражданите могат да объркат сметките и на най-големите политически тарикати. Но е добре да го вършат за да устоят свободата си и правото си на избор, а не просто от предпочитание да натрият носа на някого.
PS. Случаят с Иванчева, която неотдавна беше помилвана от институцията на президента, съмнително доста наподобява на разиграващото се по отношение на АПС и Политическа партия сега. Опозиционен областен кмет е обект на специфична интервенция от служби и прокуратура. Има и разнообразни елементи и правосъдни решения на доста инстанции по този проблем. Но е добре в светлината на новите събития той да се прегледа обективно още веднъж, тъй като би било извънредно да се окаже, че почтен човек е лежал в пандиза по една или друга политическа причина. Колкото и дребна да е вероятността за това, всички подозрения е добре да бъдат изчистени.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
