Лавров изрече истината. Тя звучи като присъда за Кремъл
Сергей Лавров за първи път от доста време насам сподели истината. А тя звучи като присъда за цялата политика на Кремъл. Ако бях Путин, щях да го уволня, написа Константин Егерт.
Още вести от Украйна
Ако бях Владимир Путин, щях да уволня Сергей Лавров. На конференция на 28 юли министърът на външните работи съобщи следното: " За първи път в историята си Русия води война сама против целия Запад. И по време на Първата международна война, и по време на Втората ние имахме съдружници. Сега нямаме съдружници на бойното поле, заради което би трябвало да разчитаме на себе си. Не би трябвало да позволяваме уязвимост ".
Дали Путин ще в профил Лавров?
Все отново министърът загатна в речта си Северна Корея и Беларус в качеството на съдружници. Но следователно излиза, че те са някак " непълноценни "?
Излиза и още нещо - че съветските външни министри, които са били на власт и по време на Първата международна война, и на Втората, са се справили със задачата да обезпечат съдружници на страната, а Лавров не се е справил. Тъй като президентът, висшият главнокомандващ, " националният водач " и така нататък, не може да носи виновност за нищо " по определение " - нали е по този начин?
Същевременно министърът на Путин цели два пъти похвали Доналд Тръмп за неговия " прагматизъм ". Обяснението: съветският режим се надява Белият дом да продължи контактите с Кремъл и да не вкарва нови наказания. Но речта на Лавров е била написана преди изказването на Тръмп, че редуцира периода на своя ултиматум към Русия от 50 на 10-12 дни. Да не се окаже следователно, че Тръмп скоро също ще стане " подпалвач на война "?
Лавров също така сервира обезверени хвалебствени слова на " велика Индия " - на фона на декларираната подготвеност на Делхи да се откаже от покупките на съветски петрол, в случай че Америка вкара наказания против страните, които внасят горива от Путин. С една дума, словото на министъра прозвуча като жалка примес от лекомислена смелост и боязън.
Разбира се, че Путин няма да уволни Лавров. Но не тъй като е способен - той съумя да провали даже делото за интернационалната отбрана на режима. И не тъй като диктаторът се срами да изгони прислужникът си, който в действителност е единствено реализатор на неговите геополитически прищевки. Не и поради това, че няма претенденти за поста на Лавров.
Лавров ще остане на поста си, тъй като Путин се бои - да не би промяната на министъра да бъде възприета като подготвеност за смяна в политиката. Това на собствен ред ще бъде изтълкувано като уязвимост, освен това освен по света, а и в границите на режима.
Проблемът освен на дипломацията, само че и на цялата политика на настояща Русия е в това, че страхът да покажеш уязвимост в действителност е симптом за същинска уязвимост. Путин може и да схваща това, само че страхът да не се покаже слаб по този начин или другояче е по-силен.
Руската външна политика няма връзка с действителността
Неспособността за смяна на курса в четвъртата година на експанзията наподобява все по-странно, изключително на фона на неналичието на военни триумфи. При това освен в очите на Запада, само че и за околните на Путин Нарендра Моди в Индия и Си Цзинпин в Китай. Си доста се надява да провежда среща на Путин и Тръмп в Пекин по случай 80-годишнината от края на Втората международна война. Но към този момент е получил единствено известие от представителя на Кремъл Песков, че това " не е изключено ". Т.е. - вие полагайте старания, пък ние ще забележим.
На фона на всичко това присъединяване на председателката на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко (която е в листата на глобените от Запада лица поради съветската военна експанзия против Украйна - б.ред.) в една безсмислена парламентарна конференция в Швейцария бе несъмнено от Лавров като дипломатически успех. Но, макар цялото заслужено публично отвращение от безхарактерността на швейцарците, в случай че това е триумф, по какъв начин ли би изглеждал неуспехът?
Руският режим, приспан от пасивността на съветското общество и лишен от 2022 година насам от непрекъснати контакти с водещите западни страни, организира, в случай че се замислим, изцяло бездарна политика, дори в случай че се изхожда от изгодите за него. В продъжение на години нееднократно съм чувал от познати дипломати фразата: " Може и да не си склонен с Лавров, само че той въпреки всичко е експерт ". Само че към този момент и антизападните другари на Русия се умориха да слушат лъжите за " укронацистите ", за " наложителната специфична военна интервенция " и " спасението на руснаците ". Реториката на Путин, Лавров и другите към този момент по нищо не се разграничава от лозунгите на режима на Слободан Милошевич в последните години на неговото битие.
Историята в никакъв случай не се повтаря и никой не знае каква ще е ориста на съветската тирания. Но нейната външна политика от ден на ден се откъсва от действителността. Дали " експертът " Лавров схваща това? Възможно е. Но това към този момент въобще не е значимо.
