Теди Москов: Тръгнало е някакво гигантско, лепкаво свлачище
Дъждовни води: Първо, въпросът на въпросите: Какво става?
Теди Москов: Ето какво: тръгнало е някакво гигантско свлачище - лепкаво, с дразнещо мудна скорост. А аз пък си диря мястото по отношение на него. Колебая се дали да застана зад или пред свлачището. Това да си начело те прави еластичен и оцеляващ. А това да си откъм гърба те трансформира в някакво самонадеяно, аналитично, пренебрежително и научно наблюдаващо процесите създание.
Сигурен съм в едно - не съм и няма да бъда вътре в свлачището, въпреки и индиректно да съм взел участие в основаването му с " малокултурната " си активност. Малко насериозно се взех, само че не е вманиачен тоя, дето дава отговор на въпроси, а тоя дето му ги задава. Едно на нула за мен!
Дъждовни води: Добре, 0:1. Как наподобява " цифровата българска гражданска война " през очите на самопризнат " аналогов " създател?
Т. Москов: За мен тази гражданска война не е цифрова, а " джигитална ". Нямам, нито желая да имам общ език с цифровите хора. Нека те да си мерят равнището на река Дунав в сантиметри и да не ми се мотаят пред очите. Две на нула за мен!
ОК, 0:2. Умираш ли от смях?
Т. Москов: Оживявам от смях. Умира се не от смях, а от горест или от нелепост. Това последното може да се изтълкува, че за мен горест и нелепост са едно и също. Но не! Глупостта не е горест. Обаче е тъжна. Тъжна както за наблюдение, по този начин и за общуване с нея.
Дъждовни води: Днес отново по улицата има митинги. Тук да задавам ли въпрос?
Т. Москов: Това е въпросът - да питаш или да не питаш? Също и да отговаряш или не? Ето ми отговорът или не: помня, когато близо половин век у нас нямаше никакви митинги. За подобен един " характерен " интервал въпросите ти, а и отговорите ми ще са по-любопитни. Три на нула за мен!
Дъждовни води: 0:3, не знам по какъв начин ще се върна в мача. Как би обяснил сегашната политическа конюнктура и изобщо днешна България на някой като Жан-Пиер Мартинес?
Т. Москов: Нито него го интересува, нито мен ме интересува какво него го интересува по отношение на нашето житие-битие. Освен това той е създател на ситуационни комедии, не на житейски. А и не съм по обясненията. Особено по тези на вицовете. Както обича да споделя Иван Кулеков: " Живеем във анекдот. В тъп анекдот. "
Дъждовни води: Човек не се ли уморява да сатиризира самия живот, а и да разпада формите в културен смисъл? Лично аз, почтено, към този момент съм малко разомагьосан, гледайки резултатите.
Т. Москов: Аз съм умерено изтощен и към този момент съм надъхан най-вече автобиографично, малко " Дарик Носталжи ". Търся си умни аргументи за нелепостите, които съм правил. По-лесно е да намериш глупави аргументи за мъдрости...
Дъждовни води: Как се възпитава подигравателен взор към света? Имаш и студенти, т.е. огромната, още антична академична отговорност на " учещия " или " споделящия опита си ".
Теди Москов: Възпитавам шеговит взор, тъй като в ироничния не се съдържа състрадание към човек. А по отношение на студентите - единствено този, който желае да бъде възпитаван, може да придобие някакво образование. Повечето от тези, с които аз си общувах, не изпитваха сходно предпочитание. Затова и се разделихме " со кротце, со богатство ".
Дъждовни води: Залезе ли постмодерният кинизъм, който, коства ми се, изповядвахме? Той се нуждае от прочут интелектуален напор у публиката, та отново не съм оптимист.
Теди Москов: Хвана ме неопитен с тоя кинизъм. Само с един въпрос изравни резултата - три на три! Ще има дузпи. Ако кинизъм е цинизъм с " к ", то нашата " кивилизация " е в обилен залез. Засега схващам този залез единствено като предвестител на някаква си приятна по здрач и не изпитвам паника. Е, наметнал съм се с една избавителна жилетчица от знанийца за оцеляване измежду хора, които бъркат Гогол с Google, сред които има цели 9 разлики... Честно, писна ми от тая наша цивилизация - досада, та досада!
Дъждовни води: Какво ще замести нашия тип смях и умишлената ни самоподцененост в свят, в който всички се наскърбяват от нищо и никакво?
Теди Москов: Дони, въпреки и музикант, е написал една чудесна пиеса. В нея на персонажите им се не разрешават имената. Раздават им се числа. Мисля си, че в свят, доминиран от цифрите, скоро буквите ще станат непотребни.
Дъждовни води: Как би коментирал залеза на медийната политическа ирония (доколкото въпреки всичко съществуваше), удушена посредством затискане от огромни туловища?
Теди Москов: Залезът за едни е изгрев за други. А у нас в никакъв случай не е имало политическа ирония на високо ниво. Защото, каквото е нивото на подигравания, такова е и нивото на подиграващия му се.
Дъждовни води: Добре, за край да призная нещо - мъчно ми беше да произнасям в " формален текст " неща, обсъждани в другарски проект. Много ти благодаря, че влезе в ролята на огромния наш актуален режисьор Теди Москов особено за това изявление. Не ти се получи доста добре, малко беше като Цецо Елвиса по отношение на Елвис, само че пък да не бъдем максималисти.
Теди Москов: Грешиш! Беше като Елвис Пресли по отношение на Цецо Елвиса… Всъщност, в случай че погледна свръх метафизичен към двата Елвиса - от Елвис Пресли не мога да желая 100 лв. назаем, а от Цецо Елвиса мога. Така че през днешния ден той е потребният. Него би трябвало да търсим! Към него да се стремим. Резултатът стана 4 на 3 за…..?
Дъждовни води: За мен. Макар че " подкупих " съдията, колкото и да имам вяра в рядката природа на честното културогоично мислене (смях).
* Ивайло Нойзи Цветков зададе въпросите към Теди Москов.
