Кеворк Кеворкян: Невменяеми
Наскоро, около закъснелите разправии за еврото, Радев назова ръководещите от ГЕРБ „ невменяеми “. Прозвуча жестоко, само че не толкоз, колкото в случай че ви изтипосат като „ шарлатани “ - както президентът зашлеви бандата на Кирчо, която саморъчно конфигурира във властта – в изблик на необяснима доверчивост, като че ли и той, в оня миг, бе изпаднал в положение на безотговорност.
Това разяснява във " Facebook " Кеворк Кеворкян.
„ Невменяемите “ обаче взеха, че се наскърбиха и в отговор съумяха да съчинят, че Радев желал да командори пазарната стопанска система, напряко ѝ вдигнал мерника, нещо такова - сякаш язвително, само че, в действителност, изцяло безобидно. От тази къса словесна битка ще бъде запомнена единствено думата „ безотговорност “. Тя пък като че ли най-накрая ни показва една диагноза за положението на политическото съсловие, с което сме принудени да съжителстваме. Някак.
Невменяеми ли са обаче в реалност нашите политикани? Ако в действителност го има вяра, Радев би трябвало да издаде декрет, с който да опрости досегашните им грехове, а и всичко, което те ще сътворят до самия завършек на света. Макар че, въпреки всичко, като че ли е по-добре да изчака с указа.
Преди да продължа, би трябвало да коригирам изказванието си от началото на тази дописка, че разправиите за еврото и изключително настояването на Радев да се организира референдум са били „ закъснели “. Налага се да уточня, че те единствено изглеждаха по този начин. Радев фино аранжира момента, в който да разгласи претенцията си и беше напълно наясно, че тя ще бъде отхвърлена. Бил е сигурен, че единствено печели от това - в този момент елементарните хора, които са против еврото, ще се консолидират към него; в техните очи негативите остават за сметка на най-усърдните евротъпанджии; Радев пък ще има оттук-насетне безкрайни мотиви за мрънкотене – с половин цент да нарастнат краставиците и той ще замери с тях съперниците си, нищо чудно това да става в акомпанимент с гвардейския оркестър.
„ Идиоти, нали ви споделих! “ ще бъде обичаното му джепане – само че дали то ще е задоволително, с цел да се пласира добре в идните съревнования? Със сигурност до тогава президентът от ден на ден ще си яде черния дроб, че преди време преждевременно се раздели с военачалник Стефан Янев – неговата партия щеше да му свърши добра работа на едни парламентарни избори.
Както към този момент стана дума, от ГЕРБ се наскърбиха от думите на Радев – излиза, че там към момента има недосетливи хора, които не са наясно, че ГЕРБ е Бойко - нищо друго и нищо повече. Без Бойко ГЕРБ ще изчезне, може би даже по-бързо и от „ царския “ сбириток, без него тия, които взеха решение, че тях са нарекли „ невменяеми “, са обречени. Спомнете си, какво се случи с сякаш всесилния Цветанов - Бойко го издуха без никакви старания, даже едно глухарче щеше по-дълго да се съпротивлява напразно.
Така че, Радев, в действителност, се закача с Бойко. Разбира се, той е наясно, че Б. въобще не е неуравновесен. И, отвън всичко друго, е усвоил в оптималната степен и изкуството да се преправя, да се прави на занесен, това е една от обичаните му функции и той най-често прибягва до нея. Враговете му постоянно са наясно с това - само че и постоянно се оставят да бъдат приласкани от него, а сетне и натирени отново от него.
Веднъж, бях го поканил във „ Всяка неделя “, му споделих, че желае да бъде схващан като добряк, мисля, че даже използвах думата „ безделник “. Той обаче кротко се засмя и ме поправи – майка му го наричала наивник. Хубаво му е да го имат за наивник.
Тази превземка може да е подобаваща за пред някой явен глупак, който се мисли за политик. Но да управляваш страна, заобиколен от такива идиоти – и то прилъгани от партии, които те ненавиждат – си е напряко неуместно. Така, от горната страна на всичко, се размазват и „ клаузите “ на персоналния ти контракт с хората. А всеки същински политик би трябвало да има подобен контракт и да го извършва, без ненужно да думка тъпана. Но за какъв брой такива контракти се сещате?
Доста години чоплех из ръкописа на „ Лисицата и Овчарката. Симеон и Бойко “, побутвах го оттук-оттам, само че най-после го зарязах, най-малко към този момент.
Впрочем, Симеон направи няколко доста подли номера на Овчарката – да вземем за пример, към атентата против Доктора. Но най-после се убеди, че не може да излезе на глава с главсека на Министерство на вътрешните работи и се отхвърли. А в това време се видя, че Лисицата напълно не е Симеон – Б. му лиши и тази роля.
Той може и иначе да бъде наименуван – да вземем за пример, „ Змиеукротителят “, доста обича да прибира в пазвата си най-отровните змии. Въпрос към науката: какво се случва обаче, когато толкоз пъти си хапан от змии, в какво се трансформира тяхната отрова?
Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво би трябвало да вършат за себе си - само че даже не подозират, какво не трябва да вършат за останалите. Вероятно и идващите генерации български политици ще бъдат същите. Напълно задоволително ще им бъде да не знаят, че са ни домъкнали в една обърканост, от която няма изплъзване.
Тогава, да не ги амнистираме с някаква мнима тяхна безотговорност – а напряко да ги назовем „ безпътници “ - звучи някак ненужно поетично, като някакво лигавене на фона на скотския български живот, само че като че ли нищо друго не е по-подходящо. Пък и, в края на краищата, все някак би трябвало да ги назовем.
Радев стеснява терена на невменяемостта в калпавата ни политика, тъй като си има своите сметки с Бойко. Засега даже може да се каже, че има известно преимущество в персоналното им противоборство – въпреки всичко на два пъти стана президент, макар нежеланието на Бойко, с изключение на, в случай че той не е бил в някаква нова фаза на преструването. Иначе, няма друго пояснение, за какво подложи баш Цецка Ц. на Радев, беше прекомерно екзотично, даже напряко налудно.
Не, не и не! Не става дума за безотговорност – множеството от тези хора просто не вдяват нищо, невероятно им е да се оправят с страната, в жестока обърканост са без значение от огромните им приказки.
А и дали някой към този момент въобще може да се оправи с страна, която за трийсетина години е протекция хиляда и петстотин учебни заведения – по този начин оповестиха тия дни, само че те са надалеч повече.
Онова, което се води за страна, от ден на ден измършавява откъм хрумвания, откъм воля, откъм всичко. Дори откъм приказки е ялова към този момент, няма кой да те подлъже – сочно, вкусно, та чак да ти потекат лигите. Сега я карат по остарялата национална секс-формула – от вратата за краката. Тия, от които се чакат решенията, са просто статисти в едно безпътие, даже най-
трагичните констатации за Голямото Издънване ги оставят безучастни…
И, в случай че нещо въпреки всичко се случи, то е напряко неуместно.
Например, по какъв начин да си разбираем хилядните митинги във Варна и освен там?
Какво е това - отбрана на нашите негодници, на нашите крадци от техните?
Сякаш някой има потребност от такава страна и от такава политическа система.
Наистина невменяеми.
