Силата на протеста: гражданите срещу безобразията на властта
Протестът е имунна реакция на обществото против управнически безобразия. Фактът, че се случва, дава вяра за България. Защото множеството огромни триумфи след 1989 са започвали точно с протестен изблик на гражданска сила.
Коментар от Даниел Смилов:
България още веднъж навлиза в протестен интервал както през 2013 и 2020 година. Проблемите, против които жителите стачкуват, са едни и същи. Едни и същи са и персонификациите им: Бойко Борисов, Делян Пеевски, основният прокурор, завладените служби и други сякаш самостоятелни институции.
Протестите са имунна реакция на обществото против управнически безобразия. Сегашното издание на гражданското неодобрение е ориентирано против сериозна заплаха за българската народна власт: в случай че систематичното принуждение и репресиите против опозицията не бъдат спрени, страната ще се приплъзне към авторитаризъм.
Функцията на гражданския митинг
Опитът от 2013 година и 2020 година демонстрира, че митингите сами по себе си не водят непосредствено до решение на политическата рецесия, само че те са нужен детайл от това решение и без тях то няма в никакъв случай да се случи. Функцията на гражданския митинг е следната:
1. Той демонстрира, че задоволителен на брой жители свободно и по свое предпочитание са подготвени да се опълчват на управнически дейности, които са против публичния интерес. Хората излизат на този вид митинги не тъй като някакъв техен частен интерес е директно застрашен, а поради това, че не желаят да живеят в авторитаризираща се държава;
2. Протестът също по този начин фиксира в обществената сфера характера на управническото безсрамие. В сегашния случай става дума за доста тежко нарушение: последователен тормоз и принуда против опозицията от страна на ръководещите. Опозицията бе първо атакувана през АПС, а по-късно - по същата технология - и посредством ПП-ДБ. Лидерите на тези партии се проверяват и върху тях се упражнява всевъзможен напън да се откажат от активността си - Джевдет Чакъров към този момент го направи;
3. Протестът фиксира и отговорните за безобразието. Разбира се, директните виновници са и.ф. основен прокурор Сарафов и шефовете на служби и антикорупционни организации. Политическите поръчители или най-малко бенефициери на акцията са също известни - Делян Пеевски и Бойко Борисов. Дали става дума за директна поръчка или за комбинация от политическо окуражаване и престарание пред " началника " от страна на службите - това е второстепенен въпрос. И в двата разновидността отговорността на политиците е налице. Някои настояват, че Пеевски е основател на акциите против опозицията, до момента в който Борисов не знаел за някои от тях (поне за Варна). Но и тези клюки са по-скоро интриги, които желаят да внесат прочут ужас в обстановката. Отговорността на Борисов и Пеевски за акциите е солидарна, споделена и това си проличава от обстоятелството, че нито един от двамата не е осъдил тези акции, нито е споделил неодобрение от дейностите на държавните органи по тях. Политиката е въпреки всичко в обществената сфера, а не в интимните намерения и страхове на политиците;
4. Протестът е проява на интензивността на гражданското отменяне на избрани политики. Настоящите митинги са много огромни и са сходни на тези през 2013 и 2020 година. Те имат и капацитет да се разпрострат след август, изключително в случай че държането на хора в ареста поради извънредно съмнителни " свидетелски " показания продължи. Видимо е и повишаването на митингите през последните десетина дни, макар като цяло отпускарското време. През август нещата може и да се поуспокоят краткотрайно, само че пък ще се натрупа сила за септември и евентуално политическият сезон ще стартира с извънредно огромни протестни дейности. Затова вярата на ръководещите, че митингите ще утихнат от единствено себе си, наподобява мощно неоправдана;
5. Тезата за " изпирането " на Пеевски и Борисов отпадна. Каквото и избелващо деяние да са имали времето и " сглобката ", появиха се нови компрометиращи петна още веднъж по същите, обичайно оцапани части;
6. ПП-ДБ получи съображение без изключително съмнение да внася и да гласоподава вотове на съмнение против държавното управление " Желязков ". На джентълменския жест на демократичната съпротива да поддържа ръководещите за еврозоната бе отговорено с арогантна непризнателност и неоправдана принуда. Поради това въпросите за избор на съмнение, по кое време да бъде импортиран и така нататък са просто тактичност. Това, че за тях би трябвало да се приказва с партии като МЕЧ или " Възраждане ", не прави ПП-ДБ " проруски ". Всъщност гласуването дружно с други против едно ръководство не е поръчка за общо ръководство с тях;
7. Процесът за лъчение на общ претендент на демократичната общественост става централен и още по-голям. Кандидатът към този момент ще има спомагателната идея да стане въплъщение на битката против властническите трендове в България. Иван Костов сподели две неща за сегашната обстановка, които са изключително значими. Първо, че теоретично има претенденти, които биха могли да бъдат подкрепени и от демократичната общественост, и от ГЕРБ. Второ, че против Политическа партия се упражнява политическа принуда. От двете изказвания следва, че за диалози в посока каквото и да е съдействие с ГЕРБ може да става дума единствено в случай че Борисов и съпартийците му се разгласят против актуалната политическа принуда и подхващат дейности против нея. Към момента това не наподобява евентуално да се случи. Напротив: Борисов не вижда казуса и продължава с тирадите си против ПП-ДБ;
8. Протестите в последна сметка фиксират в публичното схващане заварката сред Пеевски и ГЕРБ. Докато Пеевски има интерес тази спойка гордо да се обявява, Борисов до момента е предпочитал постоянно по-дискретни шевове и форми на обвързване;
9. Протестите активизират партийните ядра и на едната, и на другата страна в спора. Но в случай че са обективни, каквито са сега, те имат дарба да активизират и периферията на политическите обединения, които ги поддържат. Това значи, че ПП-ДБ получават късмет да върнат част от периферията си, до момента в който ГЕРБ по-скоро са в състояние да изгубят своята. Мобилизацията в " Ново начало " тече по други канали - с най-непопулярния и нехаресван водач в България те уголемяват поддръжката си, което демонстрира, че в този развой не става дума за общоприети политически методи;
10. Накрая: митингите могат да станат мотив за външна реакция от Европейски Съюз или партньорски страни. Присъствието на немската посланичка на митинга, ползата на немски медии към българската политика са все сигнали в тази посока. До какво ще доведат, си остава въпреки всичко българска вътрешна работа. Но и без друго противоречивата известност на Пеевски и Борисов в Европа няма по какъв начин да завоюва от разразилите се кавги, довели до гражданския митинг.
Надежда за българската народна власт
Накратко: митингите са логичен израз на гражданска сила, който приготвя избрана политическа развръзка. Като имунна реакция те са неизбежни - и фактът, че сега се случват, дава вяра за българската народна власт. За да има положително решение обаче, гражданската сила би трябвало да се трансформира и в електорална сила. Това не постоянно се е получавало по най-хубавия метод - нито у нас, нито в прилежаща Сърбия, нито на други сходни места. Но пък да се надяваме, че става дума за научени уроци, които ще оказват помощ да се избегнат към този момент правени неточности. Защото в последна сметка множеството огромни триумфи на българската политика след 1989 година са започвали с протестен изблик на гражданска сила.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
