Голям шанс за демократичната опозиция в България
Коментар на Веселин Стойнев:
Три стълба обезпечават съществени шансове за единство и напредък на демократичната съпротива: цивилен митинги, избор на съмнение на държавното управление, президентска кандидатура. Залогът за триумф обаче зависи от силата и умеенето на демократичната общественост и нейните цивилен и политически водачи да се движат ловко по тези три писти, и то по едно и също време. Както и да преодоляват трудностите, които ги чакат по всяко едно от тези трасета.
Протестите ще набират мащаб и мощност
Мощната протестна вълна, която се надигна в София и Варна след бруталната приложимост на антикорупционната комисия и прокуратурата против представители на локалната власт на демократичната общественост наподобява ще бъде устойчива, тъй като е достоверна и енергична. Организаторите от " Правосъдие за всеки " също така оповестиха, че ще разширят митингите в цялата страна. Протестиращите са издръжливи – потвърдиха го и през 2020 година, когато митингите също започнаха в разгара на лятото и продължиха до късна есен, потвърдиха го и през 2013-а, когато Нощта на белия рейс се случи на 40-ия ден от площадно изразеното гражданско неодобрение. И както тогава, те уголемяват палитрата си, в това число с хора с по-леви убеждения, за които институциите бухалки също са непоносими, както за демократичното ядро на протестиращите.
Въпросът е дали протестиращите ще надградят досегашния си опит – тъй като профилът, а и гражданските биографии на мнозина от тях са едни и същи през годините, даже когато в редиците им се вливат и представители на 20-годишните, които нямат лично протестно минало. Изглежда стартира помъдряване – митингите през днешния ден като че ли дават поръчка да са по-малко сатирични и радостни, и в този смисъл по-малко беззъби от предходните. Остава да станат доста по-ядосани, само че не трябва да се позволяват провокации с хвърлящи камъни хора от агитки, както се случи през 2013 и 2020 и да бъдат компрометирани, а мнозина от протестиращите да се оттеглен, както стана тогава. Най-сетне, митингите би трябвало да доближат до настояването на властта, тъй като единствено този е пътят за решаването на фундаментални политически претенции. А борбата за правова страна е таман фундаменталната и свръх законна политическа рекламация на протестиращия жител. Нещо повече, отстояването на обективен и либерален правов ред е предопределение, само че и дълг на жителя, в случай че желае в действителност да е жител, а не просто гражданин на една меко-патерналистична или твърдо-диктаторска, само че и в двата случая превзета страна.
Синергия сред гражданско и партийно начало
Най-сериозният проблем с митингите обаче е дали ще има синергия сред гражданското и партийното начало. Гражданското отново е в авангарда и обезпечава разтваряне на ветрилото, само че партийното политическо посланичество обезпечава " войсковата " непоклатимост и финалния триумф на начинанието. Представителната народна власт в същината си е партийна, тъй че няма по какъв начин политическият триумф да е извънпартиен. А българският опит учи, че даже да се родят протестни партии, те или са прекомерно дребни и мимолетни, или след това се оказват нещо друго от митинга, който ги е породил. Да, митингите раждат нови водачи, само че и са трамплин за кариеристи или реваншисти, които са били отхвърлени от протестните партии или сами не са съумели да създадат политическа кариера посредством тях. Затова от основно значение за митинги това лято и есен е да се избегне тежък спор или разнобой под маската на благоприличието сред партиите на митинга в лицето на обединението ПП-ДБ и гражданските организации и деятели, което да стопи от вътрешната страна политическия напредък на демократичната общественост.
Излизане от изолираност в Народното събрание
Демократичната парламентарна съпротива бе изпаднала в изолираност сред ръководещите ГЕРБ-ИТН-БСП-Ново начало и проруските обединения " Възраждане ", " Величие " и МЕЧ. Тя бе и вътрешно разграничена – Политическа партия и Демократична България спореха по кое време да се внася избор на съмнение против държавното управление, поради участието на България в еврозоната.
Опитът за излизане от изолацията посредством най-силния парламентарен ход към властта – вотът на съмнение, неизбежно значи и деликатна колаборация с другите опозиционни партии. Политическа партия и " Величие " демонстрираха непосредственост след ареста на варненския кмет, а Демократична България избра МЕЧ, чийто избор на съмнение е на дневен ред, плюс ахмеддогановото АПС. Накрая обединението ПП-ДБ реши да търси дружно с МЕЧ и АПС избор на съмнение, който тя преформулира и който да лидира – за завладените институции. Това отчасти взема решение и въпроса с най-отявлената проруска групировка " Възраждане ", които са нежелани за сътрудник даже от " по-меките русофили " МЕЧ и " Величие ", които разделят един електорат с партията на Костадин Костадинов, и които избират вместо нея пробив в ръководещото болшинство, изключително във връзка с Има Такъв Народ.
Един избор на съмнение обаче не е просто шумна тревога за тежки провинения на ръководещите и средство за отстояване на опозиционна еднаквост, само че и поръчка за различно управническо болшинство. ПП-ДБ може да трасира такова дружно с АПС и МЕЧ, даже и с Има Такъв Народ, само че за задачата е належащо да порасне и да стане първа или да застане покрай първата политическа мощ и да сведе до най-малко русофилския баласт. А най-прекият път за напредък е набиране на електорална сила посредством митингите.
Прозрачно и демократично издигане на кандидат-президент
Инициативата за единна кандидатура за президент на демократичната общественост е пистата за нейното единство от преди митингите, само че и след старта им нейната значителност даже се усилва. Особено когато ГЕРБ стратегически се оказва в изолираност при възможни предварителни парламентарни избори, след които серизно рискува да остане уединено с Новото начало на Делян Пеевски, тъй като на подобен избор Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ е по-вероятно да са губещи, а въздействието на Пеевски да се ускори. Затова ползата на ГЕРБ е да търси още веднъж път към демократичната общественост, към този момент през кандидат-президентска кандидатура по линия на остарялата сглобка – анти Русия, анти нов Румен Радев.
От друга страна демократичната общественост и нейните политически представители мъчно могат да победят или даже единствено да стигнат до балотаж на президентските избори идната есен, без по-широка поддръжка, включваща и гласоподаватели на ГЕРБ. В този смисъл допускането на някогашния министър председател Иван Костов, че е допустимо претендент на демократичната общественост за президент да бъде подсилен и от ПП-ДБ, и от ГЕРБ, съставлява разумно решение, което обаче мъчно може да се одобри таман сега, в който за протестиращите Пеевски и Бойко Борисов са едно и всякаква колаборация с който и да е от тях, даже във тип на харизана поддръжка, ще наподобява като изменничество. Още повече, че Борисов до последно може да играе с президентската карта по този начин, че да цели взривяване от вътрешната страна на демократичната общественост – в това число като самичък издигне нейн представител или разгласи поддръжка за някой, стигнал до крайна номинация, който незабавно да бъде дамгосан като „ гербер “.
Затова процесът на транспарантно и демократично издигане на претендент за президент от демократичната общественост, без предварителни сделки с обединения отвън нейните достоверни политически представители, е единствена гаранция за триумф на начинанието. Последващо разширение на поддръжката в хода на акцията е въпрос на политическа работа, съществена роля в която ще играе и самият кандидат-президент, легитимиран към този момент от избора на демократичната общественост точно като нейн.
