Иран, където нищо не е разрешено
Шиитският тоталитарен режим се клати като малеби на мощен вятър. Но за Иран ще е доста мъчно да се трансформира в съвременна страна, за каквато младите там копнеят.
В Източна Европа носим в груповото несъзнавано рудиментарната контузия от 20-ти век, т.е. загатна за комунистическия тоталитаризъм и репресиите. Горе-долу до 1970-те той бе недодялан и с лагери, а през 1980-те - сякаш по-внимателен поради публичност, перестройка, нуклеарно разведряване и така нататък
След това ние в България се възползвахме от Първия свят и западната народна власт до степен, в която към този момент безусловно никой не помни действително аления диктат или държавното понечване да бъдеш анихилиран обществено и всячески. Всички през днешния ден считат, че имат " право на мнение " и в този смисъл макар дълбоката страна и корупционните практики сме една извънредно демократична страна. Макар че страната, дълбока или не, явно все по този начин може да те " сготви " без никакви доказателства, само че това е обособена тематика.
Там, където нищо не е позволено
А в този момент си представете освен тоталитарна, само че и теократична строго ислямска страна като Иран. Това е един 92-милионeн конгломерат на голяма територия, в който още от дребни децата са индоктринирани, че безконечните врагове са Израел и Съединени американски щати. Там " великият водач " Али Хаменей не просто е затворил границите - в случай че си младеж в Техеран или Исфахан, не можеш нищо, което при нас са явни права. Еле па в шиитски културологичен смисъл.
И тук е добре да се опитам да обясня небрежно нещо мъчно обяснимо - каква е разликата сред шиитите и сунитите в исляма. Да опитаме: тези, които след гибелта на Пророка следват неговия пръв другар Абу Бакр, стават " суни " (защото съгласно тях следват образеца на Пророка - " суна ", което почти значи " ортодоксален " ). А пък тези, които са последвали братовчеда на Пророка - Али, стават " шиа " или " шиити ". Те не признават Бакр и идващите двама халифи. Накратко: сунитите, отпред със Саудитска Арабия, споделят, че следват Мохамед точ в точ, а шиитите, отпред с Иран, опонират, че " Шиа " е същинският неразреден ислям, съгласно който Пророкът е дал на своите родственици самото развиване на религията. Вторият вид очевидно е по-непреклонен и по-ултра. Днес саудитските предприемачи да вземем за пример не са чак толкоз ядосани на Израел, дори работят с евреите на дипломатическо равнище, за разлика от шиитския режим в Техеран, наложил се след революцията през 1979 година. Преди това е било по-различно, само че и това е друга тематика.
Тук нещо значимо: на всеки от нас ни е мъчно да си представим живота в сходен автократичен режим, който не просто не разрешава смарт телефоните, само че и даже когато ги позволява, е наел некви IT-гении от Индия и Узбекистан, които посредством избрана разследваща стратегия да наблюдават всекиго.
Всички наблюдаваха израело-американските удари по цели, свързани с нуклеарната стратегия на Иран, с цел да я предотвратят или най-малко отсрочат за известно време. Тия дни разбрахме, че даже Европа, която официално не беше страна в спора, ще възвърне икономическите наказания по отношение на Хамейни, в случай че остарелият космат водач, жестоко казано, не престане с нуклеарната стратегия и не стартира да съблюдава съглашението от 2015 година.
Но тук въпросът е напълно различен - че този шиитски тоталитарен режим се клати като малеби на мощен вятър.
Ще падне ли режимът на Хаманей?
40% там са хора под 24 години. Тези хора желаят отваряне към технологиите и надлежно към обикновени свободи и не ги интересува доста, че Иран, който се тупа в гърдите като горделив правоприемник на Персийската империя и надали не съответно на Ахеменидите, е страна, богата на нефт и газ, а отговорността за това закъснение от модерността е персонално на аятолах Али Хаменей. Върховният водач е отпред на Ислямската република от 1989 насам и през последните 36 години построи теократична и ужасна страна, в която същите тези млади - изключително дами - нямат никакви благоприятни условия.
Сещам се за два образеца, свързани с футбола - че едвам през 2021-а позволиха на дами да вървят на игрища да гледат футболни мачове. И още по-грубото: че когато се сътвори ирански народен тим при дамите, ги караха да играят футбол с никаби. А интелектуалният и цивилен напън върху властта, която не удържа порива на това голямо младежко население, евентуално ще събори тази в не едно отношение средновековна теокрация. Да не приказваме, че Хаменей вкара тази голяма и цялостна с запаси страна в практическа интернационална изолираност.
Първият опит страната да се измъкне от това мочурище беше обвързван с президента Али Акбар Хашеми Рафсанджани, извънреден прагматик, който се смяташе за иранския отговор на Дън Сяопин. Името на Рафсанджани оказва се около тайните оръжейни покупко-продажби с Израел и Съединени американски щати в границите на абсурда " Иран-Контра ", когато се оказва, че Вашингтон оказва помощ на Техеран да заобикаля оръжейното ембарго.
Двата му президентски мандата - от 1989 до 1997 година - са интервал на релативно възобновяване на страната и разведряване на връзките със Запада. Рафсанджани, несъмнено, не е ангел, таман противоположното - той умъртви сума ти дисиденти в чужбина и оказа помощ за размразяването на нуклеарна стратегия на страната. В същото време обаче иранската стопанска система някак се възвърне и изглеждаше, че страната е обърнала посоката. За да се стигне досега, в който свиреп тоталитарният режим на Хамейни е на ръба да сътвори нуклеарно оръжие.
Част от самите иранци в заточение, с които съм разговарял, напълно рационално допускат, че сходна голяма шиитска страна ще изпадне в немислим безпорядък и партизанска война, т.е. в никакъв случай няма да се сбъдне фантазията на малцинството от техерански про-демократи. А и най-големият сякаш е допустимо ли е Иран да създаде атомна бомба. И това е основно за рухването на режима на Хаменей.
Провалите на Хаменей
Същият този Хаменей вярваше, че премахването на двама от историческите врагове на Иран - Саддам Хюсеин и талибаните - отваря вратите за иранското шиитско въздействие в целия район. На президентските избори през 2009 иранските гласоподаватели дадоха на Хаменей опция да поддържа мирните и демократични промени, като всеобщо поддържаха Мир Хосеин Мусави. Но Дядото застана зад президента сламена фигура Махмуд Ахмадинеджад, който завоюва изборите при съмнения за доста тежки злоупотреби. Оттам Иран дефинитивно стана тоталитарна диктаторска страна, вид Трухильо в Доминиканската република, единствено че и строго теократична. Пред лицето на всеобщите митинги против подправянето на изборите Хаменей сложи Мусави под домакински арест и вкара брутална " сталинска " страна, която продължава и до през днешния ден.
А какво следва? То някак е ясно - този необмислен режим си отива, само че заради шиитските специфики и някои анализаторски догатки кое крило в армията ще вземе превес, прогнозите вид " след " не са изключително оптимистични.
И този възможен предстоящ безпорядък, като се изключи че може да докара до западна " миротворческа " инвазия, би се отразил най-много на милионите млади иранци, които желаят да живеят като своите връстници в Първия свят, да могат да мислят за кариери в родината, в това число в западни клонове на компании, да слушат до неотдавна неразрешена музика, да могат да пишат и да употребяват обществените мрежи на своите смарт телефони.
Отговорността е напълно на Али Хаменей. Той може самичък да се откаже, само че и да отхвърли всяка опция, която иранският народ му даде за мирна смяна. Защото неговото шиитско твърдоглавство в последна сметка докара до 12-дневната война през юни, в която режимът, несъмнено, не призна за възможни хиляди жертви на добре прицелените удари на Израел.
Да стискаме палци на Иран
Да, както и у нас, а и под дърво и камък, възрастните го поддържат, само че тук огромното предизвикателство е дали Западът си е взел поучения от породената от него Арабска пролет в други страни, че политическото безредие без проект води до необикновен и принудителен безпорядък. Дано иранските младежи да не видят сходно нещо, колкото и да се колебая.
Добре, иранците евентуално не могат сами да бутнат Хамейни, само че пък могат доста по-късно, отпред с изгнаническата съпротива, в случай че по някакво знамение се завърне и вземе властта. Предстои да забележим.
А за край: представете си към 30 и повече милиона младежи, които нямат достъп до нищо, или в случай че имат, то е незаконно и непрекъснато са застрашени от затвор и изтезания. Представете си и купища млади девойки, които желаят да слушат Дуа Липа и Сабрина Карпентър, или даже локалните Фазрад Фарзин и Шадмер Агили, да могат да се гримират, да си приказват за козметика и за каквото там момичешко си желаят. Включително да приказват и за цивилен митинг, когато ги карат да вървят забрадени и им нарушават съществени човешки права единствено тъй като са дами.
Представете си. И стискайте палци на Иран. Ще им би трябвало.
