За македонскиот jазик, история и книжевност
Наскоро бях в Кишинеу, столицата на Република Молдова за присъединяване в книжовен конгрес на Академията на науките в тази другарска страна. Срещнах се с много писатели, публицисти, интелектуалци. Убедих се, освен това не за първи път, в тяхната голяма, безпределна обич към родината- майка Румъния. Радваха се, бяха щастливи, че приказват свободно езика на великия народен поет- романтик Михай Еминеску, че пишат на него / освен това в най- чистия му тип!/, че се усещат като същински румънци. Въпреки, че дълго време са били принудително русифицирани и даже унизени и като част от Руската империя, и като руска република, че им е било втълпявано, че са обособен народ, нерумънски!, с обособен език / „ славянски с огромен брой латински думи! ” – това е било неуместното изказване на техния подтисник Сталин, изпращал на лагер в Сибир несъгласните с него!/. И незабавно се сетих, за нашите „ братя оттатък Вардар-о ”, за това по какъв начин от близо осем десетилетия непрестанно ни хулят, по какъв начин се отхвърлят от своя корен, от своята същинска история, от всичко българско, по какъв начин ни назовават „ татари ”, „ варвари ”, „ фашисти “, „ окупатори ”. А когато имат потребност са подготвени да ни употребяват и желаят български паспорти / над 150 хиляди имат към този момент такива, измежду тях има и 200 мафиоти!/, и по този начин най- нахално употребяват омразната им България поради Европейски Съюз!..
Как безочливо настояват, че нямали нищо общо с България и нейната история, че били античен и доблестен народ надали най- античният, още от... Сътворението. От Адам и Ева! А българите били татари от Азия. И единствено по какъв начин трансфораха Скопие в един кичозен дисниленд с безчет бутафорни монументи, конници, колонади, триумфални арки и фонтани, като израз на „ античното си великолепие ”! И даже когато се приближиш до тях имат тип на декори от остарял спектакъл, не и на действителни постройки. И единствено по какъв начин безжалостно, с удоволствие разрушават старите български монументи и гробове. Как изтриват българските надписи по храмове и замъци, по какъв начин си присвояват великите българи, родени в тази област. Дори взеха, че преведоха класика Димитър Талев на македонски акцент! Макар това да не им пречи да не престават да желаят български паспорти и да учат у нас, да одобряват помощ от „ варварската ” страна. А такава са получавали и в предишното, и през днешния ден. Дори Народният спектакъл в Скопие е основан с българска помощ, помогнахме им преди години и след огромното земетресение през 1963…
Наскоро, поради политическите договаряния, напрежението сред Скопие и София се ускори. Българска академия на науките излезе с публично мнение във връзка „ Хартата за македонския език ” на Академията в Македония. А в резюме то звучи по този начин: „ Официалният език в Северна Македония е районна норма на българския език. ” Тоест, диалектна форма. Според специалистите от Института по български език към Българска академия на науките, тезата за диалектното разнообразие на „ македонскиот jазик “ (с над „ 50 приказва, кои го сочинуваат западното наречjе, jугоисточното наречjе, како и групата на северни говори) е „ изцяло неточна и подменя обективния факт, че тези приказва са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад “.
Нашите учени са безапелационни, че: „ говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обгръщат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика изрично демонстрират, че по тези места в никакъв случай не е имало плътно население, друго от българското, нито друг език от българския “.
Това може да се види напълно ясно и в Българския научен диалектен атлас. Според него особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български приказва – и те нямат нищо общо с географската област Македония. ” Да, Македония, както го знаят и децата, е просто една географска област, каквито са и останалите български области или провинции: Добруджа, Мизия, Тракия.
А чисто българският темперамент на нашия, Кирило- Методиевския език е бил потвърден изрично по теоретичен път още през първата половина на 19 век, когато в Европа се поставят основите на славянското езикознание като просвета. Затова и в историята езикознанието по света няма академик, който да е употребявал сходен фиктивен термин като „ старомакедонски ”, вместо старобългарски. Знаем, че България дава книжовност и просвета на редица славянски и неславянски нации. Днес с българската кирилица / време е гордо да я назоваваме „ българска писменост ”, а не „ славянска ” тъй като руснаците я назовават и „ съветска ”?!/ си служат в 13 страни на Европа и Азия. Затова и великият съветски учен- славист учен Дмитрий Лихачов назова България „ Империя на духа ”. И още нещо: близо 40 на 100 от лексикалния / речниковия / фонд на съветския актуален език е върху основата на нашия, старобългарския език. Но Москва към момента не признава това. Нарича го „ старославянски ” или даже „ съветски ”! Но това е друга тематика... Според руснаците Кирил и Методий основали писмеността по поръчка на Петър Първи / от 18 век?! / в Русия и Русия, а не България, я дала на света!
Така че изказванията на МАНУ / Скопската академия/ за някакво „ състезание са просто нелепи, комични! Тъй наречената „ македонска писменост ”, която е в действителност българска / с две- три буквени промени/, която датира от средата на предишния век, просто няма нищо общо с естественото пораждане и процес на книжовните езици в Европа.
Така на 2 август 1944 година, в края на войната, в манастира Свети Прохор Пчински в Южна Сърбия с политически указ от Тито, президента- деспот на изкуствено основаната благодарение на Сталин СФРЮ – Социалистическа федеративна република Югославия, на която вождът Йосиф Висарионович „ подарява ” / със единодушието на неговите послушници руските жители Димитров и Коларов!/ тази изконна българска земя, се основава „ македонската писменост ” и се утвърждава „ македонският литературен език ”. А смяната е оскъдна. Няколко български букви се заменят със сръбски такива, изхвърля се „ Ъ “ като изконно българска, стартират да ни назовават по сръбски, по този начин жестоко и грозно, „ бугари “ и даже „ татари “, а страната, от която са излезли – пренебрежително „ Бугария “.
Но фактът, че беседваме без преводач, красноречиво потвърждава, че става дума за акцент, не е за обособен език.
Ето какво е споделил един от членовете на тази комисия Георги Киселинов: Литературният език го основават литераторите публицистите, а филолозите имат единствено правото да открият формите на езика. Но през днешния ден, в случай че желаеме да заемем един акцент от нашия език като книжовен език, нямаме ненужно време да чакаме да се измисля този език. Ние сме изправени пред въпроса да имаме собствен, небългарски книжовен език, а не разполагаме с време и не можем да чакаме този език да го измислят поетите, книжовниците и публицистите “.
Така стартират своя път един изкуствено основан език, който към момента е недооформен, и една изкуствена писменост, в действителност, едно леко прекодиране на българската кирилица, с несъществена смяна единствено на няколко букви. И по този начин към този момент осем десетилетия тази част от България се отчуждава принудително от родината- майка, трансформира се надали не в неин зложелател. Под властта на Белград и Москва, които в действителност, сътвориха тази изкуствена страна, националност и език. Нещо, което историята опровергава. Има толкоз свидетелства и документи, освен това от непознати, европейски историци през вековете, че региона Македония е просто част от българските земи, че такава страна, националност и език просто в никакъв случай не е имало. Само една провинция на Мизия, Тракия, Добруджа и един акцент, като да вземем за пример, шопския. Другото е смешно и неуместно, измислено по заповед на Сърбия и Русия, които постоянно са желали да вредят на България и да я раздерат, даже в този момент, през 21 век. Звучи неуместно, нали?!
Да, Скопие обезверено търси своята еднаквост, защото е една изкуствено основана нация, с неестествен език, без лична история. Затова се пробва да краде от историята на Гърция и България. И измисля смехотворни небивалици. Срамно и неуместно е даже, че образовани хора, даже учени, писатели, публицисти, които доста добре знаят истината за своя генезис за своите български корени, си кривят душата и приказват и пишат сходни нелепости. Хулят непрестанно – от десетилетия България, а желаят поддръжка, европейски паспорти и цялостно признание!
И нека най- сетне нашите политици, /както направиха техните гръцки колеги/ да съумеят да усмирят тези нелепи искания на Скопие, да усмирят наглостта на Скопие!/ да заемат една по- твърда национално виновна позиция, защитаваща българските ползи.
П. П. В тази връзка бих попитал някои наши издатели и преводачи, които разгласяват произведения на създатели от този край, за какво пишат “превод от македонски ”, откакто подобен език публично няма?
