Без независим съд подхлъзването към авторитаризъм е сигурно
Коментар на Александър Детев:
Начинът, по който кметът на Варна бе арестуван, сложи следващата тежка диагноза на правосъдната система в България. Още повече, че карцерът на политика от опозицията се случи в миг, в който Европейската комисия за следващ път установи липса на прогрес във връзка с гарантирането на върховенството на правото в България в годишния си отчет.
" Задържането на варненския кмет Коцев е жесток юридически акт ", написа някогашният прокурор Андрей Янкулов. " Вече става все по-малко евентуално някъде по веригата " полиция/друга организация - > прокуратура - > съд " някой да може да пресече най-малко огромните безобразия не като направи някое мъжество, а като просто приложи закона ", добави Янкулов, който в този момент е част от Антикорупционния фонд.
" След като явно институциите, призвани да пазят правосъдната самостоятелност, я обругават, то тогава дълг на самостоятелните магистрати е да бранят правовия ред и страната ", прикани арбитър Владислава Цариградска. " В обстановки, в които демокрацията, разделянето на управляващите или върховенството на закона са застрашени, съдиите би трябвало да не се поддават и имат задължението да приказват намерено в отбрана на независимостта на правосъдната система, конституционния ред и възобновяване на демокрацията. "
Защо Янкулов и Цариградска остават гласове в пустиня?
Призиви като тези на Янкулов и Цариградска са необичайност, само че не са изключение. Защо обаче гласовете на тези двама магистрати - един някогашен и един сегашен - потвърдили се като кардинални и непреклонни адвокати, бранещи самостоятелното правораздаване, остават гласове в пустиня?
Янкулов приказва намерено и в детайли за дълбоките проблеми в българската правосъдна система, само че към този момент не като част от нея. Цариградска от години сигнализира за порочните практики и непозволеното въздействие над магистрати, само че за необятната общност предизвестията ѝ бяха безинтересни досега, в който един от дилърите на това въздействие - Мартин Божанов-Нотариуса - не беше обществено екзекутиран. Последваха няколко месеца интерес по тематиката, след които тя още веднъж бе маргинализирана и остана на фокус в няколко самостоятелни медийни канала (повече от тях единствено онлайн) и измежду стеснен кръг жители и експерти в огромните градове.
Политическият план " Да, България " под водачеството на Христо Иванов обещаваше да насочи прожекторите точно към проблемите на правораздаването, които съгласно Иванов са в основата на множеството огромни политически, стопански и обществени дефицити в българското общество. И по този начин, до момента в който така наречен правосъдна промяна не катастрофира - в това число в Конституционния съд, а Христо Иванов слезе от политическата сцена.
Защо българите не си дават сметка за нещо толкоз значимо?
Защо липсва публично схващане за заплахите, до които водят преодоляването и инструментализирането на правораздаването от политически и стопански кръгове? Как по този начин по-голямата част от българското общество не си дава сметка, че без самостоятелен съд, полиция и прокуратура подхлъзването към авторитаризма е обезпечено, а корупцията ще продължава да господства в публичните връзки и да изцежда джоба на всеки един български жител?
Обясненията са няколко. Най-основното евентуално е обвързвано с доверието. По данни на " Алфа Рисърч " към края на предходната година позитивните оценки към работата на съда в България са едвам 13%, към полицията - 22%, а към основния прокурор съвсем попада в статистическата неточност - едвам 5% правят оценка позитивно работата на Борислав Сарафов. За съпоставяне: в Германия към края на 2024 година близо 80% от жителите споделят, че имат доверие в полицията, а близо 70 на 100 - в правосъдната система.
Тази разлика в отношението на жителите към институциите е фрапантна. Българите явно не одобряват институциите в страната като структури, работещи в тяхна изгода. Напротив. Съдът, прокуратурата и полицията са по-скоро зложелател - инструмент за репресии и тормоз. Точно такива, каквито са били и преди 1989 година. Затова отношението към тях, включително и към техните проблеми, може почти да бъде разказано по този начин: колкото по-далече, толкоз по-добре. Затова евентуално хората остават глухи за проблемите в правораздаването и апелите на обособени политици, специалисти и магистрати за огромни цивилен митинги и реакция на безобразията в правоприлагащите органи.
Може да стане още по-апокалиптично
Решението обаче няма да пристигна от единствено себе си, нито ще е натурален резултат от промяната на поколенията. Рибата се вмирисва откъм главата. Да, в районните полицейски ръководства сигурно има служители на реда, които служат за образец и които могат да върнат доверието на жителите, че тези структури има по какъв начин най-сетне да проработят в интерес на жителите и правото. Същото важи и за стотиците доблестни магистрати, които се пробват да си правят работата и някак да маневрират сред Коза Нострата, която коли и беси в правораздаването посредством своите главорези с нелепи прякори - Еврото, Нотариуса и така нататък Но когато тези доблестни чиновници на реда отидат да си свършат работата и да разбият канал за контрабанда да вземем за пример, звънят шефовете и споделят: " Колеги, прибирайте се ". И те се приберат, тъй като нямат различен избор. Прибират се назад в гробището на морала, където ги чакат въпросните шефове. И там ги посрещат с думите, с които посреща всяко гробище: " Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях ".
Много апокалиптично стана, нали? И все по-апокалиптично ще става, до момента в който не чуем какво ни споделят Андрей Янкулов и арбитър Цариградска. И не си дадем сметка, че тази борба е наша - на всеки един от нас. За да не сме на следващия ден ние тези с прангите.
