Кое тежи повече в Германия: личният успех или произходът?
Популисти като Доналд Тръмп непрекъснато дават обещание да пазят народа от елитите. Но кои са тези елити, които дърпали конците на всичко? И кои фактори дефинират издигането до най-високите позиции – персоналните достижения или по-скоро общественият генезис?
Социологът Михаел Хартман е изследвал точно този въпрос – въз основата на сведения от последните 150 години в Германия. Казва, че самият той е бил сюрпризиран от резултата: „ И до през днешния ден над четири пети от икономическия хайлайф в Германия се образува от горните три до четири % от популацията “.
Лека смяна е записана единствено сред 1907 и 1927 година, показва Хартман. Тогава повече хора от долните 96 % са съумели да се повдигнат, само че „ в идващите 100 години делът на напредналите в обществено отношение е повишен единствено с към 2,5 % “.
Женска квота: повече дами, само че " верните "
От години в немските компании се реализират стратегии, предопределени да насърчат многообразието и равноправието на половете. Но що се отнася до авторитетните управителни постове, елитът към момента си остава копсулиран. Все отново с помощта на въведената женска квота през последните години дамите на управителни позиции са се нараснали, показва Хартман.
Фондация „ Олбрайт “ обаче насочва рецензии за това, че съотношението сред дами и мъже към момента не е уравновесено. „ Особено най-високите мениджърски постове, които играят централна роля във взимането на решения, и до през днешния ден са съвсем напълно в мъжки ръце. Принципно важи – колкото по-висока е позицията, толкоз по-малко са показани дамите. “ От предоставените от фондацията данни излиза наяве, че във висшето управление на немските компании дамите са сред 2,5 и 6,3 %, малко по-висок е техният дял измежду членовете на управителните и надзорните препоръки – сред 19,7 и 37 на 100. Жените, заемащи сходни постове, са още „ по-подбрани “ в обществено отношение от мъжете, споделя пред Дъждовни води Хартман. Същото се отнася в още по-голяма степен и до хората с мигрантски генезис, който постоянно се оказва минус.
Социалният генезис е по-голям от достиженията?
Това, че за водещите позиции се сортират претенденти с „ верен генезис “ обаче не значи, че те могат да си разрешат да работят по-малко. Но дискриминирането стартира още с образованието. На децата на хора с висше обучение им е доста по-лесно да се повдигнат, в сравнение с децата на служащи. Почти 80 % от децата на образовани фамилии се записват да следват, до момента в който при работническите деца процентът е единствено 26, демонстрира изследване. А без висше обучение е съвсем невероятно да се заеме висок пост в стопанската система, акцентира Хартман.
Той е открил, че при еднообразно просветително ниво децата на елита вършат кариера по-бързо и по-лесно. Резултатите от проучванията на Хартман сочат, че децата на мениджъри с избрана просветителна степен имат 17 пъти по-голям късмет да влязат в директорския ръб на някоя от 400-те най-големи компании спрямо децата на служащи със същата просветителна степен.
Излиза, че в последна сметка не достиженията, а други критерии са определящи за това кой да заеме най-високите постове в стопанската система. Решаващо може да е по какъв начин приказва някой, по какъв начин се държи или какви са неговите занимания. „ Човек на драго сърце се заобикаля с хора, с които има сходни ползи, реагират по подобен метод и приказват сходно “, показва Хартман. Същото важи и за ръководителите на компаниите.
Работническите деца изместват междинната класа
През последните десетилетия обаче възможностите на работническите деца са се развили позитивно, демонстрират наблюденията на Хартман. Техният дял е повишен осезаемо – само че пък за сметка на децата от междинната класа, отбелязва социологът.
„ Най-елементарно казано: работническо дете, което е постигнало висока просветителна степен и е уместно за избрана водеща позиция в стопанската система, ще измести да вземем за пример детето на някой преподавател “, споделя Хартман. Според него, обаче, делът на децата от елита на водещи позиции като цяло остава неизменен.
Колко значима е обществената пропускливост
Ако общественият генезис дефинира професионалната кариера, това дава отражение на икономическия напредък. Липсата на обществена пропускливост в немската стопанска система води до годишна загуба от 25 милиарда евро в растежа на Брутният вътрешен продукт, са пресметнали от консултантската компания Page Personnel. Проучване на консултантската компания McKinsey пък твърди, че в случай че обществената пропускливост се усъвършенства, Брутният вътрешен продукт в 27-те страни от Европейски Съюз може да нарасне с девет % или с 1,3 трилиона евро.
В сферата на общественото израстване постоянно е имало и изключения – някогашният началник на „ Сименс “ Джо Кезер е да вземем за пример дете на служащ във фабрика. Хартман обаче споделя в тази връзка, че този тип изключения постоянно се отразяват необятно от медиите, с цел да помислят хората, че са доста.
Но дали е допустимо изключенията да се трансфорат в предписание? Хартман е уверен, че това би било допустимо единствено със законова квота. „ Този тип квоти по никакъв начин не се харесват, само че съгласно мен различен метод няма “, споделя социологът.
Автор: Инса Вреде
