Скопие - да мразиш, да очакваш, че и да искаш
Странно племе сме ние - балканците. Всеки си е еднакъв, някак самодостатъчен, само че и популярен, несъмнено. Да мразиш, да очакваш, че и да искаш… И то за какво. Заради „ вековната македонската еднаквост “, която става притежание на Европейски Съюз чак в този момент. Северна Македония хем желае в „ европейското семейство “, хем ненавижда съседите си. В частност нас – българите. Значи мразиш съседите си по хипотеза, хем очакваш от тях да кажат „ да “ и да станеш част от „ европейското семейство “. Ясно е, че пред Скопие идната стъпка към еврочленството минава през конституционните промени, с които да се впише българското малцинство и да се уреди неговият статут.
И тази стъпка най-вероятно щеше да е направена преди доста време, в случай че в Северна Македония имаше повече предпочитание, а управниците бяха по-адекватни по отношение на България. Вместо това какво виждаме - езикът на омразата се лее отвред.
В последно време министър председателят Мицкоски в нито едно свое изявление не пропуща да покаже, че не харесва България, дори е по-точно да се каже ненавижда. И какво предлага против тази ненавист, по какъв начин чака, че като ненавижда, другата страна ще го одобри добре и с отворени прегръдки, с цел да му помогне по пътя към „ европейското семейство “.
Премиерът Росен Желязков изясни, че нашата позиция е в цялостен синхрон с изразената позиция в декларацията на Народното събрание от май месец тази година, която дава задоволително гаранции и на Република Северна Македония, че България няма да слага каквито и да е разнообразни условия от „ френското предложение “ и да трансформира процеса в двустранен, тъй като има и позиция на Европейски Съюз.
От своя страна Мицкоски се пробва за придвижи този проблем в Европейския съюз, описвайки го като двустранен, тъй като те били наранени. Явно Мицкоски някак е не запомнил Преспанското съглашение с Гърция, когато си смениха името на страната. Това, тъй като идва от вековна Гърция, чиято вековна еднаквост не предстои на спор, беше тежко решение, което накърни с вмъкването на думата „ северна “ гордостта на Македония, само че се преглътна. Но за българите в конституцията… Тази болежка май се оказва безчовечен мощна за преглъщане.
Скоро в Народното събрание в Скопие Мицкоски отново раздуха тематиката „ еднаквост “ и се закани да работи по този начин, щото да вкара страната в Европейски Съюз с " македонска еднаквост и език ", а не като " съвременни " македонци. И това на инат на тези – българите, дето желали да основат " съвременна македонска еднаквост и език ".
Иначе какъв брой е вековна идентичността на Северна Македония… Ако има народ, който знае това най-добре, то това сме ние – българите. Някак имаме епохи история. Дали това ни оказва помощ днес… Това е различен въпрос. А, на това, че през днешния ден приказваме за „ вековна македонска еднаквост “, дали в Гърция не се подсмихват, някак по византийски. И Атина би трябвало да гласоподава като му пристигна времето Скопие да стане част от „ европейското семейство “. А, тогава…
