Мафията не подава оставки. Българските политици също.
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Да, съществува такова нещо като " просвета на оставката " или още по-разгърнато: " просвета на понасянето на отговорност ". Разбира се, тя е като свързан съд със мощната гражданственост, която не се изчерпва с 300-те истерика във " Facebook ", а с възцаряването на необикновен политически климат и групово публично чувство, при които е признато, че индивидът на властова позиция е като тип центурион, който дава отговор за своите близо 100 подчинени.
И в случай че някой от тези подчинени сгафи съществено и провали целия легион, центурионът (или " хекатонтархос " при античните гърци) се самопробожда с късия си меч " гладиус " (откъдето и думата " гладиатор " ) пред своя директен шеф, а не го местят на друга сладка работа в друга центурия, както вършат в Министерство на вътрешните работи.
Могат ли българските политици да носят отговорност?
Паралелът с организацията на римската армия в Републиката не е инцидентен - преходът от военна към политическа отговорност е осъществен още някъде в древността, обаче бай български политик е роден да шикалкави, да вика " но какво общо имам аз " и като цяло, прави по този начин, че у нас да няма просвета на оставката. Подпомогнат не на смешка и от неналичието на същинска civitas, т.е. гражданствеността, за която стана дума.
Аз персонално съм виждал единствено трима политици фактически да подават оставка - Радан Кънев през 2017, Христо Иванов през 2024 и в този момент (ако му се доверим) Кирил Петков. Виждал съм и славната Корнелия Нинова със съгласно нея хитрия ход да подаде оставка като водач на Българска социалистическа партия, единствено с цел да чуе на следващото там сборище " на кого ни оставяш, мамо ". Не съм и няма да видя оставки в множеството други партии, в случай че няма случай, в който някой от трети или четвърти ред е хвърлен на лъвовете, с цел да сменим дребен бушон.
Защо? Защото носенето на сходна отговорност липсва напълно в умствения програмен продукт на българския политик. Ще ви дам занимателен образец от последните дни, който не е строго политически, само че ни подсказва доста: норвежката държавна лотария праща някакво неверно известие на близо 50 000 индивида, че печелят милиони, след което се извинява, а шефката, госпожа Тонье Сангстуен, подава оставка. Защо? Защото я има културата на оставката. Г-жата е някогашна именита хандбалистка, със сребърен орден за Норвегия от Олимпиадата в Барселона през 1992, плюс международна шампионка. Но освен тя - оставка подава и министърката на културата и спорта (неприета от държавното управление на Йонас Гар Стьоре), поради една де факто технологическа неточност, която била донесла доста тъга на въпросните там 50К участници в лотарията.
Каквито водачите, такива и хората
Ето го още веднъж " софтуерът ". Кирил Петков може да си приказва колкото си желае за " нов стандарт в политиката ", само че не помни едно значимо нещо, което знаем и от велики сериали като " Сопранос " - мафията на никое място и в никакъв случай не подава оставка. Тони Сопрано внимава да не схванат неговите, че върви на психиатър, само че когато се схваща (да пази Господ), просто " почиства " всички, които са разбрали, отпред с племенника си.
В този смисъл - честито! Аз уверено се колебая, че упоменатите оставки в демократичната общественост могат да доведат до някакво електорално " отлично " и връщане към 600-те хиляди гласоподаватели, таман тъй като нямаме просвета на оставката. Мнозина, даже и без политическа изгода, считат, че в случай че подадеш оставка и поемеш отговорност, просто си някакъв балък. Дори ще ви предложа нова сентенция - like leaders, like people ( " каквито водачите, такива и хората " ), т.е. че болшинството у нас, културно, мисловно и всячески, доста наподобява на своите съществени политически водачи, а не противоположното.
А нашите по кое време?
И това е признак на голям брой публични болести. Дори в Бангладеш предходната година Шейх Хасина беше принудена да се отдръпна поради корупция, да не приказваме за обичания ми Лувсанамасрен Оюн-Ердене, сякаш някогашен предприемач, и министър председател на Монголия.
А нашите по кое време? Ще ви кажа депримирано: в никакъв случай. Ние просто нямаме европейска просвета на политическата оставка. Властниците ни по културно начало не усещат сходна нужда, т.е. част от по-голямата просвета на безконечната липса на виновност.
Засега в нашата антропологична теснота имаме най-вече хора, които подават оставките на други. От тяхно име, в случай че се наложи - като Цветанов и други. Тяхната не я чакайте.
