Защо все повече германци не могат да живеят от заплатата си
Работят, само че все пак се нуждаят от обществени помощи: прекалено много хора в Германия се оказват в това състояние. Защо е по този начин?
В присъщия си непосредствен жанр немският канцлер Фридрих Мерц изложи от трибуната на Бундестага вижданията на своя кабинет по един от идващите съществени цели на федералното държавно управление - проектите за реформиране на обществените помощи, наричани Bürgergeld. По думите му работата би трябвало да си заслужава - Мерц желае " хората в Германия още веднъж да могат да видят, че напъните им се отплащат - и че се ползва правилото на възнаграждение, обвързано с резултатите от работата ".
Но думите му ненапълно се опровергават от една статистика, която се появи няколко дни по-рано: през 2024 година към 826 000 работещи хора са били подвластни от обществени помощи (Bürgergeld). Това съставлява растеж с към 30 000 души спрямо миналата година - първото нарастване от 2015 година насам.
Именно през 2015 година в Германия беше въведена минималната работна заплата. По това време над 1 милион работещи хора към момента са били подвластни от обществени помощи. Оттогава насам техният дял непрекъснато понижава. През 2024 година тези помощи са коствали на страната близо 7 милиарда евро - с над 1 милиард повече от изплатените през 2022 година.
" Неприемливо е стотици хиляди хора да зависят от помощи, макар че работят. Това значи, че толерираме ниското възнаграждение и употребата на труда ", съобщи по този мотив за Дъждовни води депутатът от Лявата партия Джем Индже.
Ръстът на минималната работна заплата
Според Индже тези данни демонстрират, че минималната работна заплата в Германия е просто прекомерно ниска. Въпреки че предходното държавно управление я увеличи доста - до 12 евро при започване на 2023 година, от този момент тя е повишена единствено минимално - до сегашните 12,82 евро на час.
Сега бе обявено, че минималното почасово възнаграждение би трябвало да нарасне още повече: от 1 януари 2026 година ще стане 13,90 евро, а година по-късно - 14,60 евро. Това обаче е по-малко от желаните от социалдемократите 15 евро на час.
Хелена Щайнхаус, основателка на групата Sanktionsfrei ( " Без наказания " ), която поддържа хора, живеещи на помощи, напомня, че дребните нараствания не са в крайник с повишаването на наемите и разноските за живот през последните няколко години. Средният наем в Германия е повишен с 4,7% единствено през предходната година, а в Берлин - с цели 8,5 %. " Затова от ден на ден хора не могат да живеят с минималната работна заплата, даже и да работят на цялостен работен ден ", споделя Щайнхаус.
Проблемът с непълното работно време
Някои икономисти обаче настояват, че минималната работна заплата има малко общо с броя на работещите, които се нуждаят от помощи.
" Трябва да се признае, че множеството от тези хора не работят на цялостно работно време. Повечето от тях се образоват или имат ненапълно работно време ", споделя Холгер Шефер, старши икономист в Института за немска стопанска система (IW). " Минималната работна заплата тук не е от главно значение, тъй като повода, заради която хората не могат да се устоят от приходите си, не се дължи на ниското почасово възнаграждение, а на дребния брой работни часове. "
Данните на Федералната организация по заетостта го удостоверяват: от 826 000 работещи, които получават помощи, единствено към 81 000 са работили на цялостно работно време.
Според левия народен представител Индже обаче това не е опрощение за ниското възнаграждение на труда. " Броят на хората, които получават помощи, зависи значително от ниските заплати. Едно от неотдавнашните ми следствия разкри, че в половината от огромните градове на Германия хората, които получават минимална заплата за работа на цялостен работен ден, не могат да си разрешат съответно жилище и са подвластни от финансова помощ ", споделя той.
Ръст на бедността
Причината, заради която доста хора работят единствено на ненапълно работно време, е елементарна, споделя на собствен ред Хелена Щайнхаус: те имат деца или близки, които се нуждаят от грижи, а в доста градове в Германия липсва инфраструктура за грижи за деца. По данни на IW през предходната година за 306 000 деца в Германия на възраст под три години не е имало място в детска ясла или градина, макар че по закон имат право на такова.
Проучване на Института за проучване на заетостта (IAB) от 2021 година откри, че колкото повече деца имат работещите хора, толкоз по-вероятно е те да се нуждаят от помощи. Депутатът от Лявата партия Индже е уверен, че в случай че страната влага повече в места за грижи за деца, това ще разреши на доста хора да избягат от клопката на работата на ненапълно работно време.
Холгер Шефер предизвестява на собствен ред, че повишението на минималната работна заплата не е решение и може да докара до противоположния резултат - да вземем за пример в случай че поради по-високото възнаграждение компаниите лимитират търсенето на работна ръка.
Щайнхаус отвърна, че работодателските организации от години акцентират този мотив, само че нито един път пред последните 10 години това безпокойство не се е удостоверило. " Разбира се, има компании, които изпитват усложнения, когато минималната заплата се увеличи, само че като цяло множеството от тях печелят от обстоятелството, че могат да наемат хора на ниска цена. "
