Защо в България е толкова скъпо?
Живеем по-зле, тъй като изкарваме доста по-малко, въпреки стоките и най-много услугите да са по-евтини, споделя в изявление на Ивайло Нойзи Цветков икономистът Лъчезар Богданов.
Да стартираме с нещо просто: прекомерно скъпо ли е в България (най-вече що се отнася до храни и услуги) или приходите са ниски?
Л. Богданов: Да стартираме, добре - само че " елементарното " по никакъв начин не е просто. Да създадем няколко крачки обратно - до най-кратката формулировка на науката стопанска система. Ето я: стопанската система се занимава с избора и дейностите на хората при потреблението, ръководството и разпределянето на оскъдните (ограничените) запаси. Казано другояче - в случай че нещо не е лимитирано (оскъдно), то не е запас в икономическия смисъл на понятието; назад, щом питаш икономист да ти изясни събитие, решение, човешко взаимоотношение, то постоянно би трябвало да приемеш, че има оскъдност, дефицит, че желанията и потребностите по построение надвишават наличното и наличното.
Потребностите постоянно надвишават опциите, приходите в никакъв случай " не стигат ", постоянно е " скъпо ", тъй като е по-добре да е по-евтино, а най-добре - гратис. Когато чуеш някой да каже, че има всичко, каквото желае, че приходите му са задоволителни, това е пъчене пред публиката и на маса.
Какво може да ти отговори икономистът, само че без искания да позволи прочувствения заряд, с който е претрупан въпросът? По данни на Евростат, през 2024-а междинното ценово ниво в България, регистрирано през разноските на семействата, е към 60 % от междинното в Европейски Съюз. За съпоставяне, в Италия е малко под 100, в Германия - малко над 100, тъй че общата кошница е отчетливо по-евтина у нас. Но разликата в приходите е по-голяма и в този смисъл - да, приходите са ниски. Средното почасово възнаграждение на труда с включени всички налози и осигуровки у нас е близо 11 евро, само че за Европейски Съюз е 33 (т.е. три пъти по-високо), в Германия да вземем за пример е 43 евро на час. Българите печелят малко преимущество поради по-ниското данъчно задължение, само че въпреки всичко разликата е сензитивна и не може да се компенсира от по-ниското приблизително ценово ниво.
Т.е. живеем по-зле, тъй като изкарваме доста по-малко, въпреки стоките и най-много услугите да са по-евтини.
" Проблеми има, само че Комисия за защита на конкуренцията не ги вижда "
Но по какъв начин да разбираем на човек със заплата към междинната, че не е скъпо? Какво го интересуват данните за инфлацията и изобщо научният стопански взор?
Л. Богданов: Проблемът на този човек е, че в България като цяло заплатите са доста по-ниски от тези в множеството европейски страни (от друга страна, в случай че се съпоставя с световното население, той ще попадне в най-богатата четвъртина от човечеството). Още повече - коя междинна заплата? Защото в случай че не броим столицата, може би и Козлодуй, Раднево и няколко по-малки общини с сполучливо огромно дружество, всички останали взимат надалеч по-ниска заплата от междинната за цялата стопанска система. Ако междинната за страната е над 2400 лева на месец, за София и упоменатите няколко обитаеми места е над 3400, само че в по-голямата част от страната е към 1700-1800 лв., и то бруто. И преди да завиждаме на работещите в София - там наемите са високи, разноските за паркиране и превоз също, не стигат местата в детските градини, а частните градини и детегледачките са скъпи и така нататък И отново стигаме до очевидното - България е измежду по-слабо развитите стопански системи в Европа и съвсем всяко съпоставяне за покупателна мощ, дали на пенсионери или на работещи, ще води до същото неприятно умозаключение - че приблизително българите могат да си разрешат по-малко артикули и услуги.
Извън въпроса за качеството на храните (мач, който губим с 0:6 от съвсем всички от нашата черга), имам тъжни сравнителни образци за цени на хранителни артикули от Гърция и даже от Италия. Да не приказваме за Лондон, където обичаното ми сирене коства паунд и нещо, т.е. към 3,50 лева, а у нас е към пет лв..
Л. Богданов: Примерът е прекрасен и няма да се пробвам да го опровергавам с хладните цифри от Евростат. Доколкото цялата необятна потребителска кошница у нас е с 40 % по-евтина от междинното за Европейски Съюз, при храните разликата е едвам 13 на 100. Обаче това е общо за всички храни - млечните артикули и яйцата у нас са по-скъпи с 26 % от междинното за Европейски Съюз, с 30 % по-скъпи от Германия и с 35 на 100 по-скъпи от Полша, Чехия и Словакия. При мазнините - олио, зехтин, масло - в България е по-скъпо с 18 % от междинното за Европейски Съюз, и с 25-30 на 100 от Италия, Испания, Румъния, Полша.
Можем ли да приказваме в настоящо време (преди еврото) за далавера и скрита картелизация?
Л. Богданов: Да стартираме от разискваното нагоре - за какво откакто множеството артикули и услуги в България са по-евтини от съвсем на всички места в Европа, някои съответни артикули у нас са сензитивно по-скъпи? Имаме и по-евтин труд, и по-ниски налози, огромна част от суровините са по-евтини, наемите на магазините и складовете са по-ниски и така нататък, а от другата страна - покупателната мощ е по-ниска, хората са по-бедни и би следвало да са чувствителни към цените. Въпреки това някои типове артикули в България са по-скъпи. Това сигурно провокира подозрение - въпреки картел да се потвърждава извънредно мъчно. Но знаем, че да вземем за пример при прясното мляко един производител държи 80 % от пазара, това даже не е загадка. Комисията за защита на конкуренцията го открива, само че не вижда проблем, защото други биха могли (на теория) да влязат в сектора или пък да има импорт.
" В среда на конкуренция е несвоевременно да се приказва за далавера "
Дали страната (в лицето на Национална агенция за приходите, Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, които дори дадоха конференция по какъв начин ще си сътрудничат) би могла да се пребори с обособените случаи на далавера?
Л. Богданов: " Спекула " е литературно-разговорен термин, не стопански. Ако въпреки всичко можем да го употребяваме за някаква житейска обстановка, тя би била да вземем за пример за разорена от война или тежко естествено злополучие територия, където внезапно изчезват артикули от първа нужда, и - да речем - единственият търговец с оживял склад продава на умиращи от апетит хора храна на стократни цени. Обаче в среда на конкуренция, на отворен европейски обединен пазар, и в случай че щеш - на хладилници и фризери, които разрешават да имаш запас и да не купиш, в случай че те подразни цената в избран ден, не можем да приказваме в тези категории. То и през 2022-а се опитваха да продават олио за 7-8 лв., само че единствено за седмици нещата се възстановиха и до края на годината се върнаха на равнищата отпреди пандемията.
Трябва ли изобщо страната да се меси на свободния пазар, отвън декларираната увереност да гони нарушителите?
Л. Богданов: Нарушители на какво? Доколкото знам, в България няма контролиране на цени от страна на страната. Ако има корист с господстващо състояние или картел - това е друго, там Комисия за защита на конкуренцията би трябвало да го откри, накаже и разбие. Колкото и да е учудващо, през последните 15 години множеството недоволства са от прекомерно ниски цени, от дъмпинг - казано другояче, търговците не просто не могат да си вдигнат продажните цени, а дори им се постанова да ги смъкват под напън от конкуренция и импорт.
А концепцията да има държавна верига магазини за най-необходимото?
Л. Богданов: Идеята е безумна от позиция на мислещите хора. Към момента наподобява като механизъм да се похарчи малко държавна пара по изследване, заплащане на управителен заплати, може и даже бюра, компютри и коли за мениджмънта на новосъздаденото нещо. От друга страна май в действителност ще е потребно да се пробват - тъй като доста хора са не запомнили социализма с всичките му неефективности и безумия, неприятното качество, дефицитите, празните щандове и така нататък Та дано да го има тоя магазин и да забележим по какъв начин ще продава хубави артикули на ниски цени и ще намачка частните магазинчета в селото или квартала. Още повече - да забележим по какъв начин ще се подравни по многообразие и цени с огромните вериги от модерната търговия.
" Вярвам, че ще се случват хубави неща и е допустимо да забогатяваме "
Как ще наподобява България в края на 2026-а във финансов смисъл? Питам и за макрото, и за микрото.
Л. Богданов: И метафизичен, и напълно прагматично, би трябвало всички да превключат на вълна " дефлация " - тъй като всичко сочи към криза и стагниране, и даже спад на цените. А в последните 3-4 години мислим единствено в инфлационно измерение, с упования всичко да нараства, в това число и заплати, и облаги. Международната обстановка обаче се обърна, Китай ще залее Европа (и целия свят отвън САЩ) с по-евтини артикули, петролът и въобще горивата ще бъдат относително евтини. Т.е. - стабилизиране. А това значи, че и компаниите, и страната би трябвало да стартират да мислят за икономии, за редуциране на разноски, за по-висока успеваемост. Конкретно за държавния бюджет би трябвало да се възнамерява с най-малък растеж на доходи и разноски - а това значи политическа воля за въздържане на упоритостите на всички браншове за повече и повече финансиране, за все по-високи заплати и прехрана. Ако продължи трендът на повишаване на разноските при тази световна пазарна обстановка, ще се натрупат бързо огромни несъответствия, бюджетният недостиг и дългът ще порастват, а това не след дълго ще взриви обществените финанси. И тогава ще забележим какво значи рецесия - каквото не помним от 2009-2010 година.
Нима сте оптимист?
Л. Богданов: Всичко това оптимистично ли звучи? На мен не, самият факт, че продължаваме да четем за България като " най-бедната страна в Европейски Съюз " задоволително ме фрустрира. Но другояче, да, оптимист съм - имам вяра, че ще се случват хубави неща и е допустимо да забогатяваме и да живеем по-свободно и по-добре. Да си помислим единствено какъв брой зле бяхме в средата на 1990-те и къде стигнахме - кой е вярвал реалистично, да вземем за пример през 1995-а, че ще сме част от НАТО, Европейски Съюз, Шенген? Че ще имаме една валута с Германия? Че българите ще летят за уикенда до Рим или Париж и ще честват Съединението на островите в Средиземно море?
Как ще повлияят войните наоколо на българската стопанска система?
Л. Богданов: При нас минусът е в по-високите цени на горивата, в случай че в действителност са по-високи, тъй като сме чист вносител на нефт и газ, и плюс в съвсем всичко останало. Структурата на българската стопанска система допуска да запълним нишите, освободени да вземем за пример от Украйна. Ако има стратегическо дълготрайно решение в Европейски Съюз за повече разноски за защита, също можем - без да е обезпечено обаче - да спечелим, тъй като в България има индустриален потенциал и при подобаваща рационализация нашите предприятия могат да вземат " парче от пая " в бъдещите поръчки. Отделно ще има доста вложения в инфраструктура, изкуствен интелект, осведомителни технологии - всичко това ще е тласък и за българските играчи, в случай че са подготвени и съответни.
" С добра икономическа политика и господство на правото можем бързо да станем доста по-развита страна "
На кои промишлености да залагаме? Ще се наложи ли и у нас импорт на служащи от по-бедни страни?
Л. Богданов: Този импорт към този момент е реалност. Аз като цяло поддържам отварянето на страната - освен поради моментни дефицити и несъответствия, а дълготрайно. Смятам, че разнообразието в гениите, знанията и културите е потребно за основаване на динамично общество, което се възползва и печели от смяната, развиването и непрекъснатата акомодация към външния свят.
Ако имаме добра икономическа политика и господство на правото, имам вяра, че можем бързо да станем доста по-развита страна, и да станем по-добро място за живеене от доста други страни, които сега са пред нас. Защо да не привличаме население да вземем за пример от Испания, Италия или Финландия - с качество на живот, опция за предприемачество или пък с добре платени работни места в български компании, които имат триумф на световния пазар? Няма потребност тези, които идват, да са шивачки или берачи на плодове - да поддържаме дълготрайно нископроизводителни действия с на ниска цена труд е изгубена и нездравословна идея. Но какво пречи да дойдат положителни програмисти или инженери и да основават върхови софтуерни артикули и услуги тук? Или пък топ математици да създават модели за изкуствен интелект - до обяд на ски или на поход в планината, следобяд в лабораторията, за какво не?
За край: по какъв начин ще ги стигнем румънците, че и задминем - по кое време?
Л. Богданов: Румънците не са безгрешни, там страната харчи разюздано, което изяснява ненапълно растежа и по-високите заплати и ползване. Но това не може да продължава - те или ще създадат промяна превантивно, или ще си провокират финансова рецесия и ще им се наложи да страдат след нея, с цел да се възстановят. Както се случи в Гърция.
Та, единият метод да ги настигнем е да ги изчакаме да изпаднат в рецесия. По-добрият въпреки всичко допуска да имаме и наш принос, т.е. да реализираме резистентен висок стопански напредък, движен от вложения и по-висока продуктивност на човешкия капитал. Оттам и рецептата - всички политики, които предизвикват, улесняват и поддържат по-добро обучение, повече конкуренция, повече условия за нововъведения и предприемачество, вложения в машини и нови технологии, са положителни и ще доведат до бърз напредък в идващите години. Така догонваме тези, които са по-напред, и по-важно - това е доближаване без трупане на несъответствия или, по-ясно казано, без да е назаем от бъдещето и да основава риск от срив и загуба на напредъка.
