Моето дете оставки не яде
Днес борят комунизма. И аз съм го борил. Подскачал съм като пъдпъдък по площадите в столицата. Сега към този момент не го боря, тъй като не мога да се пакостя. В момента най-яростно против комунизма се борят децата на някогашните комунисти. Всъщност, комунизъм няма и в никакъв случай не е имало. Но борци има, тъй като битката им е доходоносна специалност.
Днес, в гротескната битка против комунизма като някакво апокалиптично дежа-вю ми се мяркат едни и същи семейства. Едни и същи муцуни. Слушам едни и същи нелепости. Понякога нещата толкоз си наподобяват, че в случай че заместя думата „ комунизъм “ с „ народна власт “, нищо няма да се промени.
Понятието народна власт към този момент не носи смисъл. То е девиз, който се развява, когато не може да се каже нещо свястно. Като неуместно прилагателно. Като паразитна фраза.
Примерно, сигурен съм, че чувате най-малко по 10 пъти дневно следната фраза: „ нашето демократично общество “?
Кое демократично общество, бе? Онова, дето 13-годишни момчета бият с боксове 12-годишни? Онова, в което един глас коства 100 лв.? Онова, в което деца на 11 години раждат деца? Онова, в което всеки позволен в политиката има по няколко СРС-та, най-безобидното от което… да не предсказвам. Вие си знаете кого сте еб@ли.
Или демократично е това общество, в което старци биват обезглавявани с недотам наточени брадви? Или това, в което всякакви пичаги на по 18 години с колите на бащите си, надрусани като мулета, газят хора и след това по съвет на юристите им съжаляват?
Или всичко това не е нашето, а някакво друго общество… Някакво такова общество, което по някакъв скришен метод скрито се ръководи комунисти? И единствено с помощта на положителните сили, (съставени от към този момент потвърдени анацефали), удържа страната ни да не стане втора Северна Корея?
Сетих се! Демократично общество е това, което се радва да гори боклуците на Европа и в това време се чуди по какъв начин да затваря ТЕЦ-овете си. Защото е потвърдено, че всяко едно демократично общество има последна потребност да диша изгорени отпадъци, само че няма потребност от ток. Нали?
Примерите за „ демократично общество “ са толкоз, че наподобяват на шупнала септична яма. Но значимото е не какво шурти от ямата, а че ямата си има началник. Управител. Борд на шефовете. Народно заседание си има. Чувате ли по какъв начин звучи? Народно заседание, в което народът няма никакво право на думата.
Бандата от не повече от хиляда олигарси, банкери или дано ги назовем по модерния метод – представители на едрия капитал – вършат каквото си пожелаят. Строят, получават позволения, приватизират, облагородяват.
До половин година следва да ни ошушкат до дупка!
ЩЕ НИ ЕВРОЕВТАНАЗИРАТ!
Защото тези същите борци за народна власт виждат за себе си пролуки, в които да забогатеят още повече. Сигурно ще ни показват това замогване като струпване на капитал за още по-успешна битка против комунизма? И това също го назовават демократично. Не тъй като доста им пука, а тъй като като го нарекат по този начин, всяка опозиция към беззаконията им ще може да се назова НЕдемократична. Познахте! Това ще даде самун на мисирмедиите дълго време да изясняват по какъв начин на тази територия има демократични свръхбогати, които би трябвало да се оправят със своя недемократичен народ. Как ви звучи? Недемократичен народ! Заболя ли ви главата? Нищо! Пийте аналгин, тъй като идва време за наложителния секс.
Но кой му пука за България, когато има билет за парадайса?
Един ден (който от ден на ден наближава) тези пазители на актуалната народна власт и борци срещу комунизма в действителност ще оберат цяла страна. Няма да остане нищо. Тогава те ще се качат на самолетите си и като едни горди щъркели ще отлетят на юг. Хвърлят оставката, разперват крилата и довиждане.
Така свършва глупавият сериал, наименуван модерна България.
Знаете ли… Омръзна ми и от вашите оставки. И от актуалните, само че повече ми е омръзнало и от бъдещите ви. Държите си ги по джобовете като билетче за паркинг на магазин. Когато се напазарувате, единствено ги показвате, бариерата се подвига и вие изчезвате с багажник, цялостен с далавери.
Вижте, моето дете оставки не яде! Вашите, сигурен съм, също!
