24 юни 1945 г. – победа за бъдещето?
Историята, която е непрекъснат обект на тълкования, внушения и инструмент за операции се състои от дати, събития и процеси. Всяка година се означават кръгли годишнини от събития, които бележат най-много военни и политически победи. Едно от тях е парадът на успеха на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 година, който демонстрира в цялостна мощ решаващата победа на Червената войска в разгрома на Третия райх.
Военната победа е реализирана с доста жертви, унищожена инфраструктура, само че и с несравнимия дух на съветските бойци, воювали за Родината си. Човечеството през идващите десетилетия живее с концепцията, че световните войни и произшествия са останали в предишното. Парадът на успеха, в който единственият задграничен участник е българският военачалник Владимир Стойчев, се приема в множеството случаи за самобитна гаранция за тази вяра.
Вярно е, че през последните 80 години светът се развива в познатата дихотомия мир-война, с съвсем половинвековната Студена война. Последвалият я интервал на демократизация и неолиберализъм не излезе от рамките на идеологическото опълчване, политическа борба и местни спорове. Мирът беше повече от войната! От 5 години обаче обществата са вкарани в нов модел с пандемията от ковид и украинския проблем.
Вирусът взе доста жертви, а последователно стартира да се разкрива и по какъв начин посредством Ковид 19 страните са вкарани в политика на учебен, здравен и обществен надзор. Съзнателно провокираната от администрацията на Джо Байдън специфична военна интервенция на Русия през февруари 2022 година, сложи света в познатата от няколко века скица „ обединеният Запад и Съединени американски щати против Русия “ на територията на Украйна. Засилващите своите виртуални благоприятни условия софтуерни компании от ден на ден овладяват и управляват осведомителното пространство в политическите и обществените мрежи.
Светът се трансформира в посока, в която обществената връзка и институционална гаранция за публичните ползи, се измества от бруталното използване на главния принцип на интернационалните връзки – правото на силата. Факт е, че този принцип във войната се ползва при реализирани военни победи, които предсказуемо водят до политически трансформации. През последните години следим фрапантна смяна в разпоредбите. Безумната поддръжка на режима в Киев от Европейски Съюз, НАТО и Съединени американски щати с президент Джо Байдън изрично пропагандира военната победа на Украйна.
Огромното количество финансова и военна помощ за Киев, както и икономическите наказания против Русия унищожават европейската стопанска система, обществената и политическата непоклатимост на Европейски Съюз. Отказът на новия американски президент Доналд Тръмп и неговата администрация за безрезервна поддръжка на Киев ускори военната реторика на европейския хайлайф. Европейска комисия и НАТО заявяват нуждата от възобновяване и разширение на военните благоприятни условия на Европа с концепцията „ за възможна експанзия на Русия против страните от континента “.
Украйна е мотив за военна и политическа борба с непрекъснатия зложелател Русия, само че от две години за следващ път се възвръща друга проблематична зона за сигурност - Близкият Изток. Нападението на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври 2023 година провокира съчувствието и поддръжката на света към израелските жертви и заложници. След това нещата се трансформират съществено. Световните организации и районни и световни водачи непрекъснато приканват Тел Авив да приключи геноцида над палестинците в линията Газа. За страдание в нормална статистика се трансформира практиката да се дава информация за впечатляващ брой убити цивилни палестинци и умишлено прокарваната политика за възпрепятстване филантропичната помощ за популацията.
„ Жертвата “ Израел разчиства територии (ивицата Газа), трансформира политически режими (свалянето от власт на Башар ал-Асад в Сирия), унищожава икономическа и военна конструкция и техника при наземни интервенции (южен Ливан). Израелско-иранската война през последните седмици е показателна за изменящия се свят. Израел за следващ път откри нов фронт за реализиране на своите стратегически цели- Обявената от израелският министър председател Нетаняху заплаха от основаването в близко бъдеще на нуклеарна бомба от Техеран, е претекст за военни дейности против Иран за смяна на режима на аятоласите.
Това би довело до съществено преструктуриране на силите в района. Иран държи контрола върху Ормузкия пролив, през който минава висок % от преноса на петрол и газ. Ново проамериканско държавно управление в Техеран би засилило позициите както на Съединени американски щати, по този начин и на Израел, което би провокирало и съществени стопански разтърсвания в Китай, получаващ над 70% евтини горива от Иран. Локалният темперамент на спора радикално се трансформира с американските бомбардировки над ирански нуклеарни обекти. Светът е изправен пред загадката - до каква степен и по какъв начин в израелско-иранския спор ще се намесят Пекин, Москва Пхенян? Развитието на спора ще бъде съществено тестване и за бъдещето на БРИКС и ШОСС.
Украинският проблем и споровете в Близкия Изток са военните провокации на актуалния свят, в който действителността е имагинерна и минава през подправените вести, моралната реторика на европейските и световни политически елити, чието държание е впечатляващо с неявяване на обществена отбрана, икономическа успеваемост и държавна непоклатимост. Битката сред еднополярния и многополярния свят минава през провокациите на изкуствения разсъдък и с все по-ярко изявени политики за завземане и надзор на естествените запаси по света. Чрез локалните спорове се утвърждава тезата за интелектуална профанизация, създаваща опция за втълпяване на боязън и ненавист в обществата. Вече няма потребност от идеология като политически инструмент за надзор и власт над хората.
От края на Втората международна война мина доста време. Победата постоянно е главната цел на всяка воюваща страна. Глобализацията, високите технологии и все по-бързо изменящият се свят постановат нови правила, които от ден на ден изпразват от наличие активността на интернационалните и държавните институции. Победите на бъдещето са в отстояване на родовата памет, език и еднаквост, гарантиращи утрешния ден на обособената персона и обществата. За следващ път се прави опит войната да бъде употребена като инструмент за геополитическа промяна. Ще има ли нов церемониал на успеха гарантиращ мира на бъдещето?
