България: за да не надделее Путин над либералната демокрация
Коментар на Георги Лозанов:
Въпреки че заобикалям груповите формати, се включих в цивилен зов за издигането на обединен претендент на демократичната общественост в президентските избори през 2026 година с една съществена задача - да ги завоюва!
Не единствено да се показа почтено, както сме привикнали, тъй като стигнахме до точката, след която, в случай че отново пристигна някой но Радев, България ще загуби прозападната си демократична ориентировка - или най-малко вярата за такава. И отговорен няма да е Радев с проруските партии, а тези в дясно, чийто политически дълг е да я отстояват, за което получиха голям исторически късмет на Десети ноември.
За да не завоюва Путин
За да завоюва изборите, претендентът с акцията си би трябвало да върне доверието на българските гласоподаватели в демократичната народна власт. Няма да му е елементарно, в случай че повече от половината не я поддържат съгласно едно проучване от 2020 година. Днес не ми се мисли… За задачата претендентът ще би трябвало да прояви храброст и да упорства на определението " демократична ", нищо че съветската агитация го е трансформирала в мръсна дума. Но другояче няма метод да се убедят хората, било то последователите на Пеевски или даже на Костадинов, че демокрацията може да бъде освен власт на болшинството, а и отбрана на самостоятелния субект, без значение дали той го заслужава или не..
Отсреща, естествено, няма да гледат безучастни… Без да броим пика на закани и компромати, които така и така се изсипват върху демократичната общественост, присъединяване в идващите избори ще е " на война като на война ". И по-точно хибридната война, която Путин води със Запада, с цел да конфигурира там свои поддръжници по високите етажи на властта. Както стана в Унгария и Словакия и както за малко не стана в Румъния. Най-горещият ѝ фронт минава през обществените мрежи, където фабрично се популяризират и поддържат опорки, като само размерът има значение - на атакуваните консуматори, вследствие от вложените суми. Ако от " централата " решат, че са обработили задоволително количество податливи гласоподаватели, демонстрират неспокойствие и желаят незабавни референдуми, какъвто по намеците на Костадинов са стимулирали Радев извън да предложи за еврото.
Необходим е меродавен и интегриращ роман
Но това ще ни се види детска игра. На президентските избори ще тестват румънския сюжет у нас, като рискът да се снабдят с искрено пропутинов президент е надалеч по-голям. Веднъж, тъй като и в този момент имаме подобен, въпреки и срамежливо деклариран, и повторно, тъй като съветските зависимости в Румъния в никакъв случай не са били с толкоз дълбоки корени, колкото нашите.
Няма кой различен с изключение на претендентът на демократичната общественост да осуети подобен сюжет и то не със симетрични ходове, каквито хрумвания се чуват. Защото в случай че заприличаш на този, с който се бориш, дружно с моралния си образ губиш и надпреварата, щом си се съгласил да играеш на негов терен. На този терен никнат уеб сайтове гъби и заводи за тролове, финансирани от шпионски център, а не от транспарантни спонсори. На пропагандните операции претендентът на демократичната общественост може да отговори единствено с меродавен интегриращ роман. В този роман кухото разбиране " народен интерес ", съвпадащ нормално с съветския, би трябвало да отстъпи пред " народен блян ", какъвто са имали нашите предшественици след Освобождението, само че дефиниран с днешна дата и взор към бъдещето. Разликата е, че ползата регистрира значимостта на нацията в борба с непознатите ползи, а идеалът съгласно личните ѝ достолепия.
Разказът би трябвало да включва и историята - от първия огромен протест на Орлов мост, проведен от самата демократична общественост, която е сериозна към своите политици, само че техните неточности в никакъв случай не са били мотив да се довери на съперниците им. И откакто точно тя се чака да гласоподава за издигнатия претендент, значи, че той би трябвало да я разшири най-малко до един милион българи, без да се осланя на подлъгани гласове отвън нея. За да може с изключение на да победи, да освободи обществото от измами и по този начин успеха му да придобие историческо значение, каквото имаше тази на Съюз на демократичните сили след Виденовата зима.
Двете трудности, които би трябвало да бъдат преодолени
За да завоюва обаче, на претендента са му нужни наративна просвета и непоклатима биография на демократ. Извън обстановките на военно състояние, когато би трябвало да се прояви като главнокомандващ, и на предварителни избори, когато би трябвало да прави служебни кабинети, президентът в действителност е повествовател на общата орис, и то по този начин, че да сплоти общността към полезностите на демокрацията.
Биографията му би трябвало да е непоклатима, с цел да опровергава по изискване клеветите, колкото и изкусно да са съчинени. Не е правилно, че това е нерешима задача, тъй като има значително подобаващи фигури, само че би трябвало да преодолеят две трудности. Първо, да са задоволително високо стимулирани, с цел да изискат да влязат в политиката, макар че там е цялостно с неприятно възпитани хитреци, които един за различен настояват, че мястото им е в пандиза. И второ - партиите да не се скарат между тях или вътрешно кого да повдигнат. Но нали по тази причина претендентът няма да е техен и изобщо на политиците, а на демократичната общественост, състояща се от жители, които желаят да живеят в западна страна, не гледат на далаверата като на достижение и обичат да четат книги.
