IT eкспертът Олег Петров: AI не е терминатор, а “швейцарско ножче”
Като софтуерен разработчик, който работи с изкуствен интелект (AI) доста преди появяването на ChatGPT и образова идващото потомство експерти за най-съвременните способи по които могат да се развиват в IT промишлеността, ще споделя персоналната си позиция за AI, обсъждайки както плюсовете, по този начин и минусите .
AI: Настояще, а не бъдеще
Всеки ден работя с нови технологии и виждам по какъв начин те трансформират света с невероятна скорост. Една от най-обсъжданите и постоянно неразбрани тематики в софтуерния свят в последно време е изкуственият разсъдък. Ако оставим полемиките първоначално встрани, имам възприятието, че не малко хора, в това число в България, си показват изкуствения разсъдък като сюжети от фантастики като „ Терминатор “ или „ Аз, роботът “ – машини с червени светещи очи, които ни взимат работата и завладяват света.
Тези терзания са разбираеми и наличните социологически изследвания по тематиката го демонстрират. На въпрос: “Кое от следните е най-близо да Вашето персонално чувство ”, повече от половината интервюирани българи (54,2%) споделят, че “Изкуственият разсъдък като цяло по-скоро може да донесе повече загуба на работни места ”, в сравнение с “облекчение за хората в тяхната работа ” (21,1%). Всеки пети признава, че не е осведомен с тематиката.
Дали ни харесва или не, нахлуването на изкуствения разсъдък в живота ни от дълго време не е бъдеще, а настояще и изборът дали ще се подготвим, ще го приемем или ще го пренебрегваме е напълно персонален. Независимо от позицията, която избираме, като начало е значимо да отбележим, че:
Изкуственият разсъдък не е злобен робот със лична воля. Той няма схващане, не изпитва страсти и не крои проекти. В множеството случаи е просто един комплициран инструмент. В основата си AI е софтуерен инструмент, подготвен да разпознава модели с големи количества данни, да се учи от тях и да оказва помощ, като автоматизира задания. А от скоро може да оперира с други стратегии и услуги. Представете си го като швейцарско ножче от бъдещето – има разнообразни плъгини за разнообразни задания. AI е на всички места към нас, даже да не го виждаме. Сигурно го ползвате всекидневно, без даже да се замисляте - той е тихият мотор зад доста от услугите, които получавате посредством компютри и телефони.
AI от дълго време е в обществените мрежи, с цел да демонстрира наличие, което намирате за забавно. Когато имейлът ви сортира писма по папки - “Важни ”, “Реклами ” или “Спам ”, това също е AI. Или когато употребявате Гугъл Translate, с цел да си помагате с превода. Когато питате лични асистенти като Siri, Гугъл Assistant или Alexa за времето, или желаете да пуснат обичаната ви ария, или да ви припомнят за среща.
AI е и в Netflix, Spotify, във финансовите институции, операторите и електронните магазини посредством чатботове. Изкуственият разсъдък е в лечебните заведения и проучва медицински изображения (като рентген или скенер), в промишлеността, където умни датчици наблюдават машините 24/7, даже в земеделието, където системи с дронове и сателитни данни демонстрират картината в аграрния бранш.
Трябва ли да се опасяваме за работата си?
Това евентуално е най-големият и състоятелен въпрос. Факт е, че към този момент тече промяна на пазара на труда и можем да сме малко по-подготвени за нея. Някои специалности и най-много обособени задания ще се трансформират, най-вероятно ще изчезнат и ще се появят нови.
Дали изкуственият разсъдък работи като слон в стъкларски магазин по отношение на избрани стопански действия е въпрос на позиция, само че едно е ясно – слонът е тук. Той може да чупи и да гази. Но може и да го изкарате от магазина и да извършите по този начин, че да работи за вас. А може и да не влизате изобщо в магазина.
Но да се върнем на въпроса. AI несъмнено ще вземе едни работни места, само че ще сътвори други – на пръв взор се сещам за експерти по машинно образование, ново потомство инженери, анализатори на данни, етични консултанти по AI, „ промпт инженери “ (хора, които знаят по какъв начин да “говорят ” с AI, с цел да получат най-хубавите резултати).
В момента изкуственият разсъдък може да е безценен за дребния бизнес, само че става все по-евтин и наличен и това е наклонност. В AI няма романтика, усеща и лирика, само че в последна сметка не би трябвало да забравяме, че това е просто машина, програмирана да извършва команди.
Съгласен съм, че не е нужно всички да сме програмисти. Но е значимо да развиваме умения, които машините нямат, тъй като AI не може да бъде изобретателен, съчувствен и новаторски като индивида. Критичното мислене, решаването на комплицирани проблеми, работата в екип, прочувствената просветеност и творчеството ще станат още по-силни конкурентни преимущества на пазара на труда, макар изкуствения разсъдък. Убеден съм, че работните места на учители, лекари, учени, психолози, актьори и други представители на специалности, в които се изисква въображение, емпатия и сериозно мислене няма да изчезнат. Те ще се развиват и еволюират.
Етика и отговорност в ерата на AI
Изкуственият разсъдък не е нито другар, нито зложелател, нито избавител. Той е просто един мощен инструмент, огледало на софтуерното развиване на света. От нас зависи по какъв начин ще се огледаме в него и по какъв начин ще го използваме. Спокойно можем да съпоставим AI с оръжие – ние решаваме дали ще е за отбрана или за нахлуване. Тук идват и груповите ни старания да вкараме AI в етични и морални граници.
Как AI трансформира моята работа?
Изкуственият разсъдък ми оказва помощ да работя доста по-ефективно. Използвам го, с цел да пиша код до 90% по-бързо, което ми разрешава да сътворявам цялостни софтуерни решения, а не просто да автоматизирам обособени задания. С AI обработвам големи масиви от данни за секунди, което на процедура прави обичайна ми работа с Excel непотребна. AI улеснява детайлните изследвания и анализите на информация по несравнимо по-ефективен метод.
Хората, които образовам да употребяват AI схващат, че основният миг, в който той става в действителност потребен помощник е когато го приемем като подобен, когато стартираме да поддържаме връзка с него като с сътрудник, а не просто като с разширена търсачка, тъй като опциите му са надалеч по-големи.
Какво следва?
Развитието на изкуствения разсъдък следва ясна формула - той се интегрира там, където може да трансформира оперативната работа. Основната цел на AI е да даде мощен инструмент на потребителите, който да улесни всекидневието, да разшири опциите за учене и да разреши да се развиваме с по-бързи темпове.
Не мисля, че AI ще ми вземе работата. А вие?
--------------------------------------
*Олег Петров е IT експерт и бизнесмен с дълготраен опит в уеб създаването и създател на най-активната WordPress общественост за Източна Европа. Създава AI-базирани решения за дребния бизнес, взе участие като преподавател на конференции и води видео подкаст за уеб технологии и цифров маркетинг.
