Експерт: И в Германия имаше сходни опасения за еврото
При всяко прибиране в София виждам нови неща, нови бизнесмени и завърнали се от Запад младежи. Тази атрактивност се дължи на валутния ръб и връзването към еврото, споделя икономистът Стефан Колев пред Дъждовни води.
Как си обяснявате, че тематиката с приемането на еврото е толкоз поляризираща в България?
Живеем в епоха на идентичности, които се преоткриват. Със сигурност валутата е нещо, което прочувствено, само че и рационално визира идентичността на един човек. Малко неща в стопанската система са толкоз близки до всекидневието. Още повече, че левът е нещо, което се разви добре като институция в България през последните 30 години. Разбирам, че има хора, които имат обвързаност към него. Въпросът е кои политически бизнесмени схващат това и употребяват валутата за трупане на политически капитал.
В Германия също има такива настроения. Покрай Еврокризата през 2009-2010 година те набраха скорост, само че и до ден сегашен част от германците са носталгични във връзка с марката. Какви са наблюденията Ви?
" И в Германия имаше сходни страсти "
Спомням си по какъв начин се вкара еврото, тъй като към този момент бях в Германия. Спомням си, че тогава имаше сходни на българските страсти - чувство на загуба, възприятие за неустановеност и така нататък Въпросът е дали тази носталгия през днешния ден е към марката или към времето, в което я е имало. Валутата е и знак на една ера.
Визирате едни години, които можем да определим като златни за Запада, да вземем за пример 1980-те, които се асоциират с огромно богатство.
Не единствено богатство, само че и сигурност. В днешно време доста хора имат възприятието, че са се натрупали толкоз доста рецесии, че чувството за сигурност и надзор се губят. Те се свързват и с валутата, която тогава се е направлявала от Бундесбанк и съгласно някои наблюдаващи даже има квазирелигиозен темперамент. Благосъстояние, примесено сигурно - това е ДНК-то на немската обществената пазарна стопанска система.
Ако се концентрираме върху еврото в Германия - какво донесе и какво лиши то от Федералната република в последните 23 години?
Трудно е да се отговори тъкмо, тъй като не знаем по какъв начин щеше да се развие националната валута. Реалните резултати на еврото върху търговията в Европейския съюз не са големи. Надеждата, когато се вкара тази валута, беше, че макар особеното равнище на другите стопански системи те ще се движат синхронно - че в избран миг всички стопански системи ще са в взрив или всички ще са в меланхолия, което значи, че може да се води единна валутна политика. За страдание, това не се случи. Имаме обща валутна политика във Франкфурт, която обаче не постоянно пасва на всички. Еврокризата и следствията от нея намалиха доверието в еврото. То въпреки всичко може да се закрепи, в случай че Европейската централна банка, да вземем за пример, продаде огромните количества държавните скъпи бумаги, които Бундесбанк не би купила.
" Финална крачка на българската интеграция към Европейски Съюз "
Какви въпреки всичко ще са плюсовете за България от присъединението към еврозоната?
Мисля, че нито плюсове, нито минусите са изключително огромни. Ако го нямаше валутния ръб, резултатите щяха да са доста по-трудни за предсказание. Според мен влизането има един алегоричен плюс и това е финалната крачка на българската интеграция към Европейски Съюз и Запада. Възможно е държавните скъпи бумаги, които България издава, в бъдеще да са с малко по-нисък лихвен %. Възможно е контролът над българските банки да е по-добър, тъй като ще е напълно в европейски ръце. Риск е и чувството за инфлация - без значение дали ще има такава в действителност. А по-сериозният риск е еврозоната да влезе в рецесия и въпросната дългова рецесия да би трябвало да се потушава от европейския стабилизационен механизъм, т.е. да поемем нашия % от гаранциите за страните, които са в рецесия. Това е единственият сериозен риск.
Но една европейска дългова рецесия няма ли по този начин и по този начин да нанесе вреди на България, даже да не сме в еврозоната?
Да, по този начин е. Въпросът е дали тези проблеми ще са „ единствено “ за частния бранш и за банките или и за страната. Влизайки в еврозоната, ставаме част от този клуб и като страна поемаме част от отговорността за останалите му членове.
Дебатът за еврото се трансформира и в спор за геополитическата ориентировка на България. Във Ваша публикация във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ пишете, че до момента в който в Украйна виждаме ентусиазъм към евроинтеграция, в източните страни членки този възторг по-скоро изстива. Къде сбърка Европа в връзката с новите си жители?
" Много хора стопираха да се гордеят със Запада "
Въпросите са два - единият е по какъв начин нашето усещане за Запада се е трансформирало. Другият е дали обективно Западът се е трансформирал. Смятам, че през последните 35 години Западът направи една съществена неточност - спря да има вяра в себе си. Въпреки рецензиите към историята на колониализма, да вземем за пример, считам, че в модерността Западът е най-успешният план, само че в последните 35 години доста хора в западните страни някак стопираха да се гордеят с него. И когато някой спре да се гордее със себе си, става по-малко прелъстителен. Поколението на Тачър, Рейгън и Кол имаха вяра в Запада. Днес не е по този начин.
Най-големият сътрудник в западните съюзи от ден на ден се отдръпва от тях. Това е развой, който не стартира с Тръмп, само че той сигурно го катализира. Вероятно и това способства.
Има огромно обособяване от концепцията за Запада и от дясно, и от ляво. Първо беше от ляво - в един американски, а и западноевропейски академични кампус това разбиране се трансформира в асоциация на колониални вини и прегрешения. Има и оттегляне в десния набор, да вземем за пример в новата дясна рецензия на глобализацията. Мисля, че това, което обсъждаме, се случва по подобен метод в Америка и в Европа. Коренно променихме това разбиране - „ Запад “. И по тази причина се надявам, че украинците, умирайки за това разбиране всеки ден, ще ни припомнят, че то не е толкоз безсмислено.
Това, което се случи с нас, българите, пък е, че като едно затворено херметично общество до 1989-та година, ние не знаехме какво се случваше на Запад. Имаше легенди и митове от всевъзможен темперамент. В този смисъл до известна степен беше разумно да има някакво отчаяние - да, на Запад се живее добре, само че не е раят. А това, което се случи от 2015 година насам, е, че доста от рецесиите се използваха, с цел да се насаждат разнообразни антизападни разкази. Например, че Западът ни праща мигранти, които ние не желаеме. Това са към този момент 10 години от бежанската рецесия и 11 от анексирането на Крим. Когато 10-11 години старите антизападни разкази се запълват с нова тоналност, не е изненадващо, че това има резултат и върху млади, и върху остарели.
" Ръчната спирачка на корупцията "
Как наподобява България, погледната от Берлин? Спокоен ли сте за европейското и демократично бъдеще на България?
Когато в ноември 2019 година бях на конференция в Съединени американски щати във връзка 30 години от 9 и 10 ноември, бях кръстил презентацията си за България „ Преход с дръпната ръчна спирачка “. Смятам, че нашият преход е нещо много успешно - българската стопанска система се развива извънредно динамично, младото потомство няма нищо общо с нас тогава, само че всичко това се случва на ръчна спирачка. Ако я отпуснем - т.е. в случай че качеството на институциите стане по-добро - тези процеси, които са явни най-малко в огромните градове, биха били още по-очевидни и по-убедителни.
Кой я дръпна тази ръчна спирачка и още я държи спусната?
Калпавият старт в ранните години на прехода беше, несъмнено, доста огромен проблем. Старите елити в първите години опорочиха този преход. Вече е, може би, тривиално да приказваме за корупция, само че тя е част от ръчната спирачка. Имаме едно непрекъснато неприятно качество на институциите, което се надявам да се промени. Европейските фондове, които се наливат от 20 години, съгласно мен към този момент вредят повече, тъй като подхранват тази паралелна страна, която живее от тях. Все отново не преставам да бъда оптимист и при всяко прибиране в София виждам нови неща, нови бизнесмени и завърнали се от Запад младежи. Тази атрактивност се дължи на валутния ръб и връзването към еврото, както и на ниските налози. Въпреки ръчната спирачка нещата се развиват по метод, който през 1999 година, когато си потеглих от България, не съм считал за вероятен.
Отговорът на въпроса Ви е: Не съм спокоен за демократичното бъдеще. Смятам, че всяко потомство би трябвало да се бори за западната ни ориентировка, тъй като има прочувствени и рационални настроения, в това число подклаждани такива, които постоянно ще поддържат разпокъсаност за отношението Изток-Запад. Всяко едно демократично общество би трябвало да се бори, да има спор, в това число за другите възможности. Ако някой каже, че желае да станем спътник на Русия, да го каже намерено и да го издискутираме.
Оптимист ли сте обаче за Германия, където редицата структурни проблеми доведоха стопанската система до криза и сложиха под подозрение мястото на страната като политически водач в Европа?
" Налице е схващане за сериозността на рецесията "
Оптимист съм постоянно. Според мен промените на това, което описвате, могат да се случат при две предпоставки. Първата е разбирането за сериозността на рецесията. Смятам, че тя е налице. Втората е до каква степен политическите артисти в центъра съумяват да убедят хората във визиите си. Надявам се това държавно управление да има една, а за какво не и две визии - център-ляво и център-дясно - които да водят дебата в идващите няколко години. Двата огромни въпроса са стопанската система и миграцията. Ако на тях се намерят отговори, страната може да тръгне. Германия през днешния ден ми припомня за 1999 година, когато дойдох. Депресията в дебата и отчаянието от икономическия модел тогава бяха сходни.
„ Болният човек на Европа “, както я назовава „ Икономист “...
Да. Оптимист съм по-специално, че център-дясното има положителни отговори, които могат да привлекат още веднъж един по-голям брой хора от периферията на политическото пространство към центъра. Ако имаме спор сред центъра и рисковата външна страна, този спор няма по какъв начин да го завоюва центърът, тъй като заради умерената си изразителност той е отегчителен в сходен диалог. Но в случай че имаме един спор в центъра - сред център-ляво и център-дясно - считам, че жителите могат отново да повярват, че този център може да реши някои от проблемите им. Няма да е елементарно, само че виждам в новата коалиция в Берлин едно осъзнаване, че в случай че не се оправят, това би означавало завършек на центъра на немското политическо пространство в обичайния му смисъл. Надявам се, че това е задоволителна мотивация за потребен спор и енергични дейности.
Стефан Колев е научен шеф на Форума " Лудвиг Ерхард " в Берлин и учител в университета за приложни науки в Цвикау. С него беседва Александър Детев.
