Паулина Шишкова: Кой носи отговорност, когато институциите се мотаят?
В политиката от време на време се приказва за отговорност за дейности. Но рядко питаме: Кой дава отговор за това, което съзнателно не се случва? Бездействието на институциите — от Народното събрание до прокуратурата — не е просто закъснение. То е избор. А от време на време —
стратегия.
В българската процедура виждаме по какъв начин основни органи мълчат, отсрочват и абдикират от решения. Народното събрание не провежда избора на членове на Висшия правосъден съвет, на Инспектората, на основен прокурор и ръководители на значими правораздавателни и държавни комисии, на посланици. Това безмълвие разяжда правовата страна. Липсват механизми за юридическа глоба на сходна бездейност. А когато няма законова последица, бездействието се трансформира в инструмент на безнаказаност.
В европейското право към този момент се признава: и бездействието може да наруши правото и законността. У нас то към момента е комфортно прикрито зад процедурен пушек и необятния тил на Конституционния съд. Съдът на Европейския съюз обаче от дълго време сигнализира за промяна на състава на значими органи в правосъдната система. Отговорът у нас е безмълвие. То е скрито сякаш зад „ политическата рецесия “ траяла три години. В същото време комфортно се премълчава фактът, че 9 месеца гладко функционираше държавно управление с болшинство, задоволително да промени Конституцията. И то я промени, само че не смени състава на конституционно открити органи.
Време е за спор. Защото демокрацията не се разрушава единствено с дейности. Понякога се разпада безшумно със редовно безучастие. И дано да престанем с подправената мантра за политическата отговорност. Когато на страната и нейните жители се предизвикват вреди за милиарди от (не)предприемането на съответни дейности, от неприятно държавно ръководство, политическата отговорност на властимащите не топли никого. И откакто я поемат, тя няма да им тежи. Те ще запазят своя фаворизиран статус.
