ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Д-р Валентин Съйков,
Председател на „ Гражданска самодейност България 2050 “

Дългите години очакване за приемане на еврото у нас допускаха задълбочени разбори за момента, изискванията и следствията от такава значима икономическа стъпка. Вместо това дебатът за еврото от ден на ден се принизява и се свежда до яростно политическо опълчване по една обичана на елементарните българи и на политиците тематика за спекулата с цените.

От години сме очевидци на периодически акции против огромните търговски вериги, водени основно от опозиционни партии и неправителствени организации. Когато решат, че ситуацията е станало нетърпимо, ръководещите яхват недоволството и излизат с някакви ограничения, чийто единствен резултат е мятане на прахуляк в очите на хората. Обикновено се приказва за квоти за българските производители по щандовете, за надзор на цените по пътя от производителя до търговеца на дребно и така нататък Такива ограничения в никакъв случай до момента не са дали осезателен резултат нито за потребителите, нито за производителите.

Първата причина е фактът, че в случай че има далавера с цените, тя се случва без значение от държавните служби, които са призвани да се борят с нея. В момента ръководителите на тези служби убеждават началниците си и данъкоплатците, че решението е увеличението на щатните бройки за ловци на спекуланти. Доколко увеличеното количество ще премине в по-добро качество е подозрително, изключително в случай че се имат поради изводите на едно научно проучване, което беше показано неотдавна в УНСС. За осма поредна година колектив с началник проф. Борислав Борисов, подсилен от УНСС, Стопанска академия „ Д. А. Ценов “ и Института за обществена администрация изследва положението и вероятностите на държавната администрация у нас. Основният извод в отчета е, че показателят на административния потенциал у нас пада и през 2024 година е под нивото отпреди осем години, когато са стартирани тези изследвания. Повишаването на успеваемостта на държавната машина минава през възстановяване на организацията на работата ѝ, а не през раздуването на щатовете.

Политическата агитация загърбва истината, че най-хубавото оръжие против високите цени е свободната конкуренция. Ролята на страната в пазарната стопанска система е да предизвиква конкуренцията, а не да назначава нови и нови служители, които да обикалят пазарите и да рекетират търговците.

Кампаниите против спекулата няма да дадат резултат и по още една фундаментална причина. Те не поглеждат към главните проблеми на двата основни за живота на хората бранша – селско стопанство и търговия. Тези проблеми са незадоволително произвеждане и монополизъм.

Българското селско стопанство от дълго време не задоволява потребностите на страната от хранителни артикули. Повечето количества плодове и зеленчуци, които консумираме, идват от чужбина. Такива са половината от доматите, огромна част от краставиците, пипера, картофите и други Подобна е картината и при плодовете. Родното произвеждане покрива на равнище вътрешно ползване единствено определени култури. Обобщено износът на страната покрива по-малко от 20 % от вноса по размер и се изчерпва основно със зърнените и маслодайни култури.

Половината от свинското и говеждото месо в българските магазини също е от импорт. При млечните артикули съотношението наподобява по-добро, само че за сметка на рекордния импорт на сухи млека, който оказва мощен напън върху родните животновъди. Така българското сирене, което си купуваме, постоянно е българско по етикет, само че не и по наличие.

Списъкът може да се продължи още, само че дано спрем дотук.

Тревожната картина е макар европейските дотации за бранша. След целенасоченото му съсипване при започване на деветдесетте години с ликвидирането на кооперативите и връщането на земята в действителни граници, селското стопанство у нас пое път на развиване, който разумно ни докара до настоящето състояние.

Слаба конкурентоспособност, ниска продуктивност на труда, раздробеност на производството – това са главните аргументи да виждаме толкоз малко български артикули по рафтовете на питателните магазини. Към тях се прибавя и неспособността на българските политици да пазят ползите на родните производители на европейската сцена.

Окрупняването е наложително изискване за повишение на конкурентоспособността в актуалния свят. Въпросът е по какъв начин да стане то?

Пред българското село има две благоприятни условия. Първата е да продължи по досегашния латифундистки път, при който земята и средствата за произвеждане се концентрират в ръцете на краен брой едри земевладелци. Втората е да се възродят кооперативите, които могат да дадат на дребните производители преимуществото на мащаба. България има обичаи в кооперативното придвижване много преди 9 септември 1944 година За страдание след 10 ноември 1989 година „ кооперация “ стана мръсна дума в устата на тези, които диктуваха модата в ръководството.

Преобразуването на старите социалистически кооперации в нов вид пазарни предприятия беше в основата на безболезнените земеделски промени в Чехия, Словакия и други някогашни социалистически страни. Кооперативите на самостоятелните производители са гръбнак на извънредно мощното селско стопанство на Франция и доста други страни-членки на Европейския съюз.

Изборът на двата пътя има освен стопански, само че и обществени измерения. При латифундисткия път, който сме поели, крайният резултат е малко на брой доста богати и маса извънредно небогати. При кооперативния път на сдружаване на селскостопанските производители ще имаме доста задоволително заможни фермери, които обезпечават заслужен живот на себе си и на хората към тях. А за потребителите в града изгодата ще бъде допълнително, по-разнообразни и на по-добри цени артикули в магазините.

Досегашните 35 години са посочили, че мощни кооперативи не могат да се изградят единствено по пътя на стихийното сливане на дребните производители без помощта на страната. Именно тя би трябвало да сътвори условия и тласъци за такова уедряване с нова организация на производството, доставките и реализацията на продуктите. Само страната може да помогне на кооперативите да основат своя комерсиална мрежа, с която да разбият монопола на огромните търговски вериги. Това би трябвало да стане посредством поощряване и подкрепяне на самостоятелните производители и търговци да се сплотяват, а не посредством основаването на нов монопол под наедрял политически чадър, каквато е концепцията за преобразяване на „ Български пощи “ в хранителни магазини.

Лозунгът „ Бий спекуланта! “ е директен път към душата на гласоподавателя и е доста по –лесен за осъществяване, най-малко на думи. Призивът „ Да помогнем на производителя! “ е правилният път към благоденствието, само че той ще донесе дивиденти в бъдещето. За неговото осъществяване са нужни доста старания и вложения. Първият девиз е изборът на днешните политици. Вторият би трябвало да бъде изборът на обществото, което е длъжно да откри верните хора за неговото реализиране.