Турция: Цензура и на Корана?
Турската Дирекция по вероизповеданията е всемогъща. Отскоро тя има и ново пълномощие - да не разрешава тези преводи на Корана, които съгласно нея не подхождат на исляма. Критици приказват за " цензура " на Корана.
Дирекцията по вероизповеданията (Дианет) е измежду най-влиятелните органи на властта в Турция. Тя развива активност и допълнително от 100 страни по света, за нея работят над 140 000 души. Основана е през далечната 1924 година, а от 2018 година е под директния надзор на ислямско-консервативния президент Реджеп Тайип Ердоган. Годишният ѝ бюджет към три милиарда евро надвишава тези на някои министерства - даже и това на Министерството на вътрешните работи.
Дианет ръководи 90 000 джамии в цялата страна, провежда годишни пътувания на поклонници, координира тържествата за празника на жертвоприношението и провежда курсове по Корана, както и разнообразни културни събития. Освен това образова имами за страната и чужбина. Нейната фондация е дейна в 150 страни и доближава до милиони хора посредством просветителни стратегии и стипендии - от Далечния изток до Латинска Америка.
Дианет получава нови пълномощия
През последните години пълномощията на Дианет непрестанно се уголемяват. Сега религиозният орган получава и правото да пояснява и преводите на Корана. Неотдавна признат закон го упълномощава да преглежда преводите на Корана, а в случай че те " не подхождат на главните характерности на исляма ", ще могат да бъдат цензурирани и забранявани.
Ако " проблематичните преводи “ към този момент са били оповестени, те могат да бъдат иззети и унищожени. Това се отнася също и до цифровизирани наличия в интернет. Досега президентът Ердоган беше дал на Дианет сходни пълномощия с декрет, само че той бе оспорен от Конституционния съд. С новия закон това пълномощие е към този момент правно регламентирано и затова не опонира повече на Конституцията.
Критици: " Банкрут на турската страна "
Критично настроени към държавното управление теолози приказват за цензура и за " ислям, диктуван от страната ", който заплашва религиозните свободи.
За известния турски теолог проф. Сьонмез Кутлу тази стъпка е самопризнание, че страната е оповестила неплатежоспособност. Според него страната, в която има над 100 000 чиновници на Дианет и повече от 100 богословски факултета, би трябвало да може да отбрани Корана от проблематични преводи не посредством забрани, а с интелектуални и научни способи.
Той също предизвестява, че изявленията, съдържащи преведени стихове от Корана, за които се твърди, че " опонират на главните характерности на исляма ", също биха могли да станат мотив за следствия или правосъдни процеси.
Теологът Ихсан Елиаджик вижда в новата власт на Дианет фундаментално нарушаване на исляма. " В исляма не е позволено на никоя институция да стои сред хората и Аллах. Прегледът на Корана от страна на Дианет за " правота " обаче прави тъкмо това ", твърди той. Негов превод на Корана е избран от Дианет за спорен, поради което е бил неразрешен. Елиаджик обаче отнася въпроса до Конституционния съд и печели делото. С новите законови разпореждания сходно нещо към този момент няма да е допустимо. През последните години сериозно настроени към властта теолози като Елиаджик и Кутлу неведнъж са ставали обект на дискредитиращи акции от страна на проправителствени ислямски братства и ислямистки ордени.
Нарастващо въздействие на религиозните ордени в Турция
Йомер Йозсой, професор по теология в университета " Гьоте " във Франкфурт на Майн, подозира, че зад новия закон стои възходящото въздействие точно на тези общности върху държавното управление. " Тези среди намерено се опълчват на академичното, сериозно и плуралистично богословие в ислямските богословски факултети в Турция от към десетилетие ", споделя той. Йозсой също е очевидец по какъв начин " от известно време се организират систематични акции против високопоставени богослови “.
Професорът по теология се притеснява, че новият закон може да бъде необятно прилаган за " репресивно и политически стимулирано пояснение ". От свои сътрудници той има информация, че " Дианет приготвя възбрана на общо 12 превода, измежду които и тези на Мустафа Йозтюрк и Едип Юксел ".
Колко значими са преводите на Корана
Коранът, свещената книга на мюсюлманите, е написан на арабски език. Преводите са от значително значение, с цел да могат текстовете да станат налични за милиони хора. Но те съдържат и тълкувания, изключително в случаите на двусмислени думи и пасажи. Затова тематиката е доста парлива.
През последните години смисъла на преводите на Корана в страните, където не се приказва на арабски, като Турция, набъбна. В предишното с Корана се занимаваха теолозите, само че в този момент към този момент нещата са доста разнообразни, изяснява професорът по теология Йозсой: " Днес вярващите миряни четат Корана непосредствено и го интерпретират независимо ". Според него това се дължи на индивидуализацията, сериозното мислене и появяването на разнообразни придвижвания и течения в исляма.
През последните десетилетия броят на турските преводи на Корана се е нараснал, само че измежду преводачите има и хора без нужната професионална подготовка. Този проблем е необятно обсъждан измежду специалистите.
Лоша вест за Ердоган: от ден на ден невярващи в Турция
Религията заема все по-централно място в обществения спор в Турция. Особено младежите четат свещените трудове, разискват исляма и слагат под въпрос доста теории, което провокира безпокойствие у държавното управление. От известно време президентът Ердоган не крие, че желае да отгледа " религиозно потомство ".
Неотдавнашни изследвания на Института за проучване на публичното мнение " Конда " обаче демонстрират тъкмо противоположната наклонност: делът на хората, които се дефинират като верующи, е намалял от 55% през 2018 година на 46% през днешния ден, до момента в който делът на атеистите или невярващите е повишен от 2 на 8% за същия интервал.
