Огнян Минчев: Истерията на кремълския планктон достигна до шеметни истерични висоти
Едно от най-долните качества на партизанската политическа просвета по нашите географски ширини е склонността да си вършим мръсно един на различен като се оплакваме на тези, които са по-силни от нас - и на които разчитаме да санкционират нашите местни, български " врагове ". Винаги го е имало и постоянно ще го има - дребните, озлобени и окуражени душици ще си останат такива, за жалост.
Това разяснява във " Facebook " Огнян Минчев.
Но в дните на издание на конвергентния отчет нервността на кремълския планктон в българската политика и в цялата пета колона доближи до шеметни истерични висоти. Смешното в тази срамна история е, че в сегашния миг общественото недоволство в Москва е по-скоро контрапродуктивно. Затова връзките с Центъра се поддържат единствено на агентурно равнище, а обществените недоволства летят към... Брюксел...
" Моля, г-не, г-жо, пък те ви лъжат - ние не сме подготвени, ето на, долните ни гащи са жълтокафяви, аме те крият... " Веят се н@ср@ните гащи на стенещите пред Европа копейки, скърца злобата на Румен Боташ в бичуването на " неподготвеността " на личната му страна да одобри еврото.
Като споделих " личната му страна " се сетих, че в действителност първата му татковина не е тук - тя е на североизток. Тук е дребната му, колонизирана и подрязана - физически и духовно втора татковина, която бе командирован да ръководи. Засега жълтата фланелка печели едно момченце от гереу, което написа обществен донос - хем към Центъра, хем към Брюксел, хем към колебаещите се българи... Това момченце с безспорен гений за доноси донесе, че държавното управление в действителност било сключило договорка - да пусне Северна Македония в Европейски Съюз, а Европейски Съюз да пусне България в еврото. " Ашколсун кьопоолар ", би възкликнал с възхита Алековия основен воин. " Ама гледай бе, гледай по какъв начин ги нацапа всичките, а...! "
Оттук нататък четете бъдещето до първи януари, опънато като на карта. " Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе? ”
Голямо целувание ще падне - по скутове и други места на Изток и на Запад. Драги мои копейки, измекяри на кого ли не " боташ гиби ", прислужници по предопределение и по специалност - не хабете се! Файда йок! Карайте го по-кротичко - мачът към този момент е свирен, минаха и продълженията, и дузпите...
Вашето не се губи, старанието ви е похвално. Не изисквайте прекомерно доста от себе си - времената на безнаказана колонизация на България от империята завършват. И помнете законите на физиката! Като се поклоните надълбоко на Изток - рисково се надупв@те на Запад. И назад...
