Еврозона на хоризонта
Коментар на Даниел Смилов:
Една огромна крачка за България беше направена в сряда: Европейската комисия (ЕК) предложи страната ни за член на еврозоната въз основата на положителни отчети за осъществяване на Маастрихтските критерии. Ако решенията на Съвета на Европейски Съюз и на Европейския парламент на 8-и юли са положителни, както се чака, България би трябвало да стане 21-ят член на от началото на идната година. С това ще приключи формалното приобщаване на страната към всички най-развити форми на европейска интеграция. Както се споделя, ще бъдем в центъра на Европейски Съюз, а не в неговата външна страна, където е географското ни място.
В естествена конюнктура тази вест би трябвало да е причина за всенародни празненства. В доста публични кръгове тя несъмнено докара до съществено приповдигане на настроението. Имаше, несъмнено, и опити от страна на съперници на еврото да хвърлят малко катран в кацата с мед, като провеждат шумни митинги, плашат с „ война " за лв. и така нататък
Всъщност сигнал за този тип саботажна активност даде президентът Радев с предлагането си за референдум за еврото. Каквито и да са аргументите за това деяние, една от главните му цели беше в действителност да помрачи насладата от осъществяването на една от най-важните за страната стратегически задания - приемането на еврото. И ненапълно Радев и компания съумяха.
С дейностите си Радев активизира последователите на еврото
Същевременно обаче митингите и дейностите на президента демонстрираха, че задоволително спонтанна сила за бойкот на еврото в страната по-скоро няма. Хора с рейсове би трябвало да бъдат карани, с цел да се реализиран относително скромни скупчвания на маса в центъра на София. А и публичните настройки очевидно се обръщат: последните проучвания демонстрират на практика паритет сред хората, които поддържат участието от следващата година и тези, които са против; както и паритет сред тези, които виждат повече изгоди и тези, които подчертават върху негативите от участие в еврозоната.
Хубавото на дейностите на президента Радев беше в това, че то активизира последователите на еврото и те съумяха да разпрострат сериозен спор в последните седмици. В този спор стана ясно, че причини „ срещу " по-скоро няма – има смътни страхове от рискове, които не са свързани непосредствено с еврозоната. Като повишаващите се цени, да вземем за пример, които се случват с или без еврозоната в страни като нашата.
Затова и Радев не се изрича за самото евро, а върви по линията, че „ хората не са питани ", не са си „ споделили мнението ". Това е слаб мотив обаче, тъй като българите са единственият народ в света, който седем пъти за четири години е бил питан на парламентарни избори какви представители да си избере. И седем пъти е избирал солидни, конституционни болшинства от депутати, последователи на участието в еврозоната. Седем парламентарни вота за последните четири години са задоволителна демократична легитимация за решението, страната да одобри еврото.
А и самата концепция българите да бъдат питани всяка година „ желаете ли да влезете от следващата година в еврозоната " е неуместна. Щом има стратегическо единодушие за еврото, датата на присъединение става механически, експертен въпрос. И той се взема решение с отчети, като тези, които получихме през вчерашния ден. А с тези отчети въпросите дали сме подготвени би трябвало да бъдат затворени.
Еврозоната е минимум задлъжняла сега
Опонентите на еврото въпреки всичко приведоха и някои съдържателни причини против него в ефир. Едни от тях, като Румен Гечев и Меглена Плугчиева да вземем за пример, твърдяха, че в този момент не е добър миг да влезем в еврозоната, тъй като тя била доста задлъжняла. Това е чудноват мотив, тъй като еврозоната е минимум задлъжнялата финансова зона в света към актуалната година. Ето данните за % на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт за 2025 година:
Япония - 216%
Съединени американски щати - 124%
Китай - 96%
Англия - 95,5%
Еврозона - 88%
Защо загубите на централните банки не са мотив
Странният мотив със Друг също много слаб мотив против еврото, е че ЕЦБ била на загуба от 8 милиарда за предходната година. Задачата на ЕЦБ - както и на всяка централна банка - не е да прави облаги: тя не е комерсиална банка. Тя е основен регулатор, който дефинира политиката на лихвените проценти, паричната маса и така нататък Печалбите на централните банки не са знак за положението на стопанската система като цяло, а за някои резултати от тяхната парична политика. Загубите на централни банки през последните години са резултат на стратегиите за количествено улеснение (quantitative easing) и тяхното постепенно ограничение в еврозоната, Съединени американски щати и Англия. При стопански системи за десетки трилиони, загуби или облаги от няколко милиарда са оскъдни по този начин или другояче, само че ето и малко сравнителни данни за загубите на централните банки към 2024 година:
Федерален запас (САЩ) - 77,6 милиарда (2024 г.) и 114 милиарда (2023 г.);
Банката на Англия - 45 милиарда паунда загуба (от 2022 година до 2025 г.)
Тези загуби не са мотив нито " за ", нито " срещу " еврото. Те не са и знак за някаква икономическа драма в Съединени американски щати и Англия и малко на брой са се загрижили тъкмо за този " проблем ". Странно е, че съперниците на еврото са се вторачили тъкмо в тях, очевидно заради липса на по-стойностни причини.
Членството в еврозоната е обвързвано с големи преимущества
Последният " мотив " против еврозоната, който въобще не си коства да бъде обсъждан, е изказванието, че България надали не щяла да заплаща задълженията на Италия или Франция с участието си еврозоната. В тези изказвания в действителност няма нищо правилно:
1) В еврозоната всяка страна сама издава свои дългови бумаги и сама дава отговор за своя дълг. Така че няма на България или на останалите да се вменява отговорност за дълг, акумулиран въпреки това членка;
2) Еврозоната има принадлежности, с които може да подкрепя страни членки, които са изпаднали във финансови усложнения по дълговите си бумаги. Те работят по следния механизъм, който беше въведен след рецесиите от 2012 година Има общи стабилизационни фондове на еврозоната, основани с изтегляне на общ заем и вноски, от които на закъсалата страна се дават нисколихвени заеми. Примерно казано, еврозоната тегли общ заем на 2% рента и го дава на Гърция на 3-4% рента. Гърция изплаща тези пари и в последна сметка всички печелят - даже еврозоната инкасира дребна облага. Тази " магия " е допустима, тъй като еврозоната е минимум задлъжнялата огромна финансова зона в света и има най-голям кредитен рейтинг (за разлика от Съединени американски щати, да вземем за пример, които в последно време вдъхват по-големи подозрения на пазарите и измежду кредитните агенции). Гърция към този момент изплати огромна част от заема си към еврозоната и без помощ си обслужва задълженията от няколко години. Никоя страна от еврозоната не е плащала задълженията на гърците, въпреки че за спасяването на Гърция беше употребен leverage-a (способността да тегли кредит) на еврозоната.
3) Нещо повече, участието на страна в еврозоната дава големи преимущества и финансова непоклатимост, тъй като в крайни и екзистенциални моменти зад нея може да застане ЕЦБ с цялата си финансова мощност. Когато КТБ банкрутира, да вземем за пример, нашите политици незабавно отидоха до Брюксел и Франкфурт, с цел да си подсигуряват стабилизационен заем за българските банки. С участие в еврозоната на България стабилизационните механизми на ЕЦБ ще се задействат по формулировка в спешни обстановки.
4) ЕЦБ има и други съвсем вълшебен качества да подкрепя страните членки. Когато дълговите бумаги на Италия стигнаха сериозни лихвени равнища (близо 7%) през 2012 година, Марио Драги (тогава началник на ЕЦБ) спря спекулативния напън със заявката, че ЕЦБ няма да допусне рецесия на ликвидност в комерсиалните банки на еврозоната. След това ЕЦБ вкара и доста стратегии за изкупуване на дългови бумаги на страни на вторичния пазар (OMT програми), което също подкрепя задлъжнелите страни членки. Ставайки страна член, България получава автоматизиран достъп до сходни стабилизационни принадлежности и най-много глас в решенията, по какъв начин и по кое време те да се употребяват. От потребители на политика, ставаме и участници в нейното основаване.
България е на път да осъществя значима стратегическа цел. С празненства или без тях, това би трябвало да стане. Еврозоната е към този момент на хоризонта и наподобява доста близко. С малко разсъдък, мъдрост и неизменност тя ще стане и действителност.
