В миналото Дания беше много либерална. Днес не иска бежанци.
Дания, която беше доста демократична страна, от началото на века стяга от ден на ден разпоредбите си по отношение на мигрантите - изключително от бежанската рецесия от 2015 насам. " Ще затрудним достъпа до Дания, с цел да идват по-малко хора ", сподели тогавшният дяснолиберален министър председател Ларс Расмусен.
Още тогава държавното управление редуцира продължителността на разрешителните за престояване, както и помощите за претендентите за леговище и затрудни събирането на фамилиите. При въвеждането на 50-та правна мярка за стягане на режима тогавашната министърка по миграционните въпроси отпразнува събитието с торта във Facebook, споделя немската социална медия АРД.
Социалдемократите копират курса на десните
" Когато социалдемократите желаеха да се върнат на власт, си споделиха: в Дания царува необятен консенсус във връзка с тази политика, по тази причина ще я копираме ", изяснява политоложката Марлене Винд. Резултатът: през 2019 година социалдемократката Мете Фредериксен завоюва парламентарните избори с твърдия си метод против чужденците.
Нейното държавно управление създаде нова линия: претендентите за леговище могат да останат в страната единствено краткотрайно. Интеграцията като цел бе сменена с връщане в родината. Стратегията включва отбиване и политически символизъм. Ако се има вяра на държавно управление, точно затова все по-малко хора търсят леговище в Дания. През 2024 година са били подадени 2333 молби.
Високи условия за позволение за леговище
Сирийката Ала Дуба и нейното семейство живеят към този момент от осем години в Дания. Загубили са дома си в Алепо. Съпругът на Ала - Мустафа Факих - идва две години преди фамилията си през 2015 с лодка през Средиземно море. Разпределен е на датския остров Ерьо - идиличен курорт.
Междувременно Мустафа е разкрил компания за градинарски услуги и разчистване, Ала следва и желае да стане възпитателка. Те обаче получават разрешителни за престояване единствено с по двегодишен период - настоящето им изтича през май, споделя АРД. " Датчаните слагат високи условия за разрешителните за престой. През цялото време си под напън и стрес ", споделя Ала.
Тя и брачният партньор ѝ по-лесно биха могли да се върнат в Сирия, само че синовете им, които вървят на учебно заведение в Дания, нямат никакво предпочитание да напущат страната. Перспективата още веднъж да изгубят всичко плаши 17-годишния Абдул. " Прекарали сме половината си живот в Дания, научихме езика, намерихме другари. Мисля, че ще ни бъде доста мъчно да се върнем. "
За доста датчани главният мотив против чужденците гласи: ние сме дребна страна с високи обществени заплащания. Ако приемем прекалено много хора, страната ще се окаже под опасност.
Ала демонстрира схващане за тези настроения. Но счита, че откакто тя и брачният партньор ѝ към този момент са си построили живот в Дания, работят, а децата им вървят на учебно заведение, " би трябвало да можем да останем ".
В депортационните центрове: " Ти не си човек "
Към хората, които не са получили позволение за леговище, се подхожда доста по-твърдо, в сравнение с към фамилията на Ала. Тези, които не желаят непринудено да изоставен страната или не могат да бъдат екстрадирани, по предписание попадат в някои от депортационните центрове, които даже биват наричани затвори.
Фархад Ростами от Иран живее от осем години в подобен център, в дребна стая с матрак на пода. Дания е отхвърлила молбата на кюрда за леговище. " Затворени сме тук без каквито и да било благоприятни условия - нямаме право да работим, не сме свободни хора. Принудени сме да стоим тук, без бъдеще. Аз съм им изцяло апатичен ", споделя Ростами пред АРД.
Дания желае Ростами да напусне страната. Но той се притеснява, че в Иран ще бъде задържан неотложно, а датските управляващи не си сътрудничат с Иран по въпроса. Затова 27-годишният мъж остава в депортационния център. Както и още 200 други, които би трябвало да изоставен страната - съвсем всички са мъже.
Те имат право да се движат свободно денем, само че би трябвало да нощуват в центъра. Ростеми може да вижда приятелката си и двегодишната си щерка единствено по уикендите. " Никой не може да разбере какъв брой ми тежи това ", споделя мъжът пред АРД. " Дъщеря ми плаче всякога, когато би трябвало да се разделим след среща. Плачът ѝ не ми излиза от главата. "
Управляващите поддържат твърдия курс
Датското държавно управление демонстрира неотстъпчивост по отношение на хората като Ростами. Сигналът към бежанците е: връщайте се, нямате бъдеще тук. Дания постоянно има триумф с тази тактика, споделя министърът по интеграционните въпроси Кааре Дибвад Бек. Според него методът на Дания е за образец.
" Ако хората имат опцията да работят, да се образоват и да живеят в обикновено жилище, в никакъв случай не биха напуснали страната. Тук възрастните без вероятности за леговище нямат тези благоприятни условия. Ако и други европейски страни постъпят по същия метод, и оттова доста хора ще си заминат ", споделя министърът, представен от АРД.
Датският модел обаче не може да бъде пренесен толкоз елементарно и другаде - защото при започване на 1990-те Дания си издейства специфичен статут в Европейски Съюз, в това число в областта на бежанската политика. Поради това страната може по-лесно да ползва по-строги ограничения.
Автори: Юлия Вешенбах (ARD) | Кристиан Бленкер (ARD)
