Силата на Делян Пеевски: ДПС и политическата репресия
Коментар на Даниел Смилов:
Срещата сред Делян Пеевски и Джевдет Чакъров от тази седмица, подадената оставка на Чакъров като съпредседател на Движение за права и свободи и изтеглянето от негова страна на правосъдния иск против Пеевски са емпиричните прояви на политическата принуда в България. Нещата би трябвало да се назовават с същинските им имена.
Има ли политическа логичност
Политическата принуда е потреблението на проверяващите и наказателните принадлежности на страната за оказване на напън върху политически съперници. За дейностите на Джевдет Чакъров, които сами по себе си съставляват показно изменничество на неговите съпартийци и дела, няма никаква друга причина, с изключение на почналите против него (през сина му) наказателни дейности: следствия и запори на бизнеси. Чакъров не е показал никакви политически причини за това, което прави. Всъщност той не е направил никакво изявление и очевидно го е позор да изясни обществено дейностите си. Това, което имаме като пояснение на случилото се, е от Делян Пеевски и неговото Движение за права и свободи. Джевдет Чакъров явно не беше съветвал и своята парламентарна група за решението си, та тя трябваше да се събира незабавно след него и да изяснява, че в действителност става дума не за обединяване на Движение за права и свободи, а за изменничество на водача на една от фракциите. Всичко това подсказва, че Чакъров не е горделив от дейностите си и, в случай че не е заставен, надали би ги направил.
Политическа логичност зад тези дейности няма. В последна сметка самият Чакъров повече от година защитаваше тезата, че Делян Пеевски се пробва да превземе Движение за права и свободи, употребявайки инструментите на страната. Това в действителност се случи по най-абсурдния и демонстративен метод - самият водач на ДПС-Доган се разкая и посипа главата си с пепел, като остави името на Движението на своя зложелател и конкурент.
Има някои наблюдаващи, които търсят в това библейско по своя темперамент изменничество " естествената " логичност на политическата конкуренция. Просто Пеевски се е оказал по-силен от Чакъров, който е решил да хвърли кърпата в името на… неизвестно какво. Единството на партията, " работа за хората " и други сходни се привеждат като възможни претекстове на Чакъров да признае своята политическа отпадналост. Това обаче е по-скоро пиар операция от страна на хората на Пеевски, в сравнение с действително пояснение на протичащото се. Първо, в случай че е целял обединяване на двете фракции, Чакъров въпреки всичко щеше да е предизвестил своите и да приказва и от тяхно име. Второ, самата " мощ " на Пеевски е казусът, с който ДПС-Доган се бореше през последната година, потвърждавайки, че тя е резултат от въздействието му в служби и други институции. Какъв проблем решаваш, в случай че просто го признаеш за действителен и нерешим?
Силата на Делян Пеевски
В конфликта сред двете ДПС-та станаха пределно ясни източниците на " силата " на Делян Пеевски. При това силата не трябва да се бърка с законна власт - силата е просто превъзходство, подкрепено с държавни принадлежности по непрогледен и непонятен метод.
Първият източник на силата на Пеевски са Бойко Борисов и ГЕРБ. Без този източник феноменът " Пеевски " не би могъл да съществува нито в този момент, нито през последното десетилетие. След последните парламентарни избори да вземем за пример общините, минали към ДПС-Ново начало, получиха великодушни, изключителни дотации от бюджета. Това не може да стане без ГЕРБ и Борисов. За да се обезпечи мястото на Пеевски в ръководството, Борисов и ГЕРБ се оповестиха твърдо срещу санитарния кордон против Пеевски в актуалното Народно събрание, а и провалиха ротацията с ПП-ДБ при предходното постоянно ръководство на страната. А когато включиха номинално хората на Ахмед Доган в ръководството, ГЕРБ упорстваха на тях да не им се дават никакви постове и като цяло да не им се удовлетворяват настояванията. На процедура АПС на Доган беше изгонено от ръководещото болшинство с продължаването на наказателната и административна принуда против негови представители.
Накратко: " силата " на Пеевски идва от способността му да " разпределя порции ", а за това е нужна партия ГЕРБ, която да му подсигурява присъединяване във властта. Назначаването на Росен Карадимов в Комисия за защита на конкуренцията е различен образец, който показва по какъв начин хора, напълно допустими за Пеевски, се озовават в регулаторите. Дали са през " квоти " на ГЕРБ, Българска социалистическа партия или някоя друга партия - това не е толкоз значимо. Калин Стоянов влезе в държавно управление на учен Денков с утвърждение на ПП-ДБ. Това не му попречи да остане на поста си даже откакто загуби доверието на Денков и ПП-ДБ. А за това бяха нужни ГЕРБ, с цел да защитят индивида на Пеевски.
Първият източник на силата на Новото начало е полу-легитимен. Той се състои в необяснимото от политическа позиция съдействие сред Борисов и Пеевски, което надживява всевъзможни спорове. Единственото е, че от скрито това съдействие става все по-явно и настоящето болшинство непосредствено зависи от Пеевски.
Вторият източник на силата на Пеевски е напълно нелегитимен. Това е въздействието му в служби и правосъдни органи по модела " Осемте джуджета ". Нагледахме се през последните години по какъв начин по политическа команда сякаш самостоятелни органи бранят или отстраняват Иван Гешев, назначават и преназначават Борислав Сарафов, дават името Движение за права и свободи на Делян Пеевски и отхвърлят регистрация на хората на Доган. Нещо повече: политическите съперници на Пеевски са проверявани, разследвани, постановат им се запори, а да не приказваме и за изобилното им заливане с мръсотия в избрана част от медиите, които са на Пеевски, без публично да са негови.
Тук защитните теории на Новото начало са две. Първо, че всичко това са просто съвпадения и случайности. Институциите си правят работата, а това, че си я правят единствено във връзка с избрани политически субекти, е просто съвпадане. Всичко това не е нещо ново - в България се проверява нормално опозицията.
Втората защитна доктрина е, че Джевдет Чакъров и неговите хора си заслужават да бъдат разследвани, тъй като са натрупали доста грехове в годините на прехода и благосъстоянието им е в следствие от порочни схеми.
И двете защитни пояснения са подвеждащи, несъмнено. Първо, инцидентни съвпадения в политическата принуда няма - тя е много целенасочена по отношение на политическите съперници на Пеевски. Второ, даже Джевдет Чакъров или синът му да са правили закононарушения и нередности, това не трансформира обстановката. Просто значи, че дълго време те са се употребили от чадъра на институциите, а когато са станали политически неуместни, чадърът е сгънат и те са подгонени. Политическата принуда върви ръка за ръка с политическа защита против наказателна принуда: това са двете страни на една и съща монета.
Борисов във фотостудиото " Пеевски "?
Мнозина повдигнаха въпроса дали сред обстановката на Чакъров и тази на Борисов по отношение на Пеевски няма паралели. Вярно е, че към момента няма фотография Пеевски-Борисов, само че пък Борисов се държи по този начин, все едно я има. Уж той не гледа " турския сериал ", пък все държавните управления и болшинствата му работят в интерес на някой от героите в него ( " кордонът " е добър пример). И то все в интерес на един избран човек. А и като цяло Борисов не обича да се изяснява за Пеевски - по този начин, както и за Чакъров това е очевидно неприятно и срамно занятие.
Към момента пукнатини сред Борисов и Пеевски не се виждат, тъй че да се " плаши " Борисов с възможна злополучна развръзка на неговото партньорство е пожелателно мислене. И двамата протагонисти работят в синхрон и имат явна изгода от взаимоотношението си. Проблемът е, че това взаимоотношение има тежка цена. И тя е легитимирането на политическата принуда.
А когато насилието стане норма, въпросът за идната жертва остава отворен.
