Френски атомни бомби за Европа: какво всъщност иска Макрон
Преди 60 години Франция за първи път сподели своите нуклеарни ракети. Сега Макрон желае да пази с тях освен Франция, само че и Европа. Какво обаче се крие зад неговото предложение?
Париж, 14 юли 1965 година: Националният празник на Франция. Във военния церемониал за първи път вземат участие атомни ракети на мобилни платформи, а в небето с гръм се носят бомбардировачи „ Мираж “. Франция за първи път демонстрира пред международната общност атомните си сили.
През идващите десетилетия те ще се трансфорат в стратегическото ядро на френската отбранителна политика – напълно под народен надзор, изцяло самостоятелна. Атомното оръжие освен обезпечава на Франция място в извънредния клуб на атомните сили, само че и мощен властови инструмент. То обаче е скъпо: над 10 % от отбранителния бюджет се изливат годишно в неговата поддръжка и рационализация – това е доста задължение на фона на високите френски задължения.
Френското нуклеарно оръжие: суверенно и отбранително
Ядрената теория на Франция съвсем не се е трансформирала от времето на Шарл Дьо Гол насам – тя служи за отбрана на „ виталните ползи “ на страната. Според тази теория потреблението на атомно оръжие е планувано единствено в краен случай. Решението е напълно в ръцете на президента на републиката.
Френските държавни ръководители от Дьо Гол до Никола Саркози неведнъж са подчертавали, че тези витални ползи имат и европейско измерение. Но техните изказвания оставаха алегорични. Истинска воля за шерване на атомната бомба не бе имало – до идването на Еманюел Макрон.
Новата концепция на Макрон
От встъпването си в служба през 2017 година насам Еманюел Макрон не е променял френската нуклеарна тактика – само че внесе в нея повече европейски заряд. В тирада през 2020 година той съобщи, че мощта на Франция служи на европейската сигурност и предложи стратегически разговор на европейските сътрудници.
Берлин значително пренебрегва предлагането от угриженост, че то ще подкопае обещанията на Съединени американски щати да пазят Европа. Но в този момент тонът към този момент се трансформира. „ Бих приел такова предложение “, сподели Фридрих Мерц след избирането си за канцлер. Той можел да си показа допълнение на американския нуклеарен чадър с френски и английски ракети.
Какво съответно предлага Франция
Франция не предлага обща европейска атомна бомба, а степенувана система за взаимна отговорност. В центъра стои предлагането на Макрон за стратегически разговор: европейските сътрудници да бъдат поканени да се срещнат по-добре с френската нуклеарна теория, да мислят дружно за сюжети и да вземат участие като наблюдаващи в маневрите.
Продължителният научен спор обаче последователно става все по-конкретен. Така да вземем за пример в телевизионно изявление от вторник Макрон съобщи, че Полша е изразила предпочитание за разполагане на френски атомни оръжия на нейна територия – по образеца на Германия, където са ситуирани американски нуклеарни мощности. Макрон добави, че е подготвен да приказва за разширение на френския атомен чадър „ с всички сътрудници, които желаят това “. Така френският президент за първи път не изключи обществено разполагането на френски атомни оръжия в други страни от Европейски Съюз.
Но както споделя водещият френски специалист по сигурността Брюно Тертре, в офанзивата на Макрон има и един прикрит сигнал: „ Докато в Европа са ситуирани американски нуклеарни оръжия, от френска позиция няма никакво съображение въобще да се разисква дали в Германия или другаде да се одобряват френски бомби “.
Въпреки това Франция към този момент работи по по-интензивното ориентиране на нуклеарната си инфраструктура към Европа. Военната база Люксьой-Сен-Совьор, която е единствено на 100 километра от немската граница, ще бъде осъвременена в идващите години като площадка за изтребители " Рафал ". Това е сигнал, че Франция освен желае да резервира, само че и да разшири нуклеарните си качества, приближавайки се към Централна Европа.
Който желае да взе участие - ще би трябвало и да финансира
В момента Франция разполага с към 300 нуклеарни бойни глави. Те са задоволителни за националната отбрана, само че не и за общоевропейска защитна система. При това системите носители, подводниците с балистични ракети и системите за противовъздушна защита са съобразени с профила на Франция.
" Готов съм да повеждам спор, само че Франция няма да заплаща за сигурността на другите ", акцентира френският президент. " Няма да товарим другите с това, от което ние самите имаме потребност. А окончателното решение е на президента на републиката, който е и висш главнокомандващ. " Посланието зад тези думи е следното: разширението на френския чадър за заплашване изисква по-големи потенциали - повече системи носители, спомагателна инфраструктура, интензивни учения. Франция може да си разреши това, само че не е подготвена да го финансира независимо. Който желае да се употребява от отбраната, би трябвало да взе участие - политически, логистично, финансово.
Същевременно Макрон изрично изключва контрола или присъединяване на сътрудниците при взимането на решения за потреблението на атомните оръжия. Което и в този момент е по този начин - Ядрената група за обмисляне на НАТО организира съвещания, само че не взима решения. Окончателното решение за потребление на нуклеарни сили е напълно в ръцете на американския президент - сега - на Доналд Тръмп.
Исторически паралели
Актуалният атомен спор има исторически предходник: през 1960-те години Вашингтон имаше проекти за основаването на многонационална атомна бойна мощ MLF - ставаше дума за взаимна флота на НАТО с общи нуклеарни оръжия. Шарл Дьо Гол обаче отхвърли плана и по време на посещаване в Бон прикани за опция: " Вие нали не мислите, че американците в действителност ще ви дадат опция за въздействие в MLF? Защо не участвате при нас? ", споделил през 1964г. френският президент на държавния секретар в немското външно министерство. Но до реализация на MLF или на някакви взаимни германско-френски нуклеарни съставни елементи по този начин и в никакъв случай не се стигна.
На 14 юли 1965 Франция за първи път се показа като чисто национална нуклеарна мощ. Дали 60 години по-късно тази мощ ще стане повече европейска, зависи не от Париж, а от Берлин, Варшава и най-много от Вашингтон.
