Диана Русинова: Градският транспорт не е привилегия – той е социална необходимост
Днес в София нямаме градски превоз. Автобусите не се движат, хората не могат да стигнат до работа, до доктор, до учебно заведение. Това не е просто стачка – това е следствие. Последствие от дългогодишно неглижиране, само че и тежко разминаване сред поръчки за промени и действителни дейности от тези, които до неотдавна управляваха превоза на София, само че най-после се избавиха от отговорност, като блокираха София.
Това разяснява във " Facebook " Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
Общественият превоз е обществена услуга. Той не е разкош, не е политически трофей, не е инструмент за агитация.
Хората се нуждаят от него всекидневно. И по тази причина не можем да приемем като обикновено, когато чиновниците, които обезпечават тази услуга, биват наричани " рекетьори " и упреквани в " гнет ". Това е обидно, безконтролно и демонстрира надълбоко недоумение на казуса.
European Center for Transport Policies още преди година предизвести, че
се задава миг, в който градският превоз на София може да спре.
Не тъй като желаеме да всяваме боязън, а тъй като проблемите бяха забележими – за всеки, който има очи да види и разсъдък да слуша. Днес това предизвестие към този момент е реалност. Защото нямаше кой да чуе. Защото тези, които имаха властта, бягаха от отговорност и замазваха истината с лозунги и картинки във фейсбук.
В последната година хората от организацията „ Спаси София “ не просто управляваха превоза на София. Те се изживяваха като непогрешими – и всяка рецензия към тях се посрещаше с експанзия и персонални нападки. Самата аз бях неведнъж обект на обидни квалификации и манипулативни внушения, единствено тъй като имах смелостта да приказвам намерено.
Днес, в миг на сериозна рецесия, същите тези хора не подават ръка, не търсят решение. Те сочат с пръст.
Обвиняват. Наричат стачката „ извиване на ръце “, комфортно премълчавайки, че таман те имаха опцията да създадат нужните промени. Но не го направиха. И през днешния ден, когато градът безусловно е блокиран, те още веднъж избират ролята на коментатори в профил.
Въпросът е елементарен: коя виновна политическа мощ, в миг на напрежение, избира да го задълбочава? Коя политическа мощ с искания за ръководство, вместо да търси разговор, избира да налива масло в огъня?
Време е за отговорност. Не за лозунги. Не за фукане. А за почтен диалог и съществени решения.
Няма да ги забележим от политическите дезертьори от " Спаси София ", само че е време всички виновни политици дружно да намерят решенията за града.
Не можем повече да си позволим градският превоз да бъде пленник на безнаказаност, равнодушие и политическо его.
