Еврозоната е 16-трилионна гаранция за успех на българската икономика и общество
Въпросът „ подготвена ли е България за Еврозоната “ се задава всеки ден в медиите, а специалистите, защитаващи двете противоположни позиции, сякаш постоянно дават отговор по инерция – със комплицирани пояснения, обезпокоени погледи и спор между тях. Но за какво въобще приказваме за „ подготвеност “?
Като че ли одобряваме процеса като някакъв тип изпит, който би трябвало да издържим, или като борба с някого.
А в действителност еврозоната не е затруднение, с което България би трябвало да се оправи, а тъкмо противоположното – премия, която ни е обезпечена и е извънредно време да си я вземем. И то премия на стойност 16 трилиона евро.
С влизането в еврозоната страната ще извлече три съществени изгоди – непоклатимост на потребителските цени, финансова резистентност на бизнеса и обществото и още по-тясно обвързване със стратегическите ни сътрудници – и нито един нов риск, който и сега да стои пред нас.
Противно на най-разпространената илюзия за еврото, то, в действителност, ще стабилизира цените у нас, защото ще приближи българските консуматори и бизнес до институцията, която основава нови пари – Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е функционалност на един принцип в стопанската система, видян от ирландско-френския икономист Кантийон и носещ неговото име – цените в една стопанска система нарастват неравномерно. Причината за това е, че новите пари имат една „ входна точка “ в стопанската система, само че не се разпределят отмерено измежду всички пазарни субекти. Тази входна точка е точно ЕЦБ и фискалната политика на огромните страни в еврозоната – т.е., колкото един консуматор, компания, фонд или банка са по-близо до входната точка, толкоз по-рано те ще придобият активи, артикули и услуги на настоящите по-ниски цени, преди те да се вдигнат като цунами към периферията.
На процедура, резултатът на Кантийон е съвършено забележим през днешния ден в страните с инфлационни проблеми в Европейския съюз, като Унгария (4.8% за март) и Румъния (5.1% за март). Те са отвън еврозоната, пробват се да организират свои нетрадиционни парична и фискална политики и от време на време биват удряни от ценови талази, идващи от центъра на Европа.
България ненапълно заобикаля това, само че не във всички браншове – малките екрани и обществените мрежи са залети от фотоси на хранителни артикули, като шоколад и краве масло, които у нас са с десетки проценти по-скъпи, в сравнение с в страни от еврозоната, като Франция или Германия. Българският бизнес е изправен пред същия проблем – бидейки надалеч от входната точка на парите в стопанската система, той купува значими индустриални машини и първични материали на по-късен стадий и, надлежно, на по-висока цена.
Влизането на България в еврозоната ще приближи потребителите и бизнеса до входната точка на парите в Европа и това ще успокои и даже ще снижи цените, а няма да ги увеличи – доказано както от принцип в стопанската система на 400 години, по този начин и от действителността през днешния ден. Придвижвайки се по-навътре към центъра на основаване на паричната маса, България ще обезврежда един път вечно резултата на преразпределяне на благосъстояние в интерес на центъра и в ущърб на периферията. Акумулираната инфлация в страните с евро от основаването на валутата е близо 75%, до момента в който за същия интервал инфлацията в България, която е във валутен ръб и в периферията на единната валута, е близо 130%.
Второ, еврозоната ще обезпечи среда на финансова непоклатимост, прогнозируемост и дълбочина на капитала пред българските бизнесмени. Една валута е постоянна, когато зад нея стои като гаранция огромна стопанска система и многочислени транзакции. Доларът е международната аварийна валута не поради скрито съглашение, подписано в някой алпийски хотел, а тъй като делът на американската стопанска система даже през днешния ден е над 25% от световната; американските обществени компании са с капитализация над 50% от тази на всички обществени компании в света; и, разумно, над 50% от всички банкови транзакции са в долари.
За да може Европа да се конкурира с американската или китайската стопански системи, тя би трябвало не просто да има почти същия размер, само че и да реализира цялостен валутен, финансов, банков и финансов съюз, тъй че зад единната валута да застане дейно целият 16-трилионен БВП на Европейския съюз. Това ще обезпечи опция на българските бизнесмени да получават повече и по-лесно вложения както от европейски, по този начин и от международни инвеститори; българският бизнес ще се финансира с цялото доверие на втората най-голяма стопанска система на света зад него и без да се бори с редица спънки и проблеми с обмяна на валута и известност (например включването ни в сивия лист за пране на пари на FATF).
Друга значима изгода и мощ на единната валута е, че тя анулира тъй наречените валутен шовинизъм. Преди появяването на еврото имаше наклонност за конкурентна обезценка в Европа. Иначе казано, централните банки обезценяваха националните си валути, тъй че да придобият (краткосрочно) конкурентно преимущество въз основа на на ниска цена експорт. Негативът, обаче, се стоварва както върху покупателната мощ на жителите, по този начин и върху бизнеса, който желае да се развива посредством нововъведения и просвета, защото посредством евтината валута не може да притегли висококвалифицирани експерти, новатори, учени и рискови бизнесмени.
Следователно, след влизането ни в еврозоната българският бизнес ще получи гаранция зад себе си на стойност 16 трилиона $. Това ще притегли вложения в започващи и развити компании, ще понижи разноските за финансиране и ще синхронизира рисковата награда с европейската.
На трето място, еврозоната ще обвърже България с най-важните ѝ стратегически сътрудници, които не са резултат на политически избор, а на цифри – комерсиалният продан на България със страните от Европейски Съюз е над 2.5 пъти по-голям от обмена с трети страни. Това са не просто стопански системи, посредством чийто търговски и капиталов продан България е утроила каузи си от междинния приход в Европейския съюз за две десетилетия, само че и страни, с които имаме добре хармонизирана нормативна база, финансови и банкови системи и не на последно място – просвета за правене на бизнес. Всяка преориентация на България към различен стратегически сътрудник ще отнеме десетилетия в създаване на сходни връзки, преди даже да помислим за някакви конкуриращи се (ако въобще това е възможно) изгоди.
Тоест, влизането в еврозоната ще е финалният стадий на обвързване на българския бизнес със своите стратегически и най-големи сътрудници и вложители, с които споделяме просвета и общи закони, с вероятност за десетилетия напред. Това ще е и един тип щит над България срещу зловредни стопански ходове на трети страни, които биха имали политически интерес да дестабилизират нашата стопанска система като част от европейската.
Но да кажем и няколко думи за най-натрапчивите причини срещу приемането на еврото, които будят единствено неразбиране у бизнеса.
Сближаването на междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията сред България и другите европейски страни не е условие за превъзмогване на някакво затруднение, с цел да може да действа дейно единната валута. Доларът, да вземем за пример, работи съвършено както в щата Вермонт с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 60 000 $, по този начин и в Калифорния със 100 000 долара; йената работи съвършено както в префектура Нара с Брутният вътрешен продукт 2 700 000 йени, по този начин и в Токио със 7 700 000 йени; английската лира работи съвършено както в район Лондон с Брутният вътрешен продукт 180 000 лири, по този начин и в район Южна Шотландия с Брутният вътрешен продукт 19 000 лири.
Суверенитетът на българския лев не е гаранция за ефикасни политики, изключително за релативно дребна стопанска система като България. За 1300 години битие на страната българският лев е бил самостоятелен от международните валути и с интензивно ръководство за няколко къси интервала с обща дълготрайност от под 50 години – и постоянно са завършвали с инфлационни, банкови или други финансови рецесии. И това не трябва да ни засрамва, а е просто доказателство, че валутните съюзи са доста преференциални за страните с релативно дребни стопански системи, заради гаранцията която една голяма обща стопанска система дава на валутата и банковата система.
Сравненията с Швеция, Чехия и изключително Дания са изключително подвеждащи, защото за разлика от нас, тези страни от ден първи са декларирали, че вървят по този развой постепенно и не подхващат поредни стъпки за влизане в еврозоната. България прави тъкмо противоположното – от 10 години декларира подготвеност, обвързва европейските институции със стъпки, разбори и промени (ERM-2, Банков съюз и т.н.), които костват освен време, само че и пари, и декларира политическо предпочитание да одобри еврото. И да се откажем най-после значи да се отметнем от личната си дума и да „ измамим “ ресурсите, вложени в тези стъпки от европейските сътрудници – тъкмо противоположното държание, на гореспоменатите 3 страни.
И най-после – в еврозоната е допустимо да има дългова или финансова рецесия, която България с или без валутен ръб елементарно ще избегне. Няма никаква спънка при безразсъдно ръководство България да анулира закона за валутния ръб и още веднъж да натрупа задължения, да влезе в хиперинфлация, да събори своите банки и да не може да разчита на помощ отникъде. Както и няма никакъв инструмент, който да ни изолира от резултатите на паричната политика на еврозоната, до момента в който сме във валутен ръб. Да, в еврозоната може да има рецесии, само че всяка една от тях е още по-вероятно да се материализира отвън еврозоната. А съвсем всички вероятни рецесии за нас отвън еврозоната са по-малко евентуални или изцяло невъзможни, до момента в който сме във валутния съюз.
КРИБ като най-голямата българска работодателска асоциация не преглежда еврозоната като проблем или затруднение, за което ние би трябвало да се „ готвим “. България е дала отговор на всички критерии за приемането на единната валута и то е въпрос единствено на политически, а не на стопански решения. Влизането в еврозоната ще е премия и инструмент, с който ще черпим всички изгоди от участието си в Европейския съюз и ще минимизираме всички опасности, пред които сме изправени отвън нея.
Да го създадем.
Боян Николаев е заместник-изпълнителен шеф на КРИБ. Завършва бизнес администрация в City University of Seattle и има докторска степен по публични връзки от Нов Български Университет. Преподава в катедра Национална и районна сигурност на УНСС и департамент Медии и връзки на Нов български университет. Съветник е на Президента на Ирландско-американския Университет в Дъблин.
Източник: economic.bg
