Как се убива референдум
Първо, дано оправим една дребна смислова неточност. Референдумът не е за приемане на еврото, а за неприемане на еврото.
В момента цялата родна власт, подкрепена от формалните медии, се бори против народа си за това да се одобри еврото. Свидетели сме на историческа липса на схващане сред ръководство и народ. В наши дни " да се ядат пасти, когато няма самун " звучи по този начин: Защо ти е референдум, като имаш законна определена власт, която да взема решение?
Затвърждава се чувството, че ръководещата класа и народът са от две изцяло разнообразни вселени. Няма и по какъв начин да бъде по различен метод, тъй като съществуването на управническия хайлайф към този момент не зависи от решението на гласоподавателите. Зависи от статистически хватки, операции и фалшификации. Знаем си го.
Голямото опълчване през днешния ден идва от цялостното разминаване в ползите на народ и ръководство.
Целта на този медиен цирк е да не се стига до този референдум, без това да провокира необятно национално неодобрение.
Ето и най-честите принадлежности за убийството на концепцията, че народът може да има мнение.
Разделение! " Референдумът ни разделял. " Боже, какъв брой щеше да ни е сплотено, в случай че всички бяхме едни добре дресирани мисирки. Нали?
Смях! Чрез присмиване на концепцията за референдум. " Хайде да създадем референдум дали да ядем картофите със сирене или кетчуп. " " Кюфтетата с или без лук. " Тоест, " вие сте се вторачили в нещо маловажно и желаете да хабите ресурса на страната, с цел да си изразявате така и така безредния глас. "
„ Глупави сте! ” Вариантът, че " не сте способени ". " Вие нищо не разбирате. Вие не сте финансисти и в никакъв случай не сте управлявали банка. Дори клон на банка не сте управлявали и по тази причина няма по какъв начин да имате вярна преценка.
Чрез брюкселски опорки. " И без това цените на жилищата са в евро. Колите се продават в евро. " Тоест, ние от дълго време сме на евро и остава единствено да си го признаем.
Чрез родни опорки. Ако не е еврото, ще е рублата. Тоест, в случай че не желаете в кафето си захар, то наложително би трябвало да го пиете със сол. Или по-грубичко: в случай че не желаете в кафето си подсладител, то значи желаете да го пиете със стрихнин. Но това са наши родни опорки, родени в не напълно умни глави, тъй че е простено.
Резултатът би трябвало да се добие омерзение от концепцията за референдум. Хората, които желаят да изразят мнението си да бъдат принизени до дрънкачи на нелепости, които губят времето и парите на останалите. В резултат, българите би трябвало да разберем, че не се нуждаем от референдум. Излишен ни е. Над равнището ни на подготвеност. Веднъж вечно би трябвало да разберем, че вместо да търчим по референдуми, имаме законно (обожавам тази дума) определени представители, които знаят какво желаят и по какъв начин да го реализиран. Така де! Отделен въпрос е, че същите тези представители от години единственото нещо, което знаят по какъв начин да реализират, е тоталното омерзение на хората, само че и невъзможността да бъдат изхвърлени от добре смазания механизъм за власт, който те гальовно назовават „ либерален развой “.
Все отново, най-труден за манипулиране остава детайлът по какъв начин референдумът да се изкара като инструмент на диктатурата. В отбраната на тази ефирна нелепост се хвърлят най-тъпите. Като доктор ви споделям: нелепостта не е заразна, само че се пазете от нея!
