Да учим култура, а не религия и добродетели
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Кисело политизираният сякаш културно-образователен спор дали да има " вяра и добродетели " в учебните заведения като че пропусна най-важното - по какъв начин, какво тъкмо и в кой клас ще се преподава. Защото едно е да учиш дребното дете на Вазовата молитва " Дядо Господи, елементарни ме ", а напълно друго, трето и четвърто - да обясняваш базиса на религията и по-специално християнските добродетели на 16-годишния дангалак в горните класове, чиято единствена мисъл е да прелюбодейства като побъркан.
Тук могат да се кажат хиляди неща, да се дадат хиляди антропологични и методологически препоръки, само че едно от най-важните е да не се вършат директни паралели с вероучението в Царска България, тъй като подтекстът в първата четвърт на 21-ви век е сензитивно изменен. Разбирам ненапълно причините и на двете страни - и " алоооу, къде отиваме без християнски добродетели " - прочее значително унаследени от актуалната демократична народна власт преди нейното деформиране - и " вие естествени ли сте, те на 12 могат да хакнат цели системи, вие ще им обяснявате за въцърковяването ".
Да ви разсмея: Неизвестен талант майтапчия преди дни зададе популярен съвсем антитертулиански въпрос: " Ама по какъв начин тъкмо ще се слагат оценки по вяра, в случай че няма Бог? "
Спряхте ли да се смеете? Добре. Защото имам превъзходна филантропична концепция - вместо съответно религии, придружени от евентуално неразбираеми за младите мозъци " добродетели ", въведете час по просвета.
Как да наподобяват часовете по " просвета "?
Не, не по обща просвета в жанр куизове и сходни, а по просвета от по-общия античен смисъл на " положително стопанисване ", което се е пренесло през вековете до нас като " облагородяване на мозъка ". И не, не висока просвета и ултрас-разбирането, че в случай че не общуваш с високата просвета, си оставаш елементарен, което е погрешно, а основи на културата като всеобемащия феномен на живота, който въздейства страховито и на политиката, и на гражданствеността, и на персоналната орис. Бих я нарекъл " пост-културологична обстановка ", пришпорена от необратимото забързване на днешния живот поради технологиите.
Какво имам поради? Като 16-годишен дангалак в Класическата гимназия, имах щастието да попадна на часове по просвета - главно антична, от митологичното мислене до какво тъкмо са яли в пира на Трималхион на Петроний - само че и на базова християнска, далекоизточна, съвсем всичко без африканска. Затова предлагам предметът да се назовава " просвета ", и тук ще изброя няколко базови неща, с цел да ме разберете:
- история на религиите, с акцент върху православието като доминантна наша вяра (но и с нужната приемливост към останалите);
- история на етиката, естетиката, даже на бита;
- история на идеите/мисловността;
- базови положителни обноски/етикет;
- история на митологиите - гръко-римска, онази на Хетска Анатолия може да я пропуснем;
- история на християнството, явно - без взиране в " Коринтяни " или " Ефесяни " ;
- характерно история на концепцията за общественост.
В тези часове няма потребност да е характерното научно, няма потребност от " копане " в Августин, Ориген, Плотин или Тертулиан. По отношение на християнството да вземем за пример е задоволително нещата да се знаят на равнище Символа на вярата (дай, Боже), десетте божи заповеди, да обърнеш другата буза, саможертвата на Спасителя, както и обстоятелството, че Възкресението - без значение дали вярвате в него или не - е културен феномен, който в античен подтекст си остава най-големият опит да бъдем положителни и толерантни. Не виждам проблем да се учи и Уди Алън, който желае да се пресели в Августиновия Божи град, тъй като в Манхатън към този момент не се живее.
По същия метод е добре да се знаят Петте стълба на исляма, кръговото време и прераждане на самсара, както и елементарни работи като по кое време Църквата е с основна писмен знак и по кое време не. И една концепция оттатък известното вид " Воистину воскресе ", най-малко да знаят, че Гавраил е донесъл богатствата новина, а Авраам е бил подготвен да заколи ритуално сина си Исак, бъдещия основоположник на еврейството.
Окей, малко се улисах, само че въпросният час по просвета е в положение да сервира на младия разум серия суперважни неща, само че тук би трябвало и наличен относителен разбор - а точно, толерантността, вероятно отводът от принуждение, а не всепозволението.
Българската православна черква просто я няма
Та този час по просвета в горния клас (не знам от кое място ще намерите учители антрополози) ми се вижда единственото свястно и вероятно работещо нещо. Защото " добродетели " в този момент звучи смехотворно, наподобява малко на комунистическото обучение по " морал и право ".
С други думи (сякаш към Църквата с основно цъ), махнете всякаква индоктринация, християнска или не - в противен случай, образовайте, говорете за Гетсиманската градина, и вероятно те -трима-четирима - ще дойдат в нашата велика православна еклесия.
Вас, българската православна черква, ви няма - по тази причина съгласно хомилията на Борисов по какъв начин Господ е " ту-ту ", вие не реагирате, тъй като от дълго време сте бизнес организация, присъдружник на дебелите в политиката. Исус тук просто е " рекламно лице " по празници или като в оня презрян анекдот, дет Ганьо ще си купува кръстче, и вика: Дай ми това с " гимнастика ".
Ние не обичаме " гимнастика ", не. Не сме същински християни, както да вземем за пример е католическото притежание върху поляците.
За да няма парадокси и подигравка
Ерго, дано в действителност да въведем час, който сплотява културно всичко - от митологията, през религията, до етикета.
В противоположен случай ще имаме следния суперзабавен абсурд: в часовете по вяра ще учим за креационизма, че Господ е основал света и индивида по собствен облик и сходство, а в часовете по биология ще излиза наяве, че сме просто едни по-развити маймуни... някои от днешната политическа класа - не доста развити.
За край: Това, което предлагам, в действителност е час по човекознание, което включва какво ли не, само че крайната цел е да " произведем " добър и вярно издигнат човек. Но ще отнеме доста време, до момента в който сме в обстановката на " локалите " - културата на групово принуждение, която просто ще се изсмее на проектите на министър Вълчев, в случай че въобще е чула за него.
Хайде, час по просвета, не е толкоз мъчно.
