Володя Стоянов – Войводата пред ФАКТИ: България винаги е била печеливша в битките, но губеща в политическите договори
Интервю на Мирела СТОЯНОВА
Популярният фолклорен реализатор Володя Стоянов-Войводата ще бъде един от посетител изпълнителите на концерта който неговият сътрудник Илия Луков провежда на 14 октомври в Зала 1 на НДК. В „ Илия Луков и другари “ ще пеят още обичани национални артисти като Румяна Попова, Ваня Вълкова, Николай Славеев, Лилия Семкова, Кинче Вълчева, Валерия Момчилова. Ще се включат и Ансамбъл „ Мездра “, Клуб „ Хоро “ от Смолян, българи, живеещи в чужбина.
Володя Стоянов стартира кариерата си като вокалист на рок-група “Граничар ” през 1979 година, с която печелят първо място в националния музикален фестивал под егидата на Министерство на вътрешните работи. През 90-те години взема решение да се насочи към българския фолклор и да го разпространява по друг и актуален метод като основава ново течение във фолклора, наречено “инти-фолк ” - от образован фолк, в което включва и рок-елементи. През 1993 година Володя взема решение да напише музика по емблематичното стихотворение на П. К. Яворов “Мера съгласно мера ” и песента се трансформира в огромен шлагер, който той извършва и до през днешния ден. Володя Стоянов е притежател на доста награди, измежду които оценката за “Изпълнител на годината ” през 2007, 2008 и 2009 година, издал е повече от 20 албума със свои песни.
- Володя, вие ще участвате в концерта „ Илия Луков и другари “ на 14 октомври в Зала 1 на НДК. В това грандиозно събитие, което провежда вашият сътрудник, се събирате доста известни национални реализатори и фолклорни сформира. Каква е концепцията на този концерт?
- Идеята на Илия Луков за този концерт е доста добра и тя ни събира с вяра. За решение на много наболели обществени проблеми, обърканост, застоя в новото време. Сякаш нямаме посока, в която да поемем решително и дружно. Илия реши да направи този концерт, с който да раздвижи нещата, да ни видят дружно. И всеки от нас ще взе участие с 1-2 песни в концерта.
Искаме да бием камбаната на пробуждането навръх огромния християнски празник Голяма Света Петка. Искаме тя да отекне в Тракия, Мизия, Македония – на всички места, където живеят българи. Хората се надяват на по-добри времена, на по-добри връзки сред нас самите, тъй като те липсват в този момент. Има съзнателно издигнати загради, които пречат, и които хвърлят младите генерации в едно неразбиране. Проблемът е сред самите нас, оставихме тази обърканост да нагази надълбоко в обществения ни живот.
- Не сте ли доста краен, за какво мислите по този начин?
- Не съм, това е истината и я виждаме всички. Тя плаши! Вместо да решаваме проблемите в придвижване през тези 35 години на народна власт, те се натрупваха и в този момент ние – известните артисти, желаеме да дадем образец за решаването им, по най-хубавия метод да дадем вяра на всички. А и отсега нататък новото потомство артисти да държат тази посока в името на положителното, на Христовото обучение, ария и слово.
Българският език е необикновено богат и тези дни видях някакви трудове, по какъв начин на Балканите откриват място с някаква плочна от камък с издялана глаголица. И те се радват – събират се, да речем петима умни глави и споделят: „ От нас е почнала цялата работа “. Колко плочни имаме тук в България, към Плиска – толкоз доста са те в старите ни столици – в Търново, в Сердика, в София, по цялата българска земя, която е градила и надграждала църкви и учебни заведения.
В момента, с цел да не се получи тотална замяна на нашата история с някаква измислена, ние би трябвало да се съберем и да покажем единство на творчеството против тази страшна операция. Която няма лице, обаче има апетита да погълне всичко, което са градили нашите предци и прародители под всеки камък на българска черква или както през днешния ден споделят на Балканите - под всеки камък лежи българско име. Това е трудът на наши прародители, които са с български корени. Но, сакън – това нещо би трябвало да се не помни, това ни крещят някои!
- И по какъв начин ще се справите, по какъв начин ще се оправим всички?
- Не би трябвало да бъдем пасивни наблюдаващи на тази замяна, тя би трябвало да се стопира, тъй като ние си имаме задоволително история и задоволително образци. Само Вазовият жанр какъв брой е дал! Той е с корени от Македония. За Димитър Талев да не приказваме – той е класик, по този начин е написал своята четирилогия, че като я четеш се разплакваш. С такова трогване демонстрира същинските, българските картини от това време – от началото на Възраждането, по време на Възраждането и в апогея му, стигайки до Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.
- Вие с Илия Луков постоянно говорите за българския дух и българщината. Фолклорът ли е това зрънце, което ни събира всички с българско съзнание където и да е по света? Него ли желаете да покажете в песента и танците ни?
- Българският дух съществува от антични времена и в него е закодиран шифърът на Паисий. Паисий Хилендарски, когато написва през 1762 година „ История славянобългарска “, този негов труд резервира от следващи операции, което той, а и всеки държател е виждал. Виждал ги е в наши съседи, в недоброжелатели по политическа линия.
В Македония, Молдова, Западните околности – на всички места имаме едни и същи песни, запети от нашите баби и дядовци. Например – „ Развивай горо, зелена “, която е от 1869 година – единствено година преди одобряването на Българската екзархия от Високата врата в Цариград. И се мине през другите години на събития по времето на Фердинанд. „ Биляна платно белеше “ е била шлагер като остаряла класическа българска ария. Из цяла България се пее тази ария. Те са описали Бели град.
Вижте обаче операцията: винари белограждани – в действителност това е град в Албания, с който нашите предходни царе са обозначавали западните граници на българската империя, където са живеели българи. Чест прави на нашите братя и сестри в Албания, че освен го учат, само че и го приказват като факт. Те споделят: „ Българите в действителност имат корени тук. Те публично признават българско малцинство там, цели селища, само че без да нарушават вселенския закон на истината.
Пази Боже, този закон да наруши където е подпечатана и запечатана със свещения щемпел на кръвта на нашите предци. Тогава ти самият няма да спечелиш нищо постоянно и меродавно. Можеш да спечелиш някоя краткотрайна борба и илюзия, само че на твоята плоча, където си намерил една с глаголица, ние ще ти покажем 100. На твоите песни, които имаш искания, на твоите 10 ние ще изкараме 1000 и така нататък
- От къде черпите ентусиазъм и мощ за своите песни и за любовта си към България?
- От песнопойките на Коста Църнушанов от времето на Възраждането, на Братя Миладинови от Струга, на Иван Вазов и на доста родолюбци, родени в Македония, и с корени, с вписани традиции вътре – те са в моята библиотека. Например: „ Убава Яна жанр нема “. Така споделят за изключителната хубост на някоя госпожица. Дори самият братовчед на Яна се прекланя пред хубостта на българката, само че мъжът, ергенът споделя: „ Яно, толкоз си убава, че убава Яна жанр нема. “
Много са тънките моменти на влюбването, на задявката. Аз в новото време направих песента „ Охридска закачка “ като интерпретирах едно влюбване на Димче – умалителното име на великия български публицист Димитър Талев – все едно по времето на Възраждането се случва с една мислена красива Яна край Охридското езеро. Той споделя: „ Вдигни Яно клепачи да ти забележим очите, на Великден ке те зема, ке те носа на Св. Наум горе на манастира “.
Четири пъти съм бил на този манастир и на едно прелестно място над Охридското езеро - то ми е от обичаните места, и постоянно съм се прекланял пред смелостта на нашите предци да основат Охридската школа по напътствие на цар Борис. Св. Климент Охридски дружно с Наум работят и откриват школата – тогава по това време – 9-и век, е било университет и е имала над 3000 випускници да ги назовем. Създавайки кирилицата, те не си поставят своето име – той съблюдава вселенския закон да не си постави името под нещо, където корените му са още от братята Кирил и Методий - по татко Лъв, по майка – благочестива Мария от Солун.
Тези неща би трябвало да се знаят, тъй като с човек, който не схваща и не е чел история, няма какво да покаже с изключение на един гол дебелоглав. На Балканите това най-вече ни пречи – голият дебелоглав. Като се заинати… Вие си говорете – всичко е наше. Ами покажете го, де! Заедно с огромния амфитеатър от римско време в Охрид е нашата черква „ Св. София “ край брега на Охридското езеро. Калдъръмите там са слагани от нашите предци.
-Нали знаете, че истината е мъчно смилаема, от време на време е плашеща, различен път неизгодна...
- По-добре да живеем с истината, тъй като тя ще ни направи освен свободни, само че ще ни направи и почтени пред бъдните генерации. На които умерено можем да кажем тази истина. А не с някакви лозунги да порастват цели генерации, на които сме очевидци. Те единствено махат с ръка и споделят „ Всичко е неистина за българите “. Нека да премахнем тази ненавист!
И по тази причина поддържам концепцията на Илия Луков, който още преди време като дете се качваше на моя остарял москвич и взимаше първите уроци по пеене по този начин да се каже. И като пристигна неотдавна в Духовния ми център в Петрич, му споделих: „ Ще го създадем! “ Защото нещата към този момент са минали всевъзможни граници и би трябвало да спасяваме българската еднаквост като народ от такива похищения, които Дядо Вазов нямаше да ни елементарни. Щеше да реве всеки ден.
На тези безумия Талев би скочил с две ръце да пази българските корени с две ръце. Албанците помнят, не не помнят. България постоянно е била печеливша във военните дейности, само че губеща в политическите контракти. Там губим всяка такава борба.
- Какво става с вашия Духовен център, който съградихте, Войводо, събират ли се към този момент хора?
- Всяка година на 6 май Петрич има своя празник на града – Св. Георги Победоносец. А моят Духовен център е ограда с ограда с църквата, носеща това име. Аз съм в горната страна на сияйната планина Беласица – тук идват хора, възпламенят свещичка в църквата и след това се качат до моя Духовен център, в случай че са чули за него или пък са ме видели.
Още не е открит само че към този момент за седмица посрещам към 100 индивида – вършат си селфита, фотоси със страхотната гледка, която се открива. И с паметника на Васил Левски, който ми е подарък от проф. Иван Гаврилов за българщината в най-югозападната точка на България. За да може поколенията и тези, които идват, да видят, че битката на един бунтовник като Ботев или Левски не е била единствено към Панагюрище, Клисура или градчета като Сопот или Карлово. Идеята и в Тракия, и в Мизия, и в Македония е постоянно да има култура, да има просвещение.
Затова по това време Вазов е наричал министерството на културата – Министерство на просвещението. Защото буквата Щ има сакрална невероятна мощ от кирилицата – Щ и Ж са буквите, които държат устойчиво живота и основата на стените. Самите букви съставляват и други неща. Нека този концерт „ Илия Луков и другари “ да събере аудитория, доста хора. И на него му споделих: „ Илия, аз не го върша за популярност. И тези артисти, които идват на сцената, не идват за своя персонална популярност, а за идеята „ България “. Ние сме християни и ще пеем за родината ни.
- В последните дни доста се приказва и разяснява по тематиката за бъдещия предмет в учебно заведение – свободноизбираем – Религия и добродетели. Вие какво мислите – това положително или неприятно е?
-Всяко обучение, което е обърнато към посока Добро, е добре пристигнало. Защото ние през тези 35 години изпуснахме децата да учат положителното, а по тази причина в този момент жънем парадокси, дейности на лумпени, които лишават човешки животи. И го вършат с лекост, мислейки, че това е закономерно. Има си правила.
И възпитанието, което предлага Негово Светейшество патриарх Даниил, към който имам специфични благодарности, тъй като той е доста грамотен, е нещо в действителност положително и доста потребно, то е същинско. Най-сетне съм уверен, че България случи на нравствен овчар, който е деятелен, а дейният овчар постоянно нервира тези, които са приготвили нови операции в бъдеще време. И непрестанно го свързват с Кремъл и какво ли не.
Но съветският нравствен овчар, който преди години беше тук на посещаване, той призна, че търновският Св. Киприян е главният пропагандатор на православието в Киевска Рус и нагоре в Русия. Не бива да се плашим, тъй като историята потегля от нас, ние сме блажен народ, който през всичките тези епохи не е протегнал ръка на никого, не е имал плебеи в никакъв случай и нямаме потребност за огромен наш шанс да си измисляме история. Защото си имаме достоверна и постоянно обърната в духовния аспект.
Негово Светейшество Даниил желае да напомни с този предмет, че ненапразно от църквите и първите килийни учебни заведения, които са се помещавали в тези още дребни и тъмни влажни църковни собички, боядисани единствено с вар и с калем, със ковчеже с пясък са изписвали А, Б, В, Г... Оттам е тръгнало всичко и нищо ново под слънцето. Той желае да се даде късмет на Христовото слово, тъй като то сега е заглушено, покрито е с доста дебели стени, с цел да не се чува истината за Бог, Светия дух и Син – Светата Троица, които са в основата на Православието. А то е в центъра на всички религии. Нека погледнем в очите с обич, а не с ненавист.
- Имате ли нови песни, какво ви следва, Войводо?
- Имам нова ария. В последните дни написах една доста радостна ария за компания, тя е същинската философия на българина, когато желае да се радостни, а той умее това. Песента се споделя: „ Пия, пея и се веселя на живота “. Дано да имаме шанса в България да тръгнат нещата, тъй като този застой и съмнение доста пречи на логиката на психиката на Българина. Аз съм бил години в Съединени американски щати, година и в Канада. Там забавен факт ми направи огромно усещане: доста от хората в Чикаго, а и в други огромни градове не знаят кой им е президент. И не им е нужно. Направо подскочих и попитах „ Защо? “. - Ами това не е наша работа, ми споделиха.
И тогава се плеснах по челото: Откъде накъде ни вкарват в функции на арбитри в неща, които са предрешени. Така лишават от обичаната сила на целия народ. Там, където се взимат решенията, би трябвало да бъдат почтени и тествани хора. И да минат през детектор на лъжата. На входа на Парламента да влизат с ръка на сърцето или да отговорят на въпроса: „ За себе си ли влизаш или за Майка България? “. Който не е за Майка България, значи не е за там.
