Защо Путин внезапно хареса талибаните в Афганистан
Засиленото ухажване на талибаните в Афганистан доста блестящо демонстрира, че режимът на Путин в Русия е подготвен да одобри и най-гнусните режими като сътрудници - стига те да са подготвени да дружат с него. От Константин Егерт.
Съвсем предстоящо Върховният съд на Русия почете настояването на съветската Главна прокуратура да анулира възбраната на радикалното ислямистко придвижване „ Талибани “ на територията на страната. Такива оферти биха изпратили на президента Путин преди към година две министерства – на правораздаването и на външните работи.
Още предишното лято стана ясно, че въпросът върви към позитивна развръзка и талибаните ще бъдат извадени от листата на терористичните организации: На срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие Путин съобщи пред публицисти какъв брой интензивно талибаните си сътрудничат с Русия в битката против така наречен „ Ислямска страна “ (ИД). След това Путин подписа през декември и закон, който дава опция талибаните, които още веднъж ръководят Афганистан, да бъдат извадени от листата на терористичните организации.
Кремъл отдавна поддържа полуофициални контакти с талибаните, тъй че решението на съда в Москва е просто една условност. Но такава, която илюстрира настоящето мислене на режима на Путин.
Защо Кремъл промени отношението си към талибаните
Кремъл добави талибаните в листата на терористичните организации през 2003 година. Тогава, след събитията от 11 септември 2001 година, Русия морално поддържа Запада в битката против ислямския тероризъм. По това време Путин говореше доста за общите ползи със Съединени американски щати точно в тази сфера. Като цяло Кремъл поддържаше свалянето на режима на талибаните от американците и наличието в Афганистан на интернационален контингент под егидата на НАТО. Нерядко в съветските телевизионни токшоута се прокрадваше зложелателство за това, че Западът изпитва същите проблеми, които Съветският съюз едно време имаше в Афганистан, само че като цяло западното наличие там се разглеждаше като потребно за съветските ползи.
През 2002 година на срещата на върха на НАТО край Рим беше основан Съветът НАТО-Русия, който, наред с другото, трябваше да координира взаимоотношението сред Москва и западните съдружници в областта на световната сигурност.
Слабостта на Съединени американски щати развърза и ръцете на Путин
В очите на Путин прибързаното, зле планувано и безогледно евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан през лятото на 2021 година беше едно от потвържденията за отслабналото световно въздействие и благоприятни условия на Америка. Склонен съм да се съглася с тези анализатори, които считат, че точно тази уязвимост на Вашингтон улесни съветския деспот при вземането на дефинитивно решение да стартира пълномащабна инвазия в Украйна. В очите на Кремъл талибаните са надделели Америка, те са „ мощните момчета “, които би трябвало да бъдат уважавани за това.
Повечето страни в света не признават талибаните за законна власт. Москва официално е измежду тях, само че в реалност прави тъкмо това. В Кабул има съветско посолство, а Москва акредитира афганистански дипломати на работа в Русия. Представители на Кремъл се срещат постоянно с талибански емисари и разискват евентуалното съдействие. Напоследък режимът в Кабул упорства Русия да ремонтира издигнатите от Съветския съюз пътища и тунели. Ако Путин отговори позитивно, това ще бъде още една стъпка към продължаващото от година фактическо нормализиране на връзките.
За какво са му на Путин талибаните?
След позорния провал на режима на Башар Асад в Сирия за Путин е изключително значимо да резервира имиджа си на мощен състезател в Близкия и Средния изток. Единственият районен съдружник на Кремъл сега остава шиитски Иран. А връзките на Техеран с радикалните сунитски талибани са доста напрегнати. Така въздействието на Путин в Кабул може да бъде един от лостовете му за влияние върху иранците. Но с цел да не нервира иранските си „ другари “, Кремъл надали скоро ще пристъпи към публично дипломатическо признание на талибанско „ емирство “.
Москва въобще не е загрижена за публичния живот в Афганистан, за трафика на опиати или за правата на дамите там. Нещо повече, това е изцяло в сходство с трендовете в Русия - ориентацията към „ режим на мощната ръка “ и в това време трансформиралите се в подигравка „ обичайни полезности “.
Какви са разпоредбите в Афганистан
Миналата година самият Путин похвали талибаните, които, по думите му, се мъчели да подсигуряват, че „ всичко в Афганистан е устойчиво и умерено и се подчинява на избрани правила “. А това, че тези правила плануват обществени изтезания и бичуване, отнемане на дамите от цивилен права, за Кремъл явно няма никакво значение. Умишлено неразбираемото позоваване на „ избран ред “ е класическа илюстрация на скритото колониално пренебрежение към „ дивите хора “.
Представителите на съветския ръководещ хайлайф, които се считат за „ същински европейци “, назовават „ диваци “ освен афганистанците, само че и множеството от жителите на страните от „ световния Юг “ - същите, чието благоволение по едно и също време интензивно търсят на фона на експанзията им против Украйна и борбата със Запада.
Засиленото съдействие с талибаните е една от опциите да се показва, че Путинова Русия е подготвена да одобри и най-гнусните режими от „ световния Юг “ като сътрудници - стига те да са подготвени да дружат с нея.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
